Съхраняването на радиоактивните отпадъци в стъкло и други керамични материали може да се окаже ключът към защитата на хората и на околната среда от вредното им въздействие.
Това решение е предложено от изследовател от Университета Рътгерс, съобщи сайтът на университета.
Ядрената енергия е безспорно ефективна. От разделянето на атома се получава огромни количества енергия без емисии на парникови газове. Основният недостатък е, че остават купища радиоактивни странични продукти (отпадъци), които са много, много вредно за хора, животни, растения, за почти всичко. Добрата новина е, че радиоактивността естествено изчезва с течение на времето - обикновено няколко милиона години.
Лошата новина е, че отпадъците са химически мобилни във вода (ядрените централи се изграждат обикновено край реки), а също и във въздуха - така че трябва да се съхраняват добре изолирани и заключени, докато измине това време. Начинът, по който става това сега е дълбоко заравяне в изоставени мини, океанското дъно или специално изкопани съоръжения. Това са скъпи хранилища.
Един изследовател от Университета Рътгерс (Rutgers University) и професор от катедра Материалознание и Инженеринг Ашутош Гоул (Ashutosh Goel) смята, че е намерил по-добър начин как да стане това, чрез обезопасяването на радиоактивните отпадъци в стъклени и керамични материали. Работата на професора може да помогне един ден безопасно да се съхраняват високо радиоактивните отпадъци на атомните електроцентрали.
"Стъклото е идеален материал за имобилизация (обезопасяване) на радиоактивни отпадъци с отлична химическа устойчивост," заяви Гоул.
Блокираните в стъкло отпадъци могат да ни осигурят безопасен начин за съхраняването им в бъдеще. И те ще изглеждат по този начин. Изображение: Albert Kruger / US Department of Energy.
Един от проектите му включва масово производство на апатитото стъкло за обезопасяване на йод-129 в химически стабилна форма. Този изотоп на йода има период на полуразпад от 15.7 милиона години и е изключително мобилен във вода и въздух, според Агенцията за защита на околната среда на САЩ ЕРА (Environmental Protection Agency). Излагането на въздествието на йод-129 се отразява на щитовидната жлеза и увеличава риска от рак.
Друг проект разработва начин да се синтезират апатитови минерали от сребърни частици йодид. Гоул също проучва как да улови натриеви и алуминиеви атоми от високо радиоактивни отпадъци в боросиликатни стъкла, които не се поддават на кристализация.
Пълният текст на доклада "Може ли радиоактивните отпадъци да бъдат обезопасени в стъкло е продължение на милиони години?" (Can radioactive waste be immobilized in glass for millions of years?) все още очаква публикация.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12687
2
08.11 2016 в 21:27
Тц! Обикновено не е така.
Всъщност добрата новина е, че няма значение кога изчезва радиоактивността. Има значение кога даден отпадък ще стане безопасен за живота. А това за много отпадъци ше стане далеч по-скоро, отколкото си мислите.
В момента индустрията ползва редовно малко над 200 радиоизотопа. От тях само при 1/4 процесът ще трае милиони години. При половината от тях периодът на полуразпад е по-малко от 1 година. Ще кажете, че и година не е малко, но всъщност за 2/3 от тази половина полуразпадът трае по-малко от секунда. Даже доста се разпадат за наносекунди.
Примерно опасните цезий 137 и стронций 90, които получихме от Чернобил имат период на полуразпад около 30 години. Ами за тях единият цикъл вече мина.
15914
1
07.11 2016 в 16:22
Последни коментари