Сигурно ви се е случвало поне един или два пъти да се погледнете в огледалото и да си зададете дълбокия философски въпрос "защо съм точно такъв, какъвто съм". Защо например имам само две очи, а не едно, три или десет.
Еволюционно погледнато, чифт допълнителни очи никога не са излишни и със сигурност биха повишили шансовете ни за оцеляване.
Но ако допуснем, че еволюцията за изминалите няколкостотин хиляди години някак не се е "сетила" за това, имаме ли основание да смятаме, че хората на бъдещето ще бъдат многооки?
Отговорът е по-скоро не.
Причината да имаме само две очи (а не едно или четири) вероятно се дължи на ограниченията на ембриологичното развитие и еволюцията.
Човешкото тяло притежава симетричност, която се е запазила в хода на еволюцията на многоклетъчните животни. Така че разделянето на две сходни половини на тялото прави трудна появята на едно око.
Предимството от две очи е двойно по-голям зрителен капацитет. При повечето животни (насекоми, риби, влечуги, птици, гризачи) всяко око отговаря за зрението за едната половина на тялото. Хората и маймуните са необикновени по това, че и двете очи са разположени на предната част на черепа, техните визуални полета се припокриват и имат сравнително голяма способност за въртене на орбитите. Това прави пространственото виждане в три измерения възможно. Совите също имат две предни очи с пространствено виждане, което им помага в лова.
Но защо да нямаме повече от две?
Зрението е толкова важно за нашето съществуване, че ползата от един допълнителен чифт очи би била голяма. Паяците например имат осем, а мекотелите 24.
Причината да имаме само две е вероятно свързана с ограниченията на еволюционния процес. Анатомичното устройство, включващо две очи, води началото си поне 500 милиона години назад при рибите и обхваща всички гръбначни.
Окото е толкова сложно устроено и специализирано, че може би няма начин да се премине постепенно от две към четири функциониращи очи при поредица от отделни генетични мутации. (За сравнение допълнителни ребра, гръбначни прешлени и пръсти са срещани при хората).
Когато се наблюдават допълнителни очи при бозайниците, това е защото цялото лице или глава е (частично) удвоена и нивата на оцеляване са ниски.
В допълнение към сложността на структурата на човешкото око, трябва да се отчете и фактът, че лявата част на полето на двете ретини се свързва с дясната страна на мозъка и обратно. Невронните трактове (пътищата) се пресичат в т. нар. оптична хиазма.
По този начин всяко полукълбо на мозъка може да получи две припокриващи се визуални области, за да се получи триизмерното дълбинно възприятие.
Добавянето на допълнителни очи изисква множество допълнителни връзки, което еволюцията не може да постигне с постепенни ходове.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари