Да си признаем, хранителните фибри не са най-сензационната тема, въпреки че през последните 50 години се знае, че те са ценни за доброто здраве на червата. Сега обаче разбираме, че точно един конкретен вид фибри - който е в изобилие в една често срещана храна за закуска - може да предизвика същите полезни метаболитни функции, каквито имат GLP-1 агонистите като Оземпик, без да има цената им или страничните ефекти.
"Знаем, че фибрите са важни и полезни; проблемът е, че има толкова много различни видове фибри", отбелязва Франк Дука (Frank Duca), доцент в Университета на Аризона. "Искахме да разберем какъв вид фибри биха били най-полезни за отслабване и подобряване на глюкозната хомеостаза, за да можем да информираме обществото, потребителите, а след това да информираме и хранителната индустрия."
В проучването, ръководено от Дука, изследователите предприемат задълбочен анализ на това как различните видове фибри влияят на чревната микрофлора, която играе толкова важна роля за това как храната се преработва в храносмилателната ни система. Те разглеждат вещества като пектин, бета глюкан, пшеничен декстрин, нишесте и целулоза - все фибри на растителна основа, и установяват, че едно от тях е по-важно от останалите, когато става въпрос за естествена борба със затлъстяването.
Много предишни проучвания, като например едно, което сравнява диета с високо съдържание на фибри с диета, богата на ферментирали храни, разглеждат "фибрите" единствено като отделна хранителна единица. Въпреки че като цяло както разтворимите, така и неразтворимите форми на фибрите имат разнообразни ползи за здравето - от засищане до понижаване на нивата на холестерола в кръвта - сборът от частите не осигурява представа за потенциала им за отслабване.
В този случай изследователите бързо се насочват към един вид фибри - бета глюкан, който преди това е бил определян като играещ роля в модерирането на хормоните на апетита и ситостта пептид YY (PYY) и глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1). Миналата година проучване на Университета по земеделие във Файсалабад, Пакистан, показа, че овесът, особено с високо съдържание на бета глюкан, влияе на тези хормони по начин, който е полезен за контрола на теглото.
В последното проучване изследователите разпределят мишки в пет групи, които се хранят с високо съдържание на мазнини и захароза (HFD). Диетата на всяка група също така се състои от 10% целулоза (контрол), пектин, бета глюкан, пшеничен декстрин или устойчиво нишесте. В продължение на 18 седмици са измервани здравните маркери, като са оценявани процентите на наддаване на тегло, мастната маса и постната маса. Разгледан е и ефектът на диетите върху нивата на кръвната захар след хранене, до два часа след консумацията.
Мишките, хранени с 10% бета глюкан, са имали много по-ниско наддаване на тегло и мастна маса, като същевременно са имали по-висока чиста маса, отколкото другите животни, хранени с различни диети с високо съдържание на мазнини и захароза, допълнени с фибри. Кредит: F et al/The Journal of Nutrition/CC-By-NC-ND
Установено е, че при животните, хранени с 10% бета глюкан, въпреки диетата с високо съдържание на мазнини и захар, се наблюдава значително по-малко наддаване на тегло, както и значително по-малко мастна маса, но значително по-високо запазване на чистата маса. Тези мишки също така са показали устойчиво изразходване на енергия, измерено чрез движенията им в продължение на 24 часа.
Кохортата с бета глюкан бе и единствената група, която показа подобрена инсулинова чувствителност и благоприятни нива на кръвната захар през 18-те седмици.
Нивата на кръвната глюкоза и инсулиновата чувствителност също са значително по-добри при мишките на бета-глюканови диети. Кредит: Duca. F et al/The Journal of Nutrition/CC-By-NC-ND
По-нататъшен анализ показва, че животните, подложени на диети с бета-глюкан, са развили микробиота, която ги е подготвила за всички тези положителни резултати за здравето, като е променила чревните бактерии и молекулите, произвеждани при храносмилането. Тези молекули, известни като метаболити, се смятат за ключов елемент от пъзела, когато става въпрос за това как фибрите стимулират отслабването.
Установено е, че един от метаболитите, бутиратът, е двигател на този ефект. Бутиратът, късоверижна мастна киселина (SCFA), която се произвежда от някои чревни бактерии в процеса на ферментация на фибрите, стимулира освобождаването на GLP-1, за който разбрахме, че играе толкова важна роля в предаването на мозъка на усещането за "ситост", когато се храним. Лекарствата със семаглутид като Оземпик синтетично създават този сценарий "черва-мозък", макар и по по-мощен начин, но при диетата с фибри липсва бързото влошаване след като се спре терапията.
"Част от ползите от консумацията на фибри се изразяват в освобождаването на GLP-1 и други чревни пептиди, които регулират апетита и телесното тегло", посочва Дука. "Въпреки това не смятаме, че това е целият ефект. Смятаме, че има и други полезни неща, които бутиратът би могъл да прави и които не са свързани с чревните пептиди, като например подобряване на здравето на чревната бариера и насочване към периферни органи като черния дроб."
По-рано е доказано, че бутиратът предизвиква изгарянето на кафяви мазнини при мишки, което предполага, че бета глюканът е спомагал за подхранването на тази специфична липидна висококалорична наличност на мазнини, намалявайки натрупването на "бели мазнини", което е отличителен белег на наддаването на тегло и затлъстяването.
"Само добавката от β-глюкан (бета глюкан) по време на хранене с високо съдържание на мазнини намалява мастната тъкан и увеличаването на телесното тегло и подобрява глюкозния толеранс в сравнение с диетата с високо съдържание на мазнини + целулоза, докато всички останали фибри нямат ефект", отбелязват изследователите.
Овесът, както и ечемикът, имат най-високи концентрации на бета глюкан, но той се среща и в ориза, гъбите и морските водорасли. Овесът съдържа около 3-5% от тези фибри на чаша суха зърнена култура, а варенето (не печенето) не намалява концентрацията им. Сега Дука има желание да работи върху разработването на "подобрени фибри", които могат да увеличат освобождаването на бутират по време на храносмилането.
Справка: Impact of Plant-Based Dietary Fibers on Metabolic Homeostasis in High-Fat Diet Mice via Alterations in the Gut Microbiota and Metabolites; Elizabeth J Howard, Rachel K Meyer, Savanna N Weninger, Taylor Martinez, Hallie R Wachsmuth, Marc Pignitter, Arturo Auñon-Lopez, Archana Kangath, Kalina Duszka, Haiwei Gu, Gabriele Schiro, Daniel Laubtiz, Frank A Duca;
The Journal of Nutrition, Volume 154, Issue 7, 2024, Pages 2014-2028, ISSN 0022-3166, https://doi.org/10.1016/j.tjnut.2024.05.003
Източник: Weight-loss power of oats naturally mimics popular obesity drugs, Bronwyn Thompson, New Atlas
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари