12 вида небесни дъги - нова класификация

Предложена е нова система за класификация на атмосферните дъги от френския метеоролог Жан Рикар (Jean Ricard). Тя включва 12 вида и позволява дори на непрофесионалисти да разберат при какви атмосферни условия са се появили дъгите.

Дъгите са най-красивите и най-зрелищните оптични атмосферни явления. Но те са много по-сложни, отколкото простата подредба на цветовете, които всички знаем като деца.

Вдъхновен от тяхната красота метеорологът Жан Рикар е създал нов модел за класификация на дъгите, който е представил в петък по време на среща на Американския геофизичен съюз, съобщава National Geographic.

За някои създаването на такава система може да изглежда несериозно начинание, но тя може да "отправи предизвикателство към нашето разбиране за дъгите", заяви Рикар и може да изненада мнозина.

Всякакви дъги

Една дъга не винаги се състои от седемте ивици в различни цветове от червено до виолетово, както сме свикнали да мислим. Всъщност, седмият цвят - индиго - липсва винаги.

Дъгите често са по-сложни: понякога се появява втора дъга над първата - по-бледа, с цветове в обратен ред. Може да има тъмна ивица между ивиците или дори да са оградени в светли линии в горната и долната си част.

Има и дъги, в които някои цветове липсват.

^{Червена дъга. Когато слънцето е ниско над хоризонта, рано или късно през деня, цветовете на дъгата може да са само червено и жълто. Снимка: Nick Norman, National Geographic Creative}

^{Двойна дъга. Снимка: Снимка: Randy Olson, National Geographic Creative}

^{Когато дъждовните капки са по-малки, дъгата може да е "пухкава". Снимка: Sergio Pitamitz, National Geographic Creative}

^{В червено и жълто при изгрев. Снимка:  Michael Melford, National Geographic Creative}

През 50-те години е предложена класификация въз основа на размера на капките, които създават дъгата. Колкото по-големи са капките, толкова са по-ярки цветовете.

Друг опит да бъдат класифицирани е според височината на слънцето над хоризонта. При около 70° в дъгата преобладават сини и зелени цветове, а по-близо до хоризонта са повече в червено и жълто.

"На залез слънце или изгрев, цветът на слънцето и интензивността на светлината се променят драстично", обяснява Рикар. Когато слънцето е ниско над хоризонта, светлинните лъчи трябва да преминат през по-дебел слой от земната атмосфера. "Червеният успява да премине, но другите дължини на вълните изчезват напълно".

За да отчетат цялото разнообразие на дъгите Рикар и колегите му събират стотици снимки и ги обединяват в 12 групи, в зависимост от яркостта на шестте основни цвята, интензивността на тъмната ивица, както и липсата на цвят. Например, в един вид дъга липсва зелената ивица, в други - синята и виолетовата, а трети тип има само червено и синьо.

Системата е толкова проста, че ако някой погледне снимка на дъга и определи към кой от класовете принадлежи, веднага може да разбере на какво се дължи тя, коментира Рикар. Например мъглива червена дъга може да бъде създадена само при изгрев или залез слънце, при наличие на малки дъждовни капки.

Още по темата

22/01/2015

Физика

Примери за дифракция. Как се образува дъгата? Какво е хало?

21/01/2015

Физика

Вълна. Основни формули и зависимости. Дифракция и интерференция