На 4 ноември 2019, от 11:00 часа, в зала „Риби” на Националния природонаучен музей при БАН ще бъде представена нова експозиция с материали от XXVII Българска антарктическа експедиция.
Проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания към Софийския университет ще открие официално събитието, заедно с проф. Николай Спасов, директор на НПМ-БАН.
Морските организми, събрани от Южен залив, о-в Ливингстон по време на XXVII Българска антарктическа експедиция ще бъдат изложени в три нови витрини в зала „Риби“ на втория етаж на музея. Експозицията ще бъде официално открита от
Музейните експонати включват един от най-големите улавяни до сега екземпляри на крокодилска ледена риба, 4 вида нототениеви риби, 8 вида морски безгръбначни и два вида водорасли. Научните проби са събрани от литоралната зона пред Българската полярна база на о-в Ливингстън. Лабораторната обработка и последвалата таксономична идентификация е извършена в лаборатория „Хидробиологичен мониторинг“ от доц. д-р Любимир Кендеров, в „Лаборатория по Ихтиология“ към катедра „Обща и приложна хидробиология“ в Биологическия факултет на Софийския университет под ръководството на доц. д-р Елиза Узунова и в лабораторията на НПМ-БАН от ихтиолога д-р Тихомир Стефанов.
Морските безгръбначни – миди, охлюви, морски паяк, немертинов червей, морска звезда и др. са уловени от доц. д-р Любомир Кендеров от Софийския университет. Експозицията е изготвена от д-р Тихомир Стефанов и доц. Любомир Кендеров с участието на доброволци от Студентски морски клуб към Софийския университет.
Националният природонаучен музей при БАН изказва специални благодарности на коменданта на Българската антарктическа база, Йордан Тодоров, логистика на базата Николай Николов и инж. Йордан Йорданов за улова и транспортирането на крокодилската ледена риба.
XXVII Българска антарктическа експедиция се проведе от ноември 2018 до март 2019 под ръководството на проф. Христо Пимпирев. Морските организми бяха събирани под ръководството на доц. д-р Любомир Кендеров от СУ „Св. Кл. Охридски“ в изпълнение на проект „Хидробиологичен мониторинг на крайбрежните морски води от литоралната зона пред Българската полярна база на о-в Ливингстон“ на Фонда за финансиране на полярни научни изследвания – 2018 г. с базова организация СУ „Св. Кл. Охридски“.
Таксономичен състав на ихтиофауната
В експозицията са представени общо 5 различни вида от подразред Notothenioidei
Четири вида са от семейство Nototheniidae (нототениеви риби) - Notothenia coriiceps, Notothenia rossii, Trematomus tokarevi и Trematomus nicolai. Един вид е представител на семейство Channichthyidae (ледени риби), от групата на крокодилските ледени риби: Chaenocephalus aceratus.
От всички събрани индивиди, най-добре са представени Notothenia coriiceps и Notothenia rossi (нототения на Рос) Съгласно направения преглед на литературата, видовете са установявани в района на Южните Шетлъндски острови. В предходни изследвания на български учени обаче досега е съобщаван само един вид - Notothenia coriiceps, установен в Южен залив.
Таксономичен състав на безгръбначната фауна
Име: Парборлазия, червей – панделка, Parborlasia corrugatus
Таксономично положение: Тип: Nemertea > Клас: Pilidiophora Разред: Heteronemertea > Семейство: Lineidae
Бележки: Видът е характерен с големите си размери (2 м, ние сме улавяли над 1 м), сравнено с неговите роднини от останалите океани. Само в условия на ниска температура, този вид може да диша, използвайки повърхността на тялото си. И най-малко увеличение в температурата на водата би намалило популациите му, поради което е възможно да се използва като биоиндикатор за промени в климатичните условия. Големите му размери обаче не го правят по-лесна плячка за едри безгръбначни или хищници като рибите. Еволюционни приспособления като ниско рН на кожата (под 3,5), специални устни секрети от групата на невротоксините, изстрелвани като „облак“ напред го защитават. Основната му защита са обаче цял набор от биологично активни вещества, „парболазини“. Както авторите посочват, много малко се знае за биологично активните вещества на Парборлазията и бъдещи изследвания са много ценни. Доказани са: цитотиксични токсини, невропептиди, еритроцитолити. Част от тези вещества са обект на най-нови биохимични изследвания (Göransson et all, 2019) и е обсъден огромния им потенциал за фармацията, медицината, вкл. при лечението на заболявания на нервната система.
Име: Морска звезда Odontaster validus
Таксономично положение: Тип: Echinodermata (бодлокожи) > Клас: Asteroidea (морски звезди) > Разред: Valvatida > Семейство: Odontasteridae
Бележки: Според наличната литература видът е една от най-масовите морски звезди в района. Въпреки малките си размери, характерен е като активен хищник. За цялото изследване сме намерили само един индивид и вероятно пред българския бряг е малочислен или по-асоцииран към слабо изследваното скалисто местообитание в по-дълбокото.
Име: полихета „котешки червей“ Aglaophamus trissophyllus
Таксономично положение: Тип: Annelida (прешленести червеи) > Клас: Polychaeta (многочетинести червеи) > Разред: Phyllodocida > Семейство: Nephtyidae (cat worms)
Бележки: Също един масов вид в района на Южните Шетлънди. В нашите проби е един от най-масовите полихетни червеи от пробите, събирани в Джонсън Док, на тинесто дъно.
Име: крил Euphausia superba
Таксономично положение: Подтип: Crustacea (ракообразни) > Клас: Malacostraca (висши раци) >Разред: Euphausiacea > Семейство: Euphausiidae
Бележки: Масов вид в цялата акватория. Улавян най-вече с макропланктонен трал. Основна храна за баленовите китове. Извършва денонощни миграции, които са стотици метри по вертикала. Потенциално в залива се срещат и други видове от групата. Уловените от нас се придържат към повърхността в крайбрежните зони. Основен трофичен ресурс за почти всички организми – безгръбначни, риби, птици, бозайници.
Име: Асцидия, два неопределени видове
Таксономично положение: Тип: Chordata (хордови) > Подтип: Tunicata > Клас: Ascidiacea > Разред: Phlebobranchia > Семейство: Ascidiidae и сем Molguliidae
Бележки: Масови видове в литоралната зона с меки дъна. Таксономичното положение на събраните от нас поне два вида все още не е уточнено. Липсват обобщаващи каталози за полярните води. Асцидиите имат голям потенциал за бъдещи изследвания. От една страна са изключително добри филтратори и акумулират редица вещества в концентрации, в каквито не могат да се натрупат в други организми (биоакумулация). От друга страна асцидиите имат интересни от биохимична гледна точка вещества, с потенциално използване във фармация и медицина.
Име: антарктическа китайска шапчица Nacella cf. concinna
Таксономично положение: Тип: Mollusca (мекотели) > Клас: Gastropoda (охлюви) > Подклас: Patellogastropoda > Семейство: Nacellidae
Бележки: Видът е един от най-често срещаните видове безгръбначни в приливно-отливната зона на Морска Антарктика. Интересна е неговата физиология – той може частично да замръзва, когато остане извън водата. Важни бъдещи изследвания са свързани с морфометричните му параметри, които биха потвърдили идеята за две негови форми – обитаваща прибойната зона (0-4м) и дълбоководна. Събран е достатъчен материал (400 инд.) и подобно изследване ще бъде извършено в кратък срок.
Име: Spinoserolis beddardi
Таксономично положение: Подтип: Crustacea (ракообразни) > Клас: Malacostraca (висши раци) > Разред: Isopoda (равноноги) > Семейство: Serolidae
Бележки: Видът е много характерен с напомнящото на трилобит тяло. В меките дъна на Джонсън док и Хана пойнт този изопод е масов, като е характерно с това, че е заравящ се вид. Според наличната литература, възможно е видът да се раздели на подвидове, тъй като на различни места в Антарктика той дава морфологични разлики. Бъдещи ДНК изследвания биха уточнили разделянето му на нови (под)видове. Част от индивидите, събрани по време на нашите изследвания дават доста морфологични разлики, които ни ориентират към други близки видове в семейството.
Име: Южен десетокрак морски паяк Decolopoda australis
Таксономично положение: Тип: Arthropoda (членестоноги) > Подтип: Chelicerata (хелицерови) > Клас: Pycnogonida > Разред: Pantopoda (морски паяци) > Семейство: Colossendeidae
Бележки: Видът е характерен с гигантските си размери, сравнено с неговите роднини от океана извън Антарктика (имащи дължина 1-5 см). Този вид морски паяк е първото описано антарктическо животно (през 1835 г.). Той е лесно разпознаваем по наличието на 10 крака (останалите пантоподи имат 8 крачета). Вероятно е много широко разпространен, но се среща в по-дълбокото (над 10 м) и нашите пробовземания успяха да осигурят само един индивид. Видът е характерен за Антарктика и суб-Антарктика.
Научни публикации, излезли до момента
Kenderov L., Kazakov S., Subeva M., Evtimova V. & Kenderov M. 2019. Recent studies of chlorophyll and some environmental factors from the seawaters of South Bay, Livingston Island, Antarctic region. International seminar of ecology – 2019“, dedicated to the 75th anniversary of USB and the 150th anniversary of BAS. Sofia 18-19 April 2019., IBER - BAS.
Kenderov M., Kenderov L., Evtimova V., Apostolov A., Uzunova E. Stefanov T. & Mitov P. 2019. What do we know about marine animals from South bay, Livingston, Antarctica? The experience from XXVII Bulgarian Antarctic expedition. Young researchers conference “St. Kliment days”. Sofia, 8 November 2019, Sofia University, Faculty of Biology.
Kenderov L., Evtimova V., Mitov P., Apostolov A., Uzunova E. & Kenderov M. 2019. New data on the taxonomic composition of macroinvertebrates in marine habitats from Livingston island, Antarctica. Vth International Congress of Tahonomy, Speciation and Euro-Mediterranean Biodiversity. NMNH, BAS, Sofia 11-13 November 2019. DOI 10.3897aca.2.e46493
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари