Земята се е въртяла по-бързо в края на епохата на динозаврите, отколкото днес, завъртайки се около оста си 372 пъти годишно, в сравнение със сегашните 365, според ново проучване на черупките на изкопаеми мекотели от късната Креда. Това означава, че едно денонощие е продължавало само 23 часа и половина, според ново проучване.
От своя страна тази информация може да помогне на учените да определят как се е образувала Луната и скоростта, с която тя бавно се е отдалечавала от нашата планета.
Екипът използва получил фосил на Torreites sanchezi. Древното мекотело от изчезнала и много разнообразна група, известна като миди рудисти, расте бързо като оставя ежедневни растежни пръстени.
В новото изследване, публикувано в списание Paleoceanography and Paleoclimatology, изследователите използват различни техники за анализ, включително масспектрометрия, микроскопия, стабилен изотопен анализ и микро рентгенова флуоресценция. Те изрязват с лазер проби от черупките и така успяват да преброят растежните пръстени много точно.
Изкопаеми двучерупчести рудисти от планините Ал-Хаджар, Обединени арабски емирства. Кредит: Wikipedia, Wilson44691, Public Domain
Растежните пръстени позволиха на изследователите да определят броя на дните в една година и по-точно да изчислят продължителността на едно денонощие преди 70 милиона години.
Новото проучване открива и потвърждаващи доказателства, че мекотелите са притежавали фотосинтезиращи симбионти и може би са изграждали рифове в мащаба на съвременните корали.
Високата разделителна способност, получена в новото проучване, съчетана с бързия темп на растеж на древните двучерупчести, разкри безпрецедентни подробности за това как е живяло съществото и условия, в които е обитавало с точност до часове.
„Имаме около четири до пет точки от данни на ден и това е нещо, което почти никога не се случва при изучзаването на геоложката история. По принцип можем да изследваме едно денонощие преди 70 милиона години. Това е доста невероятно“, разказва Нилс де Винтер (Niels de Winter), аналитичен геохимик в Vrije Universiteit в Брюксел и водещ автор на новото изследване.
Дневните и сезонните пластове се виждат в напречното сечение през образеца на мидата Torreites sanchezi, анализирана в новото проучване. Червеният панел подчертава добре запазени части от черупката. Вложките показват микроскопични изображения на дневните ламели, които са групирани в по-големи групи, вероятно свързани с приливните цикли на 14/28 дни. Кредит: AGU
Химическият анализ на черупката разкри, че океаните са били много по-топли преди 70 милиона години. Мидата е обитавала води, които през лятото достигат температури от 40 градуса по Целзий и 30 градуса по Целзий през зимата.
Черупката показва и сезонна променливост - например при съвременните миди слоевете, нарастнали през зимата, са по-тъмни. Подобна сезонна променливост позволява на учените да определят годишните времеви диапазони в рамките на линейните шарки, наблюдавани в черупката.
Екипът използва този аспект, за да изчисли продължителността на денонощието, когато са живели мекотелите. Изследователите определят, че вкаменената мида T. sanchezi е живяла девет години. След това преброяват пръстените за всяка година, както визуално, така и химически. И получават 372 пръстена годишно, вместо 365.
Знаем, че продължителността на една година се променя с промяната на орбитата на Земята. Това означава, че продължителността на едно денонощие - определена от скоростта на въртене на Земята - трябва да се е променила, удължавайки се оттогава от 23.5 до 24 часа.
Това, че въртенето на Земята се забавя, всъщност е добре установено отдавна и е свързано определено с Луната, защото забавянето на въртенето на Земята е причинено от триенето от приливите и отливите на Земята - явление причинено от гравитационното привличане на Луната, което кара океаните леко да се издуват. Въртенето на Земята обаче изкривява издутината малко преди положението на Луната в орбита около планетата. Това създава въртяща сила между двете тела, която ускорява Луната, карайки я постепенно да се отдалечава от Земята.
В момента Луната се отдалечава от Земята със скорост около 3,82 сантиметра годишно, това е определено от прецизни измервания, които използват лазери, отразяващи се от маркери, поставени от астронавтите по време на мисиите Аполо.
Но учените заключават, че Луната не би могла да се отдалечава с тази скорост през цялата си история, защото екстраполирането линейно назад във времето би поставило Луната вътре в Земята само преди 1,4 милиарда години. Учените знаят от други доказателства, че Луната е била около Земята много по-дълго, най-вероятно се образува вследствие на мащабен сблъсък в началото на историята на нашата планета преди повече от 4,5 милиарда години. Така скоростта на отдръпване на Луната се променя с течение на времето и някаква информация от миналото като продължителността на годината в живота на тази древна мида, помага на изследователите да реконструират историята и модела на образуването на Луната.
Намирането на повече геоложки записи, които да ни позволят да изчислим продължителността на дните в различни моменти от историята на Земята, би ни помогнало да начертаем по-точно ускорението на Луната.
Тъй като в историята на Луната 70 милиона години са миг във времето, де Винтер и неговите колеги се надяват да приложат новия си метод върху по-стари вкаменелости и да съберат информация още по-дълбоко във времето.
Справка: Niels J. Winter et al, Subdaily‐Scale Chemical Variability in a Torreites Sanchezi Rudist Shell: Implications for Rudist Paleobiology and the Cretaceous Day‐Night Cycle, Paleoceanography and Paleoclimatology (2020). DOI: 10.1029 / 2019PA003723
Източник:
Ancient shell shows days were half-hour shorter 70 million years ago, American Geophysical Union
Ancient Shell Has Revealed Exactly How Much Shorter Days Were 70 Million Years Ago, sciencealert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари