Хлябът, който изяждаме за един ден, се оказва скъпоструващ за климата. Еквивалентът на половин килограм въглероден диоксид се отделя в атмосферата за всеки произведен хляб, гласи най-новото проучване по темата, извършено във Великобритания, за което съобщава Newscientist. Причината е, че основният източник на парниковите емисии е азотният тор, който се използва за растежа на пшеницата.
Това означава, че производството на хляб във Великобритания изпуска количество емисии на газове, равняващо се на невероятните половин процент от всички емисии в страната. Данните подчертават спешната нужда от борба с глобалните парникови емисии от земеделието, което произвежда една трета от всички емисии на газове.
Производството и употребата на азотни торове обхваща 40 на сто от емисиите на газове. "40% е наистина голям шок за нас", коментира Лиам Гучър (Liam Goucher) от Университета Шефилд, Великобритания (Sheffield University), чийто екип е работил с фермерите и хлебозаводи, за да измери какво е небходимо за производството на пълнозърнест хляб. Вече има няколко други проучвания на вредните емисии, свързани с производството на хляб, но техните изчисления се базират повече на оценка, отколкото на директни измервания.
Две трети от емисиите от торове идват от тяхното производство - процесът протича при висока температура и обикновено се използва природен газ. Възможно е производството да премине към възобновяема енергия, която да доставя водород от вода например (първите индустриални торове са били създадени именно по този начин). Но тъй като в момента този метод е твърде скъп, засега няма инициатива към преминаване към него.
Една трета от емисиите от торове се дължи на азотист оксида. Малка част от азота в торовете се преобразува в този парников газ и се освобождава във въздуха след като бъде положен в почвата. Емисиите на азотист оксида могат да бъдат намалени с до 30 на сто с мерки като по-ефикасно прилагане на торовете, смята Роджър Силвестър-Брадли (Roger Sylvester-Bradley) от изследователската компания ADAS, който е изследвал тези емисии. Но отново - използването на такива мерки, като прибавяне в торовете на инхибитори за намаляване на емисиите, е много скъпо.
Дори преминаването към органично земеделие може да не помогне. Например, ако фермерите отглеждат бобови растения, които задържат азота, и ги разпръснат по полетата като "биотор", азотист оксидът пак ще се освобождава, обяснява Силвестър-Брадли. Обработваемите земи, които са богати на органична материя също освобождават големи количества въглерод, добавя той.
Други изследвания са открили, че отглеждането на органична пшеница води до подобни количества на емисиите парникови газове като тези от конвенционалното отглеждане на пшеница, като дори са малко по-големи. Органичното земеделие също така използва много повече земя за един произведен хляб - земя, която вместо това би могла да се остави на дивата природа или използвана за биоенергия.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари