Електроцентрала в Исландия превръща въглеродни емисии в камък

Наука ОFFNews Последна промяна на 10 юни 2016 в 08:28 6523 0

Кредит Annette K. Mortensen

Секция скална ядка ​​от резервоара за съхранение на CO2, показваща базалт с ясно изразени включения с калциево карбонатна минерализация. 

Учени и инженери, работещи в голяма електроцентрала в Исландия, са показали за първи път, че емисиите въглероден диоксид може да се вкарат под налягане в земята и да се променят химически до скала в рамките на месец, съобщи сайтът Рhys.org.

Доклад с описание на метода и резултатите е публикуван в списание Science.

Откритието показва, че страхът, че емисиите CO2, съхранявани под земята може да се просмучат обратно във въздуха и дори да се взривят навън, няма основание. А минерализацията на въглеродния диоксид протича много по-бързо, отколкото се предполагаше.

Електроцентралата Хелисхейди (Hellisheidi) е най-голямото в света геотермална съоръжение и осигурява енергия за исландската столица Рейкявик и индустрията. Добивът не е напълно чист, топлата вода от недрата на земята носи със себе си и вулканични газове, включително въглероден диоксид и неприятно миришещия сероводород. Централата произвежда 40 000 тона CO2 на година, което е 5% от емисиите на еквивалентна въглищна централа, но все пак количеството не е малко.

Геотермалната електроцентрала на Рейкявик Хелисхейди. която произвежда 40 000 тона CO2 на година. Снимка: Árni Sæberg.

В рамките на пилотен проект, наречен Carbfix, започнал през 2012 г., централата започва да смесва отпадните газове с геотермалната вода и разтворените във вода газове да се инжектират обратно във вулканичната скала базалт. В природата, когато базалт е изложен на въглероден диоксид и вода, протичат серия естествени химически реакции и въглеродът се утаява в белезникав варовит минерал. Но никой не знаеше досега колко бързо може това да се случи, ако процесът се използва за съхранение на въглероден диоксид. Някои смятаха, че за това ще са необходими стотици, дори хиляди години.

За разлика от седиментните скали, които други проекти използват неуспешно, местният базалт съдържа много калций, желязо и магнезий, които са необходими, за да се утаи въглеродът. Изследователите решават, че са нужни големи количества вода за реакцията, за разлика от предишни проекти, които са инжектирали надолу чист въглероден диоксид. Приблизително са необходими 25 т вода за всеки тон CO2. Но на много места може да се използва морска вода.

Съавторът Сандра Снаебьорнсдотир (Sandra Snaebjornsdottir) с експериментална ядкат втвърден карбонат, произведена от новия процес. Снимка: Kevin Krajick/Lamont-Doherty Earth Observatory

Така в периода 2012-2013 г. екипът инжектира 250 тона CO2 смесен с вода и водороден сулфид на дълбочина от 400 до 800 м, а след това се следи химическата трансформация през серия кладенци. Бързо променящият се състав на въглеродните изотопи във водните проби, отчетените през 2014 г. показват, че голяма част от въглерода е минерализирана само за няколко месеца. 

В базалта под Хелисхейди 95% от инжектирания въглерод се е втвърдил за по-малко от две години.

Инженерите и учените проектират система за инжектиране на вулканичните газове, включително въглероден диоксид обратно в земята, където CO2 се превръща в камък.

'Това означава, че ние може да инжектираме надолу големи количества CO2 и да ги съхраняваме по много безопасен начин за много кратък период от време"', заяви съавторът на изследването Мартин Стуте (Martin Stute), хидролог от Колумбийския университет. "В бъдеще може да се помисли за използване на този метод за електроцентрали, където има много базалт, а такива места не са малко." На практика цялото океанско дъно е поклито с порестта, черна скала, както са около 10% от континенталните скали.

Съхраняването на 1 тон въглероден диоксид по този метод струва 30 долара.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !