Може ли въглеродният диоксид да се превърне в полезен строителен материал? Според учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис това е възможно, съобщава сайтът Рhys.org.
Бетонът вече 200 години е част от нашата цивилизация. Той е навсякъде - в нашите къщи, сгради, мостове и всякакви инженерни съоръжения.
Но производството на цимент, който заедно с водата образува свързващото вещество в бетона, е също и един от най-големите източници на емисии от парникови газове - около 5% от емисиите на парникови газове на планетата идва от бетона.
Много по-голям източник на емисии въглероден диоксид е димът, отделян от комините на електроцентралите.
Интердисциплинарен екип изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) работи по уникално решение, което може да превърне това негативно влияние в нов материал, наречен CO2NCRETE, което може да се произвежда с помощта на 3D-принтери.
"Това, което прави тази технология, е да вземе нещо, на което гледаме като неприятност - въглеродният диоксид, който излиза от комините, и да го превърне в нещо ценно", заяви Дж. Р. ДеШазо (JR DeShazo), професор от UCLA, школата от връзки с обществеността и директор на центъра за иновации.
"Тази технология се занимава с глобалните климатични промени, които са едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправено обществото сега и през следващия век" - подчерава проф. ДеШазо.
ДеШазо се занимава икономическата част на това изследване. Научната част се ръководи от доцент Гаурав Сант (Gaurav Sant) и Хенри Самуели (Henry Samueli) сътрудник в областта на строителството и екологията; Ричард Канър (Richard Kaner), изтъкнат професор по химия и биохимия и материалознание; Лоран Пилон (Laurent Pilon), професор по механика и космическо инженерство и биоинженерство и др.
До този момент новият строителен материал се произвежда само в лаборатория, като се използва 3D принтер, за да се оформят малки цилиндри. "Ние доказахме идеята, доказахме, че можем да я осъществим", заяви ДеШазо. "Но трябва да започнем да увеличаваме обема на материала и след това да помислим за това как да го наложим на пазара ... и да видим как ще работят при реални условия".
"Доказахме процеса, при който вземаме вар и я комбинираме с въглероден двуокис за производство на циментоподобен материал. Голямото предизвикателство е това, че ние се опитваме не само да разработим строителен материал. Ние се опитваме да разработим целия процес, една интегрирана технология, която започва от CO2 до готовия продукт", отбелязва Сант.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
17.03 2016 в 17:53
17.03 2016 в 13:59
Бетона не се използва последните 200 години, а от най-дълбока древност.
Особено голямо разпространение получава по време на Римската империя.
Римските учени първи установятат,че добавяне на материали в него променя качествата му-конски косми против напукване,вулканична пепел за изливане под вода и т.н.
След 5ти век от новата ера технологията на римляните се губи за почти 1000 години и бива преоткрита около 1400ната година.
А последните 200 години са за щирокото разпространение на бетона като едно от нещата довели до индустриалната революция и модерното строителство и общество като цяло.
17.03 2016 в 10:30
Застанали двама ендженери, единият - матов и се хилят като репички:) Че открили топлата вода.
17.03 2016 в 10:12
Думата "доказахме" звучи направо умопомрачително. Реакцията гасена вар плюс въглероден двуокис равно на калциев карбонат е известна от хилядолетия. Тя е в основата на всички класически зидаро-мазачески работи. Какво е процесът на свързването в зидарията? Ами точно това - превръщането на гасената вар от хоросана в калциев карбонат. Също така от хилядолетия е известен и начина за получаване на гасената вар. А той е доста енергоемък. От природния варовик при висока температура се получава негасена вар. После я гасят с вода и получават гасена вар. Високата температура в миналото са я получавали със силен огън, за който са използвали дърва. Сега има по-модерни методи, ама пак в общи линии си е същото. При процеса на горенето се получава много повече въглероден окис, отколкото от разлагането на варовика. Те могат да свържат обратно само толкова CO2, колкото се е отделило при разлагането на варовика. А другия къде отива? Всичко това ми изглежда като готварска печка с хелиево охлаждане.
Последни коментари