
Излишният въглероден диоксид в атмосферата направи нашата планета по-зелена, при това растителността се е увеличила с площ, два пъти територията на Съединените щати между 1982 г. и 2009 г., показва ново проучване на НАСА.
Навсякъде по света, области, които някога са били сковани от лед, безплодни или пустини, сега са покрити със зелена листна маса. Това може да звучи прекрасно, но тези промени могат да имат дългосрочни непредвидими последици, според научен колектив от 32 учени от 24 институции от осем страни, водени от професор Ранга Минени (Ranga Myneni) от Бостънския университет и д-р Зайчун Жу (Zaichun Zhu) от Пекинския университет.
"Радикалното увеличение на зелените площи може да промени фундаментално кръговрата на водата и въглерода в климатичната система", заяви д-р Жу. Това означава, че увеличаването на количеството на CO2 в атмосферата не е безусловно зло.
Статията е публикувана в списание Nature Climate Change.
Растителността се увеличава
Зелената листна флора е 32% от площта на Земята. Всички тези растения използват въглероден диоксид и слънчева светлина, за да създават захари и да растат в процес, наречен фотосинтеза. Минали проучвания показват, че нарастването на CO2 води до увеличаване на зелените площи, стимулирайки скоростта на фотосинтезата.
Анализирайки огромен масив данни, събрани от американски спътници за последните 33 години, учените установили: от 25% до 50% от покритите с растителност земи съществено са увеличили площта си - растенията са станали повече и по-буйни. И само за 4% се наблюдава намаляване.
Има няколко причини, според авторите са:
- промени в климата (приносът на този фактор е 8%),
- повишаване на съдържанието на азот в околната среда (9%)
- промени в земеделските технологии (4%).
- основният фактор, със 70% принос, е увеличението на въглероден диоксид в атмосферата, причинен от човешката дейност.
Увеличение на земеделските добиви
Екипът учени, обобщавайки резултатите от няколко проучвания, прогнозира повече земеделски добиви, заради увеличаването на въглероден диоксид в атмосферата.
За изчисленията си екипът използва данни от полеви експерименти върху добивите на пшеница, царевица, ориз и соя (най-популярните култури) при повишени концентрации на CO2 в атмосферата.
Оказа се, че до 2080-те години, добивите на изброените култури ще нараснат с 10-27%. Особено забележима е разликата в сухите райони - например добивите на пшеница може да се увеличат с почти 50%. В резултат на това, отглеждането на селскостопанските култури ще изисква по-малко вода за напояване, защото по-малко вода ще се изпарява от повърхността на растенията.
Затоплянето е все още тревожно
Докато нарастване на зелените площи може да е нещо добро, емисиите CO2 продължават да притесняват със последици като глобалното затопляне, топящите се ледници, покачването на морското равнище.
Нещо повече, това увеличение на растителността може да е временно, предупреждава Live Science.
"Проучванията показват, че растенията се аклиматизират или адаптират спрямо нарастването на концентрацията на въглероден диоксид и ефектът намалява с течение на времето", отбеляза Филип Сийе (Philippe Ciais), ръководител на Лабораторията за климат и науки за околната среда в Жиф-сюр-Ивет, Франция.
Още по темата

Земята
10 драматични образи от индийски остров, който бавно потъва

Земята
И след 10 000 години ще се запазят последиците върху климата от дейността на човека

Животът
Въглеродният диоксид е представен като „замърсител на въздуха“ в учебника по природа за 4-ти клас

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
18423
1
29.04 2016 в 12:55
Последни коментари
Козон
Мистериозен череп на гръцки хоминин е датиран на поне 286 000 години
Peter Petrov
След многократни експлозии нов тест за мегаракетата на Мъск
поп Дръвчо
Гледайте за първи път на живо как новооткритият "междузвезден посетител" 3I/ATLAS се устремява към нас
Bai Tanas
Как е миришел Древният Рим? Честно казано - ужасно!
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки