Януари под лупа: Климатът и решенията изпреварват политиките

Климатека Последна промяна на 03 February 2026 в 10:08 1666 0

Кредит Unsplash

Климатът показва границите, пазарът ускорява енергийния преход, боклукът по софийските улици онагледи дълго отлагани системни и поведенчески решения

  • 2025 г. е сред трите най-топли години в историята – а периодът 2023–2025 г. минава над 1,5°C спрямо прединдустриалните нива.
  • Европа и България се затоплят по-бързо от глобалната средна стойност, а екстремните явления се засилват.
  • В ЕС вятърът и слънцето вече изпреварват изкопаемите горива. Енергийният преход се влияе определящо от пазара.
  • В България има обществена подкрепа за преход, а соларната енергия става системно значима дори през зимата.
  • „Кризата с боклука“ в София е криза на система, не на събиране: смесването на отпадъци и липсата на политики правят проблема хроничен.

Януари е своеобразният праг между старото и новото – месецът, в който започваме годината с очаквания и планове, но и получаваме първите ясни данни за това какво всъщност сме постигнали през предходната. Именно тогава равносметките стават възможни, а тенденциите – видими. Първият месец на 2026 г. започна с ясна равносметка: климатичните промени вече не са сценарий, а измерима реалност. Обществата едва започват да наваксват с адаптацията и управлението на последствията. Януари дава и важни сигнали за ускоряване на енергийния преход – все по-малко като политическо обещание и все повече като пазарна и технологична неизбежност. Локалните кризи, като растящите купища отпадъци по софийските улици на все повече квартали, показаха колко уязвими са системите ни, когато липсват дългосрочни решения.

В месечния обзор на Климатека поканихме отново трима експерти: климатичният учен д-р Валентин Симеонов, енергийният експерт д-р Мария Трифонова и специалистката по устойчиво усвояване на отпадъците Данита Заричинова. Общият им извод е, че темпото на промяна в природата и технологиите изпреварва ритъма на институционалните решения.

Д-р Валентин Симеонов: 2025 г. – годината, в която 1,5°C вече не е прогноза, а реалност

Валентин Симеонов е автор в Климатека. Той получава докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1980 до 1995 г. е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии, в Лозана, Швейцария – по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени.

Януари е месецът на климатичните равносметки – тогава излизат предварителните оценки на големите метеорологични институции за изминалата година. Данните за 2025 г. показват ясно: тя отново е сред най-топлите, а в комбинация с 2023 и 2024 г. затвърждава тенденцията, че 1,5°C вече се доближава до траен праг в измерванията, не само в прогнозите.

Какво показват глобалните данни?

2025 г. се нарежда сред най-топлите години в историята –  от началото на метеорологичните измервания през 1850 г., като основно се конкурира с последните две (2023 г. и 2024 г.) и онагледи колко рязко се ускориха стойностите през последните години. Към това насочат предварителните доклади на най-авторитетните международни метеорологични институции, които обичайно излизат през януари,ю . 

Според Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози средната глобална температура за 2025 г. е с 0.59°С по-висока спрямо средната стойност за последния 30 годишен климатичен период (1991-2020 г.) или с 1.47°С спрямо прединдустриалната епоха (1850-1900 г.) На първо и второ място са 2024 г. и 2023 г., съответо с 0.72°С и 0.60°С спрямо предходния климатичен период и съответно с 1.6°С и 1.48°С спрямо прединдустриалната епоха.

Периодът 2023-2025 г. е и първият тригодишен период, в който средната глобална температура е над 1.5°С спрямо 1850-1900 г. Всички последни години от 2015 г. насам са сред най-горещите от началото на измерванията, като от 2023-2024 г. се наблюдава рязко покачване на средногодишните температури. 

Това покачване се дължи отчасти на естествените климатични промени в Тихия океан известни като Ел Ниньо, които доведоха до допълнително увеличение от около 0.1°С. В средата на 2024 г. Ел Ниньо отслабна и премина в слаба Ла Ниня, процес, който обикновено води до намаляване на глобалната температура. Въпреки това това не попречи 2025 г. да остане като трета най-топла година.

Фиг. 1 Температурни аномалии спрямо прединструалния период/ източник: WMO 2026 

За ускореното затопляне 

Други важни климатични показатели – като топлинно съдържание и температура в горните слоеве на световния океан, площта на антарктическия и арктическия морски лед и площта и дебелината на снежната покривка, указват ускорени промени.

Ускоряването на климатичните промени се дължи основно на човешките емисии на парникови газове, но през последните десетилетия се засилва и от рязкото намаляване на охлаждащите сулфатни аерозоли в атмосферата, отделяни от човешката дейност. Допълнително влияние оказват естествени фактори като силното Ел Ниньо, избухването на вулкана Тонга през 2022 г. и активирането на климатични обратни връзки – най-вече увеличаването на водните пари и затоплянето на Арктика.

Както е известно затоплянето не е равномерно. Европа продължи да бъде най-бързо затоплящият се континент, като за 2025 г. затоплянето е с 1.17°С спрямо предходния климатичен период. Според данни на Националния институт по метеорология и хидрология тази стойност за България е още по-висока – 1,2°С.

Топлинното съдържание в океана е важен климатичен показател, тъй като океаните съхраняват 90% от излишната топлина. Само за 2025 г. глобалното съдържание на топлина в горните 2000 м на океана се е увеличило спрямо 2024 г. с количества, които надвишават 200 пъти произведената в света електроенергия за същата година. 

Средната годишна температура на морската повърхност е била с 0,38 °C по-висока от базовата линия (1991–2020 г.), което я прави третата най-топла и по този показател. 

Площта на снежната покривка в Северното полукълбо е третата най-ниска годишна площ в историята, след 1990 г. и 1988 г. През 2025 г. средната площ на арктическия морски лед става втората най-ниска стойност в историята, а тази на антарктическия морски лед – третата.

2025 г. в топ 3 по ключови климатични индикатори:
Глобална температура: сред трите най-топли години в историята
Температура на океаните: сред най-високите регистрирани стойности
Топлинно съдържание на океана: рекордно натрупване на излишна топлина
Арктически и антарктически морски лед: едни от най-ниските площи досега
Снежна покривка в Северното полукълбо: сред най-ниските годишни стойности

Превод на числата в реални последици 

Високите температури на сушата и океана допринесоха за екстремни метеорологични условия – горещи вълни, суши, обилни валежи и интензивни бури. Силни и особено силни горещи вълни имаше на всички континенти с изключение на Австралия. Европа – и особено западните и северните и части, бяха особено засегнати. В Португалия бяха измерени 46.6°С, а недалеч от България, в азиатската част на Турция – 50.5 °С. 

В България лятото на 2025 г. беше третото най-горещо и сухо от 1930 г. насам. В югозападна България бяха отбелязани горещи вълни с температури над 40°С и продължителност от над 7 дни. В Монтана темературата достигна до 43.5°С. Неравномерността на валежите с редки, но интензивни дъждове беше причина за сериозни наводнения (още четете тук). 

Наводнения имаше в Азия, САЩ западна и северна Европа. По Черноморието те бяха следствие от средиземноморския циклон Барбара, чието влияние в България беше по-слабо от това в Гърция и Румъния, а катастрофата в Елените беше основно поради човешки грешки.

Продължителни периоди без валежи имаше в по-голямата част от света. Продължителните суши в съчетание с горещите вълни и силни ветрове бяха причина за много и интензивни пожари на глобално ниво. Особено засегнати бяха Северна Америка и Европа. Големите огнени стихии в Калифорния и Канада показаха, че дори и технически напреднали страни не могат да се справят с мащабни пожари. В Европа имаше сериозни огнени бедствия в Португалия, Франция, Испания, Гърция и Турция. 

Пожарите в България бяха по-малки по мащаб, но показаха, че липсва превенция за избягване на горски пожари и няма летателна техника за справяне дори с малки по мащаб пожари. За съжаление дори след тези пожари не се обсъжда сериозно закупуването на противопожарни самолети. Отсъствието на адекватна техника за борба с горските пожари предпоставя сериозна екологична катастрофа в страната ни, като се има предвид че опасността от огнените стихии ще нараства поради ускореното затопляне на планетата.

Колкото по-бързо се затопля планетата, толкова по-спешно става да намалим емисиите. Тук идва своевременно един важен сигнал: енергийният преход в ключови икономики по света вече се ускорява въз основа на невиждана до този момент пазарна динамика.

Д-р Мария Трифонова: Енергийният преход вече се движи от пазара

Д-р Мария Трифонова e автор в Климатека. Тя е преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли“ на Софийския университет и основател на учебно-научна лаборатория Net-Zero Lab. Основните ѝ компетенции са в областта на възобновяемата енергия и нейната пазарната интеграция, националните и европейски политики за декарбонизация, както и социо-икономически аспекти на енергийния преход. Д-р Трифонова е и член на авторския екип на IPCC в рамките на седмия оценъчен цикъл (AR7).

Първият месец на 2026 г. ясно се очерта като начало на ускорена и все по-необратима трансформация на възобновяемата енергия. И това се случи въпреки продължаващата инфлация, геополитическите напрежения и често противоречивите политически послания в България и региона. Международният ден на чистата енергия (26 януари) съвпадна с поредица от символични и реални пробиви, които показват, че енергийният преход вече далеч не се движи само от политики, а и от пазарната логика и общественото търсене.

Исторически обрат в електроенергийния микс на ЕС

В Европейския съюз 2025 г. беше отчетена като историческа: за първи път вятърът и слънцето произведоха повече електроенергия от изкопаемите горива, достигайки рекорден дял от 30%, а почти половината от електричеството вече идва от ВЕИ според доклада на EMBER „Европейски обзор на електроенергията 2026“. 

Фиг. 2: Вятърната и слънчевата енергия изпреварват изкопаемите горива в ЕС за първи път през 2025 г. Източник: EMBER

Решението на Съвета на ЕС за поетапно прекратяване на вноса на руски газ до 2027 г. изпраща силен сигнал за ускоряване на инвестициите в мрежи, съхранение и офшорен вятър. На този фон страните от Северно море договориха още по-амбициозни планове за офшорна енергия, а Полша се появи на картата на европейските производители на морска възобновяема енергия с първите си търгове: 3,4 ГВт нови мощности за добив на офшорна вятърна енергия, които ще заменят въглищното производство след 2032 г. при цени под националните ценови тавани. 

В началото на 2026 г. беше регистриран и друг ключов рекорд – за първи път продажбите на напълно електрическите автомобили изпревариха тези на бензиновите в ЕС, ясен сигнал, че политиките, пазарът и потребителите започват да се движат в една посока.

Когато икономиката изпреварва политиката

На глобално ниво икономическата логика на прехода все по-ясно доминира над политическите колебания. Към края на 2025 г. общата инсталирана енергийна мощност в света – въглища, газ, ВЕЦ, ядрени централи и ВЕИ – достига около 10 ТВт. В този контекст Китай започва 2026 г. с над 1 ТВт инсталирани соларни мощности – мащаб, който пренарежда глобалните пазари. Според анализите, отразени в документи, свързани с COP28 и оценки на IEA/IRENA/ REN21, за да остане пътят към 1.5 °C възможен, е необходимо глобално да бъдат инсталирани средно около 1.0–1.12 ТВт нови възобновяеми мощности всяка година до 2030 г.

Азия–Тихоокеанският регион, воден от Китай и Индия, ускорява ВЕИ проекти, насърчавани все по-малко от субсидии и все повече от конкурентни цени: в Индия соларната електроенергия вече е близо три пъти по-евтина от новите въглищни мощности. Масовото навлизане на батерии – от Австралия до Индия – допълнително намалява разходите и адресира променливостта на вятъра и слънцето. 

Тази тенденция се подкрепя и от инвестиционната картина: през 2025 г. глобалните инвестиции в енергийния преход достигат рекордните 2,3 трилиона долара със силен фокус върху електрифициран транспорт, мрежи и съхранение, а не само върху нови генерационни мощности.

България: сигнал от обществото, вакуум в политиката

В България януари донесе силен обществен сигнал, въпреки липсата на ясно политическо лидерство. Социологическо проучване показва, че 65% от гражданите подкрепят енергиен преход до 2035 г., 32% настояват за приоритетни инвестиции във ВЕИ, а още 25% – в енергийна ефективност. 

В същото време соларната енергия има все по-осезаемо системно значение: дори през студен и облачен януари фотоволтаиците успяват да осигурят около 1/3 от електропроизводството в обедните часове (оперативни данни на Електроенергиен системен оператор / ЕСО). 

Фиг 2. Количеството произведена електроенергия и моментно потребление на електроенергийната система на 12 януари в 13:14 ч. / източник: оперативни данни на ЕСО

В началото на годината пристигна и първата доставка на вятърни турбини за нови паркове – събитие без аналог през последното десетилетие и важна стъпка към по-балансиран ВЕИ микс, особено в часовете без слънце. На този фон обаче отоплението остава слабото място: България започва 2026 г. с отчетен спад от 1,9% в използването на ВЕИ за отопление – тревожен сигнал, който ясно показва къде са най-големите предизвикателства на прехода в страната.

Докато енергийният преход вече се движи от пазарни механизми, управлението на отпадъците остава сред най-блокираните елементи на климатичната политика. Най-видимият пример беше кризата с боклука в София, която явно ще се задълбочава, ако вземем предвид и последно внесения през януари законопроект за Национална депозитна система за опаковки, който застрашава екологичната ефективност и финансовата прозрачност на предложената реформа.

Данита Заричинова: За софийските планини от боклук – не криза на събирането, криза на системата

Кадър от края на януари, показателна колко много отпадъци могат да бъдат рециклирани/ Източник: личен архив

Данита Заричинова е автор в Климатека. Тя е експерт с дългогодишен опит в неправителствения сектор, със силен фокус върху опазването на околната среда, устойчивото потребление и гражданското участие. Именно по тези теми и с тази експертиза тя пише като автор в Климатека. Данита е магистър по Екология и част от екип “Нулеви отпадъци” в сдружение “За Земята“. В продължение на повече от 13 години тя работи активно по разработване и изпълнение на кампании, застъпнически инициативи и образователни проекти, насочени към промяна в политиките и поведението на институции, бизнес и граждани, свързани с управление на отпадъци.

През месец януари изкристализираха два сериозни хронични проблема, свързани с т.нар. криза с отпадъците в София, която се разраства от няколко месеца във все повече райони на столицата ни. Можем да кажем, че тя е както криза на събирането, така и криза на видимостта. Тя рязко ни изправя пред мащаба на отпадъците, които ние като общество генерираме ежедневно — огромните количества изхвърлени отпадъци, които обикновено остават някак “невидими” и извън полезрението ни, защото след кофата “изчезват” към депото или за изгаряне. 

Когато обаче веригата се прекъсне, става ясно, че това, което наричаме „боклук“, не се появява внезапно, а е резултат от поредица от производствени и потребителски решения. До момента на изхвърляне това са ценни материали и ресурси, които биха могли да имат още животи в други рециклирани продукти и стоки. А след сивата кофа това — те стават нещо, от което ни е гнус, което заобикаляме и от което искаме някой друг бързо да ни „отърве“.

Ситуацията ясно показва и ключовия проблем със смесването на отпадъци. Миризмата, санитарният риск и липсата на възможности за оползотворяване не са неизбежни — те са следствие от това, че биоразградими, рециклируеми и опасни фракции се смесват в един поток. Ако разделното събиране беше масово, последователно и подкрепено от адекватна система, сега значителна част от този несъбиран и трупащ се безпризорно отпадък из все повече квартали на София би могла да бъде рециклирана или компостирана, вместо да се превръща в здравен и екологичен проблем за столичани. В този смисъл кризата не е само политическа и логистична, а и структурна — тя е резултат от десетки години на отлагане на реални политики за предотвратяване и намаляване на отпадъците.

Именно затова настоящата неприятна ситуация е и възможност — да преосмислим не само как изхвърляме, но и как консумираме. Отпадъците са споделена отговорност: на гражданите, на общината и на бизнеса. Задължението на хората не може да се изчерпва с пускането на торбата в сивия контейнер и плащането на такса „битови отпадъци“, както и общината не може да разчита единствено на сметосъбиране без ясни политики за намаляване, контрол и удобни, работещи системи. 

В същото време производителите и търговците, които пускат на пазара продукти и опаковки с кратък живот, трябва да носят ясна и реална отговорност — принципът„замърсителят плаща“ следва да се прилага строго и последователно. Без всичко това кризите с боклука на София ще се повтарят, дори и контейнерите временно да бъдат изпразнени.

Първият месец на годината ни дава своеобразен урок: реакцията „след кризата“ вече е твърде скъпа стратегия. 2026 г. започва с нужда от по-бързи решения – за адаптация към екстремни прояви на времето, за модернизация на енергийните системи и за управление на материалите така, че „боклукът“ да не е финалната спирка на ресурси, които още могат да бъдат използвани

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Януари под лупа: Климатът и решенията изпреварват политиките, Климатека

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Земята

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !