Има ли предел на скоростта на ураганите? Трябва ли да се въведе нова категория бури?

Има теоретично ограничение за максималните постоянни скорости на вятъра на ураганите, но изменението на климата може да увеличи това "ограничение на скоростта".

Ваня Милева Последна промяна на 11 октомври 2024 в 00:00 2245 0

Сателитни изображения, показващи голям ураган в Мексиканския залив

Кредит CIRA/NOAA

Сателитни изображения на урагана Милтън на 8 октомври 2024 г. 

Ураганът Милтън, който хръхлетя бреговете на Флорида в четвъртък (10 октомври), изглежда сякаш е дошъл от нищото: започнал като обикновена тропическа буря в неделя, ураганът се разпространява в диапазона от категория 5 в понеделник (7 октомври), с продължителни ветрове от 300 км/ч, преди леко да отслабнат във вторник.

Но колко близо е постоянната скорост на вятъра на Милтън до теоретичния максимум? И има ли твърда теоретична граница?

Има "ограничение на скоростта" на постоянната скорост на вятъра, наречено максимална потенциална интензивност, но то не е абсолютно: то се диктува от няколко фактора, включително температурата на океанските води. Настоящите изчисления на максималния потенциален интензитет на бурите обикновено достигат максимум около 320 км/ч.

Но това може да се промени през следващите десетилетия, тъй като океаните се затоплят и климатът се променя. Вече потенциалът за силни бури нараства през последните 30 години, обяснява Кери Емануел (Kerry Emanuel), професор по атмосферни науки в MIT, който е разработил модела за определяне на максималния интензитет на бурите. Вече има пет регистрирани бури с ветрове, надвишаващи 310 км/час. Всички те са се случили от 2013 г. Според Емануел "до края на века, ако не предприемем много ограничения, тя ще бъде по-близо до 350 км/час".

Как се изчислява скоростта на ураганните ветрове?

Ограничението на скоростта на ураганните ветрове се изчислява относително лесно, обяснява Джеймс Косин (James Kossin), климатолог, бивш учен от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) сега консултира за агенцията за моделиране на климатичния риск First Street.

"Горивото за ураганите е топлината, която черпят от океана", обяснява Косин. "Колкото по-топла е водата, толкова повече гориво има."

Изображение на уравнението, използвано за изчисляване на максималната скорост на вятъра на ураган.Максималната скорост на вятъра на ураган се определя от температурата на водата (Tocean), температурата на горната част на облака (Taloft) и E, фактор, който определя колко бързо топлината може да се прехвърли от океана към въздуха. Кредит: Live Science, CodeCogs

Други фактори помагат да се определи максималния потенциален интензитет, като топлината в атмосферата и температурата на горната повърхност на облаците, което определя колко бързо топлината може да се придвижи от морската повърхност до върха на бурята, и срезът на вятъра, което е разликата в скоростта на вятъра и посоката му на различни височини в атмосферата. Твърде резкият градиент (срез) на вятъра може да разкъса бурята, да я отслаби и да й попречи да разгърне пълния си потенциал. Проучване на бури между 1962 и 1992 г. установява, че само 20% от атлантическите циклони достигат 80% или повече от максималната си потенциална интензивност, въпреки че има доказателства, че по-голяма част от бурите започват да се доближават до теоретичната си граница, разказва Емануел.

Тъй като океаните и атмосферата се затоплят, бурите стават по-силни. През 2020 г. Косин и колегите му съобщават, че делът на големите урагани се е увеличил с 8% на десетилетие между 1979 и 2017 г. Това означава, че със затоплянето на климата силните и бързо усилващи се бури като Милтън може да станат шокиращо чести.

Има ли нужда от нова класификация на ураганите?

Ураганите се класифицират по скалата на Сафир-Симпсън, която варира от категория 1 (започвайки от постоянни ветрове от 119 км/ч.) до категория 5, която започва с постоянни ветрове от 252 км/ч. Тази скала е непълна, тъй като се основава на скоростта на вятъра и не включва други щети от бурята като наводнения, които могат да бъдат по-смъртоносни от вятъра, коментира Емануел.

Нарастващата вероятност от силни бури подтикна Косин и неговия колега Майкъл Уенър (Michael Wehner) от Националната лаборатория на Лорънс Бъркли да предложат през февруари, че скалата на Сафир-Симпсън може да се нуждае от "Категория 6", която ще включва бури с ветрове над 308 км /ч.

Изследователите са идентифицирали пет бури, които вече биха се класирали за тази категория: тайфунът Хайен (2013 г.), ураганът Патриша (2015 г.), тайфунът Меранти (2016 г.), тайфунът Гони (2020 г.) и тайфунът Surigae (2021 г.). Патриша е най-интензивният в историята и единственият с ветрове над 320 км/ч.. (Ветровете на урагана са достигнали 345 км/ч), но са отслабнали до 241 км/ч по времето, когато бурята достига сушата.)

Уенър и Косин обмислят да въведат теоретична група урагани "Категория 7" с ветрове над 368 км/ч. Но техните изчисления показват, че в момента има незначителен риск от толкова силни бури, обяснява Уенър за Live Science, така че тази възможност липсва в техния доклад.

Никой не знае какви са максималните ветрове, които ураганът теоретично може да издържи, ако температурите на водата продължат да се повишават, посочва Уенър. "В тези наистина силни, отчетливи стени, където ветровете се движат като луди, тези потоци са много нестабилни".

Точната динамика на стените около окото на бурята е твърде неясна, признава Уенър. Отслабването на Милтън се случва след промяна на стените около окото на бурята, която се случва, когато нова ивица от гръмотевични бури се образува около окото на бурята, задушавайки влагата в оригиналната стената около окото на бурята. Промяната деконцентрира енергията на Милтън, увеличавайки общия размер на бурята, но също така намалява максималните й ветрове. Може да се окаже, че при екстремни скорости на вятъра тези явления, отслабващи бурята, стават неизбежни, но това не е добре проучвано, коментира Уенър.

"Да кажем, че сме в 4 градуса по-топъл свят, което е почти немислимо, където максималната възможна интензивност е доста над 310 км/ч", отбелязва климатологът. "Могат ли тези бури всъщност да се поддържат? Не мисля, че знаем."

Справка: The growing inadequacy of an open-ended Saffir–Simpson hurricane wind scale in a warming world; Michael F. Wehner and James P. Kossin; PNAS; February 5, 2024 121 (7) e2308901121 https://doi.org/10.1073/pnas.2308901121 

Източник: How strong can hurricanes get?, Stephanie Pappas, Live Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !