Издигането на земята под ледената покривка на Антарктида може да забави загубата на лед и да намали покачването на морското равнище през следващите векове.
Ако обаче емисиите продължат да се увеличават, ефектът може да повиши морското равнище дори повече, отколкото самото топене на леда.
Откритието е резултат от модел, който симулира мантията - слоя под земната кора - по-подробно от всякога. Тъй като топящият се лед намалява теглото на Антарктида, еластичната мантия под него реагира, повдигайки сушата над себе си. Повдигането на сушата може да забави движението на ледената покривка там, където тя се среща с морето. Тази "обратна връзка" се случва главно защото издигащата се земя променя формата на морското дъно по начин, който ограничава дебелината на ледената покривка в нейния край - по-тънкият лед там намалява общия поток на лед в морето.
Изследователите отдавна смятат, че този ефект ще играе някаква роля за забавяне на загубата на лед. Но не бе ясно кога ще се прояви този ефект и как ще варира в различните части на ледената покривка.
Наталия Гомес (Natalya Gomez) от Университета Макгил в Канада и нейните колеги са моделирали връзката между топящия се лед и надигащата се суша, включително симулация на мантията, която отчита разликите във вискозитета под континента. Източна Антарктида е разположена над по-вискозна мантия и по-дебела кора, докато бързо топящите се ледници на Западна Антарктида са разположени върху по-малко вискозна мантия и по-тънка кора. Тази по-подробна картина на вътрешността на Земята се основава на десетилетия прецизни измервания на промените във височината на ледената покривка, както и на данни за мантията под Антарктида, получени от сеизмични вълни, предизвикани от земетресения.
При сценарий с много ниски емисии изследователите установяват, че издигането на сушата намалява приноса на Антарктида към средното глобално покачване на морското равнище с над половин метър до 2500 г. в сравнение с модел, който разглежда земята под леда като нееластична. Този ефект не е толкова значителен при сценария с умерени емисии, но все пак води до значително намаляване на покачването на морското равнище, което ще започне още през 2100 г.
При сценарий с много високи емисии, екипът установява, че издигащата се земя води до това, че Антарктида допринася с допълнителни 0,8 метра за повишаване на морското равнище до 2500 г. Това се е случва, тъй като ледената покривка се отдръпва по-бързо, отколкото се отдръпва сушата, и тъй като издигащото се морско дъно измества повече вода в останалата част на океана.
"От гледна точка на моделирането това е много голям напредък", смята Александър Брадли (Alexander Bradley) от Британската антарктическа служба.
Той посочва, че винаги се е предполагало, че издигането на сушата намалява покачването на морското ниво, но това моделиране с по-висока разделителна способност показва, че ефектът зависи от емисиите. "Промените, които ще настъпят през 21-ви и 22-ри век, са наистина обусловени от това, което правим сега", отбелязва Брадли.
Александър Робел (Alexander Robel) от Технологичния институт на Джорджия в Атланта посочва, че "това е много добра симулация", но сценарият, при който издигащата се земя увеличава покачването на морското ниво, се основава на най-лошите допускания за емисиите, както и за скоростта, с която се оттегля ледената покривка.
Справка: Natalya Gomez et al. ,The influence of realistic 3D mantle viscosity on Antarctica’s contribution to future global sea levels. Sci. Adv. 10, eadn1470(2024). DOI: 10.1126/sciadv.adn1470
Източник: Rising land under Antarctica could slow sea level rise, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари