Как да спасим Седемте рилски езера

На Седемте езера има проблем, който съвсем не е уникален, нито толкова сложен за решаване. Трябва просто да схванем, че природната красота е като всеки друг ресурс и може да бъде едновременно използвана и запазена само, ако следваме икономическата логика.

Първо за ситуацията:

1. Не, не е ОК да се играе хоро насред което и да е от Седемте езера.
2. Не, хорото съвсем не им е най-големият екологичен проблем на езерата. Още по-малко пък просто нареждането на едни хора във водата за няколко снимки. Защото в края на краищата снимките са доста добри и ще бъдат използвани за туристическа реклама на страната. Дори и от тези, които ги хулят. И въпреки това…
3. Не, не е добра идея това хоро, защото дава неадекватен пример за поведение насред чувствителна екосистема. Неориентираният масов турист ще си помисли, че едва ли не от него се очаква да се разгърди и да се джасне юнашки сред ледените води на всяко срещнато езеро. Какъв патриот си, ако не го правиш?
4. Не, не можем да продължаваме така на Седемте езера: През топлите летни уикенди циркусът се превръща в огромен пикник – буквално всяко кътче около водата гъмжи от народ, който гази навсякъде. Разхвърлят софри, бере се всичко цъфтящо, вика се на воля, мият се крака и бебешки задници, лаят кучета, търкалят се опаковки и торбички…
5. Не, горното съвсем не е най-големият проблем, защото има още по-силен ежедневен натиск от хиляди хора, които се имат за много „еко“: Ежегодно се оформят големи палаткови лагери на групички, които се застояват със седмици, така че екосистемата се радва на пречистващото им присъствие, гарнирано с изобилни количества тор, огньове, опаковки насред клека и консервни кутии на дъното, миене и къпане. Този аспект на проблема е там от много време и дългосрочно е допринесъл повече за еутрофикацията на езерата. Защо се правим, че не го забелязваме?
6. Не, решения като „да махнем лифта“, „да спасим планината от кебапчетата и токчетата“, „да забраним достъпа за няколко години“ не са адекватни. Масовият турист в България има лесен достъп до високата планина (над 2000 м) само в няколко точки – Мусала, Вихрен, Мальовица, Безбог и Седемте езера. Това са все емблематични места за страната и народа ни и никой няма право да пречи на онзи, който пожелае да ги види и преживее. Дори последният да е „селяндур“, „кифла“, „кашкавал-турист“ и каквото там се сетите. Защото „Опознай родината / природата, за да я обикнеш“ е абсолютна и непреходна истина.
7. Не, нищо не може да замени личното преживяване на високата планина. Аз се влюбих в нея, когато баща ми, абсолютен аматьор и не-турист, с нулев планински опит замъкна 11-годишния си син към Мусала в една студена юнска сутрин след мача Холандия-СССР. Да, отдавна беше. Напълно неподготвени, стигнахме до заслона и сблъсъкът с истинския лед ни върна обратно в Боровец. Бях съсипан, премръзнал, прегладнял, но точно ледът запали огъня завинаги…
8. Не, осигуреният лесен достъп съвсем не означава, че човек може да се държи гаменски на тези места. Осигуреният достъп задължава потребителя да спазва правилата, за да могат милиони други също да се радват на същото качество „чиста природа“.
9. Не, парковите дирекции не са и никога няма да бъдат способни да се справят с увеличаващия се туристопоток. Не защото нямат капацитет или не са финансово осигурени, а защото разглеждат масовия турист като вредител или враг, от който трябва някакси да се отърват. И най-лесното решение винаги е било пълната забрана. Да, ама то е и най-неработещото.
10. Не, няма решение за подобни места, докато изключваме пазара. Защото там, където има масовост и ограничен ресурс, работят само законите на икономиката, които се основават на реалното поведение на средния консуматор. А трагедията на общото винаги се проявява – всички потребяваме общия ресурс, но никой не се грижи за него.

^{Плитвичките езера. Снимка: National Park PLITVICE Lakes}

Решението е много просто и се прилага почти навсякъде по света, където има сравнително ограничена територия, която привлича голям брой посетители – въвеждане на режим на достъп чрез някаква форма на входна такса и управление на защитената територия, което е фокусирано върху регулиране на туристопотока, така че хем хората да са доволни, хем природата да е запазена. Места, които се радват на огромна популярност създават около себе си цяла индустрия, която да поддържа качеството на услугата – лесен и удобен начин за хората да преживеят прекрасната природа. И тъй като без запазената природа качеството на услугата, съответно и приходите падат, управлението на тези места е фокусирано върху опазването й. Има драконовски правила и те се спазват, защото има кой да ги налага, а глобите могат да бъдат брутални. Ето пример от Плитвичките езера (разделете на 3.8, за да получите цените в лева):

 ^{(През август за възрастни е близо 40 лв.)} 

Може да бъде управлявано от специално звено към МОСВ, може да бъде от общините, но най-добре в нашите условия ще работи, ако се отдаде на частен концесионер. Само сравнете Топлофикация в София и Пловдив или Софийска вода с което и да е ВиК или си припомнете как беше по време на държавните ЕРП-та или стария рудник Челопеч с ДПМ Челопеч днес… Не мисля, че има смисъл да обяснявам колко неспособна е държавата в ролята на активно управляващ даден ресурс.

Малко повече за решението:

1. Не, това не е някаква ултра-пазарна мярка, която е разпространена само в Америка. Ако мислите така, явно не познавате Европа. Защото примерите тук са много – като започнем от Плитвичките езера в Хърватска (вероятно най-близкия до Седемте), минем през Черна гора, Национален парк Татра в Полша, водопадите Кримл в Австрия, Етна, всякакви пещери, каньони и т.н. – това са само първите, които ми идват наум. А и в България има – Крушунските водопади, Стобските пирамиди, всякакви пещери отдавна събират входни такси.
2. Не, няма да има проблем от сорта „Тогава бедните няма да видят природата“. Първо, Седемте езера са само капка в морето – в Рила и Пирин има стотици езера и много от тях всъщност даже са по-готини от Седемте. Съседните Урдини езера например, които силно предпочитам, откакто на Седемте има лифт. Та, ако някой не може или не иска да плати 10 лв. за вход, спокойно може да иде и другаде. Второ, винаги може да се измисли социално-приемливо таксуване.
3. Не, не важи и аргументът „Те, дебилите, ще си платят и пак ще правят, каквото си искат“. Това е реално в сегашния режим. Ако обаче имаме частен концесионер, чийто бизнес-модел да се основава на максимална посещаемост при идеално запазена природа, то тогава работата става различна. Опитайте се да спите на палатка или да ловувате гратис в частен резерват и ще разберете за какво иде реч!
4. Не, не е нужно една такава територия да бъде оградена физически. Трябва да има 2-3 официални входа и може просто из нея да се разхождат двама „кондуктори“, които да проверяват дали сте си платили и да продават билетчета на случайно озовалите се вътре.
5. Не, няма никакъв законов проблем това да се случи веднага. Заложено е като възможност в Закона за защитените територии, само трябва да се намери политическа воля.
6. Не, частният концесионер няма стимул да унищожава или изразходва даден ресурс. Защото приходите му зависят от това този ресурс да бъде запазен в дългосрочен план. Да не говорим, че нищо не пречи в договора му да залегне постигане на конкретни природозащитни цели, нали? Щото без държавен контрол няма как да минем.
7. Не, природната красота не може да е „безплатна“. Тя става все по-ограничен и съответно по-търсен ресурс, защото хората иска да я видят и преживеят, а все по-рядко се намира. И точно това търсене води до нуждата от опазването й, което пък иска сериозни финансови средства.
8. Не, в никакъв случай приходите от входни такси не трябва да се озовават в общия кюп, наречен „републикански бюджет“. Те трябва задължително да останат на място, където да носят видими ползи и да финансират опазването на природата там. Ако има поддържани чешми, тоалетни, пътеки, ясно обособени кътове за хранене, много от грозните сцени около Седемте езера просто ще изчезнат.
9. Не, няма съществена разлика между природната красота и водата или подземните природни богатства – от икономическа гледна точка всичко е ресурс. Защо едната е „безплатна“, а за другите се плащат такси?
10. Не, не може до място като Седемте езера да се стига масово с джипове по урвата. Лифтът е единствената смислена алтернатива за тези, които не искат или не могат да вървят и трябва да има нужния капацитет, така че да задоволява търсенето.

Всъщност, това е най-добрият начин да се използва природната красота на места като Седемте езера за икономическо развитие на региона. Докато само се чудим как да намалим броя хора там, всеки местен жител ще има стимул да се бори срещу тези ограничения, а и да прави пари от всички други ресурси наоколо – гора, вода, гъби, диви животни, билки…

Не, не искаме това. Искаме повече хора, които да оставят парите си, за да се радват на тези неща в естествения им вид.

И накрая: А бе вие не разбрахте ли, че комунизмът свърши през 1989 г.?

***

Авторът Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България.

Оригиналната статия със заглавие "Спасете Седемте езера – изкарайте ги на пазара!" е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев.

Още по темата

06/08/2018

Земята

Боян Рашев: Пазарът проваля политиката за въглеродните емисии

12/08/2018

Земята

Боян Рашев: Само с ВЕИ Въглеродното Елиминиране е Илюзия!

24/02/2018

Скептик

Боян Рашев: Моите прогнози се сбъдват