Малко луни в Слънчевата система са толкова интригуващи, колкото спътникът на Юпитер Европа. Един глобален океан със солена вода почти със сигурност заобикаля луната и притежава повече вода от всеки океан на Земята.
Над това огромно море, където температурите на повърхността се понижават до минус 184 градуса по Целзий, има обвивка от тънка кора воден лед.
Астрономите прогнозират, че Юпитер, който бомбардира луната с интензивна радиация, кара цялата луна да се разтопява заради гравитационната приливна сила. Течната вода на Европа е примамлива цел за бъдещи мисии, търсещи извънземни микроорганизми.
Но преди някоя бъдеща сонда да кацне, за да търси извънземен живот, ще трябва да се справи с гора от високи, назъбени ледени шипове.
Това твърди екип от планетарни учени и геоморфолози в списание Nature Geoscience.
Ледени образувания в южния край на равнината Чaйнантор, Чили. (ESO)
Изследванията на учените показват, че Европа е покрита с ледени образувания, рядко срещани на Земята.
"Тъй като повърхността на Европа е "невероятно студена", ледът няма да се стопява и да се замразява отново", разказва за The Washington Post Даниел Хоблей (Daniel Hobley), геоморфолог в Кардифския университет във Великобритания, автор на изследването.
Вместо това се случват странни неща. Ледът не е напълно плосък - той е съставен от малки кристали.
"Всеки от тези кристали има потенциал да фокусира светлината като леща", обяснява Хоблей, насочвайки или пречупвайки светлината в леда. В продължение на милиони години, подхранвани от слънчевата радиация, ледът на Европа се превръща в газ.
Само слънчевата светлина не би била достатъчна, за да образуват огромни ледове.
Орбитата на Европа около Юпитер съвпада със собствената ѝ ротация, с други думи, една и съща страна на Европа винаги е обърната към Юпитер. Това също означава, че на Европа ъгълът на слънчевите лъчи е постоянен в небето на спътника, обяснява Хоблей. На Европа няма сезони.
"Това е просто ден-нощ, ден-нощ, ден-нощ", коментира Хоблей, година след година.
Хоблей и неговите колеги потърсиха места на Земята, чиито условия се доближават до тези на Европа. И намериха - в Андите. На най-високите върхове на тази планинска верига има лед, който никога не се топи. Нещо повече, близо до екватора, ъгълът, под който падат слънчевите лъчи, е висок и постоянен, точно както е на Европа.
В Андите се образуват ледникови формации, наречени пенитенти (или калгаспори), които се състоят от редици правилни ледени игли и пирамиди.
Пенитентите са кръстени на великденски религиозен празник, практикуван от някои испаноезични християни, на който монасите носят бели шапки ("каещите се" или "penitentes").
Чарлз Дарвин, който прави някои от първите научни наблюдения на пенитентите през 30-те години на 19-ти век, предполага, че вятърът е създал ледените игли.
Пенитентите в Рио Бланко, Централни Анди, Аржентина. Wikimedia Commons
Но през 2001 г. физикът Мередит Бетъртън (Meredith Betterton) от Университета на Колорадо, Боулдър, отглежда пенитенти в лабораторни условия чрез процеса на сублимация - преход от твърдо състояние към газообразно.
На планинските върхове слънчевата светлина издълбава дълбоки ями в леда, оставяйки два пъти по-високи, отколкото широки, остриета. Пенитентите не се образуват на високи географски ширини, тъй като през зимата слънцето е твърде ниско над хоризонта.
Дъното на тези триъгълни кухини става по-горещо, а стените остават хладни. На Европа те щяха да се образуват "ужасно, ужасно бавно", разказва Хоблей, с около 30 см на всеки милион години.
Но тъй като повърхността на Европа почти не се променя в продължение на 50 милиона години, "те имат достатъчно дълго време да се образуват". Пенитентите на Европа, според авторите, може да са с дължина почти 15 метра.
Разбира се, това изследване е само прогноза. Необходимо да се направят наблюдения, които да потвърдят наличието на пенитенти.
Разделителната способност на наличните изображения на Европа не е достатъчна, за да се забележат такива подробности.
Но изводите на екипа намират подкрепа в радарните и температурните изображения.
Централната част на Европа абсорбира радара по начин, който прилича на "звуковите прегради на върху стените за звукозапис", разказва Хоблей. А те имат формата на пенитентите.
Нещо повече, остриета метанов лед съществуват и на Плутон. Възможно е и на спътниците на Уран - много по-далеч от слънцето, отколкото Европа - да има терени с твърд въглероден диоксид.
Що се отнася до опасността при кацане, тя не е защото спускаемият апарат ще бъде пронизан от ледените остриета, а защото сондата може да се изгуби в някоя от ямите между остриетата, предупреждава Хоблей.
Опитът показва, че космическите сонди, опитали се да кацнат на астероиди и комети, попадат в пукнатини.
Това не е непреодолим проблем за инженерите и астрономите. Бъдещите кацания може да се осъществяват в по-млади региони от повърхността на Европа, където ледът не е имал време да образува такива дълбоки ями.
По-високите географски ширини също няма да са покрити толкова гъсто с ледените остриета.
Има две планирани мисии за проучване на Европа - НАСА се готви да стартира Europa Clipper между 2020 и 2030-та година; Европейската космическа агенция планира изпращането на Jupiter Icy moons Explorer (JUICE) през 2022 г.
Техните сензори биха могли да потвърдят или отхвърлят хипотезата за пенитентите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари