Кои бяха най-опасните метеорологични явления през 2022 г.?

Климатека Последна промяна на 30 януари 2023 в 00:01 8094 0

Източник: Adobe Stock Images (свободен лиценз).

Проста тайна за по-дълъг живот

Флуоресценцията на хлорофила измерва способността на растенията да възстановяват фотоинхибирането

28/11/2024

Аклиматизираните на студено растения се възстановяват по-бързо

Броят на екстремните климатични събития е нараснал с 83% през последните две десетилетия

Екстремните явления са сред най-явните проявления на затоплящия се климат, като те нарастват и по честота, и по интензивност, като последните промени съществено ще се увеличават при бъдещо затопляне на климата. Статията представя най-екстремните проявления на времето през изминалата 2022 г., в това число наводнения, урагани, горещи вълни, засушавания, пясъчни бури и екстремно понижение на температурите.

Глобалната средна температура през изминалата година е с 1,15°C по-висока от средното за периода 1850 – 1900 г., което вероятно я прави петата или шестата най-топла година от началото на метеорологичните наблюдения според предварителния доклад за състоянието на климата през 2022 г. на Световната метеорологична организация (СМО). Данните показват, че последните 8 г. от периода 2015 – 2022 са били осемте най-топли години в историята.

2022 г. бе характерна с проявлението на Ла Ниня (студената фаза на колебание на температурата на водата в източната екваториална част на Тихия океан, а топлата е известна като Ел Ниньо) за трета поредна година, което е нетипично, и се смята, че то е допринесло за относително по-ниската световна температура спрямо рекордното топлите 2016 г. и 2020 г.

Нарастването на концентрацията на парникови газове в атмосферата поради антропогенните емисии продължи, като и двете достигнаха рекордни равнища. Тревожни промени се наблюдават и за други климатични индикатори – например морското равнище продължава да се покачва, а съдържанието на топлина в океаните също се оценява като рекордно голямо. А в Алпите се наблюдаваха рекордни загуби на лед.

Едно явление е екстремно, когато се наблюдава рядко на дадено място или за определен период от годината, а изминалата година бе белязана от множество екстремни метеорологични явления в различни райони по света.

Екстремните явления са сред най-явните проявления на затоплящия се климат,

като предизвиканите от хората изменения на климата вече оказват въздействие върху множество метеорологични и климатични екстремуми във всеки един район на планетата, според Шестия оценъчен доклад на IPCC. Те нарастват и по честота, и по интензивност, като прогнозите са да продължават да се увеличават при бъдещо затопляне на климата.

Фигура 1. Оценка на броя на природните бедствия с голямо въздействие за периода 1980 – 2019 г. Източник.

Вече има изготвени анализи, според които броят на екстремните метеорологични събития през изминалите десетилетия е нараснал. Това се отнася в най-голяма степен за явления, свързани с горещо време и интензивни валежи, докато събитията, свързани със студено време, намаляват.

През последните две десетилетия броят на екстремните климатични събития е нараснал с 83% –

от 3656 през периода 1980 – 1999 до 6681 през 2000 – 2019, според доклад на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия. По отношение на щетите е по-трудно да се направи обективна оценка, поради нарастването на населението на Земята и процесите на урбанизация, но според доклада има близо двойно нарастване на финансовите щети. Според СМО много от екстремните събития с голямо въздействие през 2022 г. са се случили последователно, което е оставило малко време за възстановяване между тях.

В тази статия ще разгледаме едни от най-съществените екстремни метеорологични явления през 2022 г.

Наводненията в Пакистан

Рекордни валежи доведоха до наводнения в Пакистан между юли и октомври, които причиниха смъртта на над 1700 души, сред които и 647 деца и доведоха до разселването на 7,9 милиона души и 33 милиона общо засегнати. Освен човешки жертви, наводненията станаха причина за смъртта на около 936 000 селскостопански животни. Наводненията причиниха значителни щети върху инфраструктурата, разпространение на болести и недостиг на храна.

Месечните суми на валежа в Пакистан през юли и август бяха съответно със 181% и 243% над обичайното, правейки ги най-валежните месеци в историята на метеорологичните наблюдения на страната. Най-големи са аномалиите в провинциите Синд и Балочистан, където сумите на валежа през август бяха съответно със 784% и 500% над нормата. На база данни от спътникови наблюдения, в даден момент през месец август около 9% от площта на страната е била наводнена (Фиг. 2).

_{Фигура 2. Спътникова снимка на провинция Синд в Пакистан през август 2022 г. Източник.}

Миналогодишният мусонен сезон в Югоизточна Азия бе по-дълъг и интензивен от обичайното, което е характерно за години с феномена Ла Ниня. Друга вероятна причина за необичайните валежи е фактът, че мусонът бе предшестван от период с изключително високи температури.

Април и май 2022 г. бяха най-топлите в историята на Пакистан.

Това създаде условия за усилване на движението на влажния въздух от относително по-хладния Индийски океан към загрятата суша, което по същество представлява мусонната циркулация.

Повишението на глобалната температура е увеличила вероятността за такъв тип събитие, като сумата на валежа за периода е с до 50% по-голяма поради влиянието на климатичните промени, според оценка на World Weather Attribution.

Наводненията се оценяват като най-лошите в историята на страната. Финансовите щети възлизат на над 30 милиарда щатски долара по данни на Световната банка. Към януари 2023 г. много райони остават наводнени. Четири милиона деца все още се намират в близост до застояли и замърсени води, а 10 милиона продължават да се нуждаят от храна и здравна помощ, според УНИЦЕФ.

Горещите вълни и засушаването в Европа

Лятото на 2022 г. беше най-топлото в Европа в историята на метеорологичните наблюдения, като е важно да бъде подчертано, че предишното най-топло лято е било през 2021 г. На Стария континент и през трите летни месеца се наблюдаваха различни екстремни явления като горещи вълни, засушавания и горски пожари. Най-значителни бяха аномалиите в Западна и Централна Европа.

Сред най-открояващите се явления бе горещата вълна от средата на юли.

Тогава в много селища, особено в Северна Англия и Западна Франция, бяха отбелязани температурни рекорди, превишаващи старите с повече от 3°C. На 19 юли за първи бяха измерени температури над 40°C в Обединеното кралство – 40,3°C в Конингсби, и 40,2°C на летище Хийтроу. А в Швеция за първи път от 1947 г. бе измерена температура над 37°C.

Оценката на смъртността, причинена от горещите вълни, е трудна за изготвяне. Според официални оценки в Обединеното кралство са починали 2800 души в групата от над 65 години, 4500 души в Германия и 11 000 във Франция.

В повечето страни от Западна и Централна Европа 2022 г. беше най-топлата или втората най-топла година от поне 1950 г. насам.

^{Фигура 3. Класация на годишните температури на въздуха през 2022 г. от 1950 г. насам. Източник.}

Голяма част от Европа и Средиземноморието бяха засегнати от засушавания. В Европа условията бяха най-тежки през август, когато големите реки Рейн, Лоара и Дунав достигнаха критично ниски равнища. В три провинции в Западна и Централна Германия беше отбелязано най-сухото лято в историята. Франция отбеляза най-сухия период от януари до септември от 1976 г. насам, а Обединеното кралство и Укле (Белгия) – най-сухите периоди от януари до август от 1976 г. насам. В много области имаше и намалени земеделски добиви, което бе сред причините за рекордните цени на храните в света. Например в Италия, поради пресъхването на реката По, добивите на ориз бяха с 30% по-ниски. Във Франция добивът на царевица бе с 18,5% по-нисък.

Засушаването доведе също така до намалено производство на електроенергия от ВЕЦ и АЕЦ, което допринесе за рекордното поскъпване на тока през месеца.

Засушаването в Европа през 2022 г. е причинило щети на стойност от 20 милиарда долара, според доклад на неправителствената организация Christian Aid.

Засушаването на повърхността на почвата в Западна и Централна Европа през 2022 г. е станала 5 – 6 пъти по-вероятна поради промените в климата.

според изследване на World Weather Attribution,

Продължителните условия на високи температури и сухо време създадоха условия и за горски пожари, като обширни райони в Южна Европа и Средиземноморието бяха засегнати, а най пострадалите страни бяха Франция, Португалия и Испания. През лятото общо са изгорели около 500 000 хектара гори, което е около 2,5 пъти над средното за периода 2006 – 2021 г. Въглеродните емисии от пожарите са най-високите от 15 г. насам.

Ураганът Иън

В средата на септември 2022 г. над Атлантическия океан се образува област на ниско налягане, която след 20 септември навлиза над Карибско море и през следващите дни рязко увеличава своята интензивност, като придобива статус на ураган, кръстен Иън. На 28-ми септември Иън, достигнал 4-та категория, с ветрове до 250 км/ч, връхлита бреговете на Флорида. През следващите дни ураганът отслабва до категория 1, като на 30-ти септември той навлиза над Южна Каролина, където води до проливни валежи и масови спирания на тока.

Циклонът предизвиква масови наводнения в ниско разположените крайбрежни райони и речни наводнения на североизток във Флорида. Например, в района на Дейтона Бийч в рамките на 4 дена валежите надхвърлят 500 мм, което е близко до обичайното количество на средногодишния валеж в България.

Климатичните промени са създали условия, при които ураганите през 2020 г. да имат поне с 10% по-голяма сума на валежа по време на периода с най-интензивен валеж,

според научен анализ на американски климатолози.

_{Фигура 4. Изглед от Форт Майерс, Флорида, 1 месец след преминаването на урагана Иън. Източник.}

Ветровете, наводненията, както и свързани с бурята торнада, в гъстонаселения щат Флорида доведоха до разрушаване на домове, инфраструктура и човешки жертви. В САЩ бяха регистрирани 131 смъртни случая, почти изцяло в щата Флорида.

Ураганът нанесе щети за 113 милиарда долара, което го прави 3-тото най-скъпоструващо бедствие в страната

за последните десетилетия и сред най-скъпоструващите в света. В Куба също бяха нанесени щети, но за щастие там броя на жертвите бе единичен.

Засушаване и гореща вълна в Китай

В Китай беше наблюдавана най-продължителната гореща вълна в метеорологичната история на страната, която продължи от средата на юни до края на август и доведе до най-горещото лято в историята. През август в някои градове температурите достигнаха до 40 – 45°C.

Това беше и второто най-сухо лято в историята на измерванията, като в по-голямата част от южната половина на Китай (с изключение на провинция Гуандун) сумата на валежа за летния сезон беше с 20 до 50% под средното.

_{Фигура 5. Горещото и сухо лято в Китай води до рекордно ниско равнище на реката Яндзъ през август 2022 г. Източник.}

Горещините бяха особено силни в долината на река Яндзъ, които в комбинация с рекордно ниските валежи в района доведоха до безпрецедентно ниски нива на реката, като в някои райони тя изцяло пресъхна. В близост до град Чунцин ниското ниво на реката разкри древни статуи на Буда.

Комбинацията от продължителност, площ и интензивност на тази гореща вълна в Източен Китай няма прецедент в световната климатична история,

сподели в интервю климатологът Максимилиано Херера.

Високите температури и засушаването създадоха условия за горски пожари и до проблеми с производството на енергия от ВЕЦ. Провинциите Съчуан, Чунцин и Хубей, чието общо население надхвърля 174 млн. души, изнасят електроенергия към производствените центрове на източното крайбрежие на Китай. През месец август водноелектрическите централи в Съчуан са работили с около 20% от обичайния капацитет. Горещините предизвикаха рязко нарастване на търсенето на електроенергия за охлаждане, поради което властите бяха принудени да предприемат мерки, сред които наредба на производствените предприятия да спрат производството за повече от две седмици.

Както за Европа, така и за Китай се смята, че климатичните промени са увеличили вероятността за тези събития.

Засушаване в Източна Африка

Засушаването в района на Големия африкански рог, което започна през 2020 г., се задълбочи през 2022 г., като най-тежки бяха условията в Кения, Сомалия и Южна Етиопия. За четвърти и пети пореден път, по време на дъждовните сезони (в района те са през март – май и октомври – декември) валежите в целия регион бяха значително по-ниски от обичайното.

Настоящото засушаване е най-дългото за последните 40 години,

като в най-тежко засегнатите райони сумата на валежа от март до септември е с 100 – 200 мм по-ниска от обичайната (Фиг 2).

_{Фигура 6. Аномалии на сумата на валежа в района Африканския рог за март – септември 2022 г. спрямо средното за периода 1981 – 2021 г. Източник}.

Счита се, че както Ла Ниня, така и и колебанието на температурата на водите в Индийския океан имат съществен принос за сушата.

В целия регион на Източна Африка под въздействието на сушата, както и на други фактори, около 18 – 19 млн. души са били изправени пред продоволствена криза или влошени нива на остра продоволствена несигурност до юни 2022 г. В съчетание с недостига на средства и глобалното увеличение на цените на храните повече от 3,5 милиона бежанци в региона (75% от общия брой на бежанците) бяха засегнати от значителни съкращения на хранителната помощ. Към септември 2022 г. над 1,1 милиона души са били вътрешно разселени в Сомалия вследствие на сушата.

Наводнения в Южна Африка

В продължение на два месеца южната част на Африка беше връхлетяна от поредица циклони, което доведе до нарастване на нуждата от защита и подслон за стотици хиляди засегнати хора, включително бежанци.

В рамките на месец, от края на януари и февруари 2022 г., над Мадагаскар преминаваха 4 циклона и тропически бури. Циклоните Ана (януари), Батсирай (февруари) и Гомбе (март) причиниха значителни човешки жертви в страната, като Ана и Гомбе доведоха до наводненията и жертви в Мозамбик и Малави.

Повече от 190 000 души, които загубиха или избягаха от домовете си по време на тропическата буря Ана, останаха разселени в Малави през април. Броят на засегнатите от тропическия циклон Гомбе в Мозамбик е 736 000 души, като над 129 000 души са били вътрешно разселени.

_{Фигура 7. Резултат от наводненията в провинция Квазулу – Натал, РЮА. Източник.}

Друг пример за опасно събитие в района е бурята Исса, която предизвика наводнения през април 2022 г. в провинцията Квазулу-Натал в източната част на Република Южна Африка, като на 11 – 12 април за 24 часа валежът в някои места е бил над 300 мм. Резултатите са 400 смъртни случаи вследствие на наводненията и 40 000 души, които са били разселени. Нанесени са преки поражения върху транспорта, сградите и водната инфраструктура, което се отрази на съоръженията за съхранение и преработка на земеделски храни след прибиране на реколтата, транспорта, пазарите и потреблението чрез намален достъп до съоръженията и намалени доходи. Щетите се оценяват на над 1,5 милиарда щатски долара.

Вероятността за такъв интензивен валеж е нараснала двойно поради климатичните промени, от веднъж на 40 г., до веднъж на 20 г.,

а сумата на валежа е нараснала с 4% до 8%, според резултатите от анализ на World Weather Attribution.

Прашни бури в Близкия изток

През пролетта на 2022 г. множество страни от Близкия изток, в това число Сирия, Ирак, Саудитска Арабия и ОАЕ, бяха засегнати от чести и продължителни пясъчни и прашни бури, които са започнали по-рано от обичайното. Най-сериозно бе положението в Ирак, където към май 2022 г. деветата поредна прашна буря доведе до хоспитализирането на хиляди души поради респираторни проблеми, до затваряне на въздушния транспор, до затварянето на училища и на временно прекратяване на работата в публичните институции.

_{Фигура 8. Прашните бури в Близкия през пролетта на 2022 г. бяха по-продължителни от обичайното. Източник.}

Пясъчните и прашните бури не са необичайни за района, но е вероятно да започнат да се случват по-често поради процеси на засушаване и опустиняване, причинени отчасти от промени в климата, което може да има катастрофални последици за човешкото здраве.

Прашните бури в Близкия изток зачестяват,

като засушаванията от последните години водят до появата на нови източници на емисии на прахови частици под формата на сухи речни корита и езера, според последните проучвания.

Например засушаванията през периодите 2000 – 2001 г. и 2007 – 2012 г. доведоха до 52% намаление на водите и 14 – 37% увеличение на емисиите, които водят до по-чести пясъчни и прашни бури в Близкия изток. Има осезаемо намаление на валежите в Багдад за периода 1977 – 2012 г, според проучване от 2019 г..

Опустиняването в условията на затопляне на света може да доведе до повишаване на регионалната и глобалната прахова активност. Тъй като прахът, който се отделя, може да бъде пренесен на големи разстояния от ветровете, той е способен да окаже въздействие върху региони, които са много по-големи от самия район на отделяне на прах. Например прахът, емитиран в Сирия и Ирак, най-често се пренася в югоизточна посока, като засяга големи градове като Абу Даби, Дубай и Маскат, а при определени условия може да бъде пренесен дори до Източна Азия и Тихия океан.

На този етап обаче са необходими повече проучвания, които да изяснят връзките между промените в климата и прашните бури.

Застудяване и снежни бури в САЩ

В края на месец декември 2022 г., обширен циклон на умерените ширини, неофициално наречен от медиите Елиът, създаде условия за множество снежни бури, силен вятър и рекордно ниски температури в по-голямата част от САЩ.

Силното застудяване, свързано с преминаването на циклона, засегна всички американски щати. В отделни райони бе отбелязан спад на температурата с до 40 – 50°C. Например температурата в Денвър в рамките на 2 дена се понижи от 11°C до -31°C. На 24 декември предупреждения за студен вятър и опасност от измръзване бяха издадени в 36 щата, в които живеят над 110 милиона души. Най-тежка бе метеорологичната обстановка в североизточните щати.

_{Фигура 9. Снимка на сграда в град Бъфало в края на декември 2022 г. Източник.}

Бурята отне живота на най-малко 98 души. Четиридесет и един от смъртните случаи са настъпили в района на Бъфало, щата Ню Йорк, където снеговалежът бе усилен от т.нар. езерен ефект (когато при преминаване на студена въздушна маса над езеро, в случая езерото Ери, което е с по-топли води, а това води до увеличение на влажността и до снеговалеж източно от езерото) и снежната покривка достигна до 140 см в рамките на 5 дни. Други смъртни случаи, причинени от преминаването на циклона и застудяването, има в още 17 щата. Зимната обстановка доведе до струпвания на превозни средства и затваряне на пътища. Заради бурята между 22 и 28 декември бяха отменени над 18 200 полета в САЩ, а стотици други в Канада. Международното летище Бъфало Ниагара беше най-тежко засегнато, тъй като беше напълно затворено за 5 дена. Около 6,3 млн. домакинства в САЩ и 1,1 млн. в Канада са били без ток през определен период от бурята. Щетите от циклона се оценяват на над 5 милиарда долара.

През изминалата година в много района по света бяха регистрирани аномални и екстремни явления. Много от тях не са непременно нещо невиждано или необичайно, но според много от климатологичните проучвания от последните няколко години, както и от изводите на организации на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), промените в световния климат са причина за увеличение на честотата и на остротата на много от тези явления. Поради тази причина е ключово да се предприемат мерки за адаптация и подкрепа на най-уязвимите групи.

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Кои бяха най-опасните метеорологични явления през 2022 г.?, Климатека

Aвторът Николай Петков е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор.