За начало на антарктическите изследвания се смята 1773 година, когато капитан Джеймс Кук поема на второто си околосветско плаване с мисията да открие Южния материк. През януари двата му кораба, "Резолюшън" и "Адвенчър", пресичат за пръв път Полярния кръг. Плътната стена от ледове обаче скоро принуждава Кук да се откаже и да обърне назад.
Неговият провал и обосновката му, че в Антарктика няма нищо особено, са достатъчни да разубедят правителствата да не влизат в допълнителни разходи. (Всъщност, с изключение на една британска и една руска експедиция, финансираните от правителството проучвания "замръзват" за 60 години.)
Но Кук не взима под внимание човешката алчност.
По ирония на съдбата склонността на Кук към акуратност подхрани отново интереса към белия, непристъпен засега континент. Кук е отбелязал в дневника си големия брой тюлени и китове, които е наблюдавал във високите географски ширини.
Не след дълго ловците на тюлени се насочват на юг.
Първото регистрирано стъпване на брега на Антарктическия континент се състоя на 7 февруари 1821 г. Мъжете от американския кораб за лов на тюлени "Сесилия", под управлението на капитан Джон Дейвис, акостират в залива Хюс Бей (64 ° 01' S), търсейки тюлени.
Макар че остават на брега по-малко от час, тези мъже са първите хора, стъпили на новата южна земя - Антарктида.
Капитан Джон Дейвис
И още нещо важно се случва за първи път през 1821 г. Един офицер и десет мъже ловци на тюлени от британския кораб "Лорд Мелвил" били принудени да прекарат зимата на остров Крал Джордж, след като корабът им бил отнесен от буря и не се върнал. Така за първи път хора успяват да издържат антарктическата зима. Спасени са през следващото лято.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари