НАСА състави карта на големите метеори - огнени топки от последните 30 години

НАСА публикува нова карта, показваща всеки метеор - огнена топка, осветил небето от 1988 до 2021 г.

Центърът за изследване на близо до Земята прелитащи обекти (CNEOS) към Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА е съставил картата по данни, получени от сензори на правителствени агенции на САЩ.

Картата на света показва точки в цветове и размери, пропорционални на енергията на удара на огнената топка, т.е. общата енергия, която метеороидът освобождава в атмосферата поради своята скорост. Метеороидите са парчета космически скалисти отломки, които преминават през земната атмосфера като метеори.

Стотиците открити огнени топки са метеори, космически скали, достатъчно големи, за да произвеждат ярка светлина, докато пресичат по небето. Всеки ден Земята се бомбардира от космически прах и частици с размер на песъчинка. Понякога това води до ярка „огнена топка“, метеор с видима звездна величина* с яркост най-малко -5. За разлика от това, метеороидите, свързани с метеорния поток - потокът от отломки, отделяни от комета или астероид - са много по-малки, обикновено вариращи от размера на пясъчно зърно до десетки сантиметри. Огнени топки, свързани с метеорните потоци, са възможни, но са редки.

^{*Магнитудът (звездната величина) е мярка за яркостта на звездите или на други небесни обекти. На скалата на звездните величини, по-малките стойности съответстват на по-голяма яркост и обратно. Скалата на звездните величини е логаритмична. Ярките звезди условно се наричат звезди от 1-ва звездна величина. За пример магнитудът на Слънцето е -26,73, а на най-слабата наблюдаема звезда е 23,5. Сириус е със звездна величина -1.3}

Картата

Картата, въз основа на интерактивната карта на Ален Чембърлейн, показва точки в четири размера и цвята. Размерът на всяка точка е пропорционален на енергията на удара (кинетичната енергия) на всяка огнена топка, т.е. общата енергия, която метеороидът освобождава в атмосферата заради скоростта си.

Когато метеороидът навлезе в земната атмосфера, част от неговата кинетична енергия се превръща в светлинна енергия - ярката оптична светлина, откривана от сензорите. Останалата енергия се преобразува в звукови вълни и енергия на други дължини на вълните, понякога последвани от ударна вълна.

Наблюдавайки много такива метеори, учените са намерили начин да определят общата енергия на такъв обект въз основа на оптичната светлина. От това може да бъде изведен първоначалният размер на обекта преди обектът да влезе в земната атмосфера.

Използвайки такива изчисления, размерът на астероида, който освети небето над Челябинск, Русия, през февруари 2013 г., се оценява на около 20 метра.

Огнената топка над Челябинск е най-голямата в базата данни на CNEOS, която се фокусира върху по-големите метеори.

Всички огнени топки в тази база данни идват от астероиди с диаметър най-малко един метър. Челябинският астероид изпрати ударна вълна, предизвикала  много наранявания и щети по сградите.

Втората по големина група огнени топки са паднали най-вече в Тихия океан, във водата, но също и на някои от островите, например Фиджи.

_{Кредит: Aleksandr Ivanov/Wikipedia.}

Метеори

Както бе споменато, тези стотици огнени топки са метеори, космически скали, достатъчно големи, за да произвеждат ярка светлина, докато пресичат по небето. За разлика от тях, метеороидите, свързани с метеорни потоци, са много по-малки като обикновено варират от размер на пясъчно зърно до десетки сантиметри.

Наскоро, по време на пика на метеорния поток Персеиди, между 11 и 13 август, безброй светлинни ивици преминаха през нощното небе,  между 40 и 100 огнени топки на всеки час. Докато Персеидите и други големи метеорни потоци като Джеминидите и Леонидите привличат най-голямо внимание, тези огнени топки, понякога водещи до ярък метеор, се виждат по всяко време на годината.

_{Метеор над планина в Западна Вирджиния Кредит: NASA, Bill Ingalls}

Фотогеничните

Не е нужно метеорите да са огнени топки, за да бъдат фотогенични. Фотографът на НАСА Бил Ингълс засне горното изображение на метеор, прелитащ през нощното небе на 11 август 2021 г., в разгара на потока на Персеидите. Някои облаци от воали отразяват светлината от далечни градски райони, част от метеора изглежда зелен.

Според Бил Кук (Bill Cooke), ръководител на метеороидната служба на НАСА, това се дължи на начина, по който метеороидът възбужда кислородните молекули по пътя си през атмосферата.

Кук отбелязва също, че потокът Персеиди е особено богат на ярки метеори, посочвайки данни от мрежата на НАСА от камери, проследяващи метеори по-ярки от Юпитер.

„Количеството на ярките метеори в Персеидите засенчва всички останали метеорни потоци - с 30 процента повече от Джеминидите, които имат по-високи скорости и също са известни с ярки метеори“, коментира Кук.

Източник: Meteors Great and Small: NASA Map Shows Detected Fireballs and Their Impact Energy
KATHRYN HANSEN, NASA EARTH OBSERVATORY

Още по темата

02/04/2021

Земята

Древна Антарктида е била изпепелена от гигантска космическа огнехвъргачка

09/03/2021

Земята

Метеор експлодира над САЩ със сила от 200 килограмов тротилов еквивалент

29/09/2020

Земята

Метеороид се спуска до 91 км височина от Земята и се връща обратно в космоса (видео)

30/06/2021

Земята

Астероидът, причинил Тунгуския феномен, може все още да лети из Слънчевата система