Луната може да не е "мъртва" скала, а има активна тектонична система. Нови доказателства за това окри изследователски екип от Университета Браун, Род Айлънд, САЩ, в данните от лунния изследователски орбитален апарат LRO (Lunar Reconnaissance Orbiter) на НАСА.
Екипът, състоящ се от проф. Петер Шулц (Peter Schultz) и Адомас Валантинас (Adomas Valantinas), катедра „Земни, екологични и планетарни науки“, използва нощните наблюдения от инструмента на LRO Diviner, за да открие петна, които показват открити скали.
Повече от 500 петна от оголени скали са открити на страната на Луната, обърната към Земята. Тези места са навсякъде и около лунните "морета", големите тъмни петна на Луната*. Зоните без реголит (лунната почва от фин прах), където скалата е изложена на повърхността, са редки. Изображенията показват гребени на оголени скали на повърхността, за които екипът заяви, че може да са резултат от активна тектонична система.
*Тъмните петна на Луната, което може да се види с просто око от Земята. Около 16% от лунната повърхност е съставена от "морета". Моретата са големи вулканични равнини, изградени от базалт. Моретата се появяват след тежкото метеоритно бомбардиране, преди от 4,0 до 3,8 милиарда години, в първите дни на Слънчевата система, в който много метеорити са се сблъсквали с планетите и техните луни.
Движението нагоре разрушава повърхността и позволява на реголита да се оттече в пукнатини и кухини, оголвайки скалите. Тъй като обикновено „голите“ петна се покриват с реголит, екипът предполага, че това нарушаване на повърхността трябва да е отскоро - и може процесът да продължава и в момента.
По-голямата част от лунната повърхност се състои от реголит, прахообразна покривка от стрити скали, създадена от постоянната бомбардировка на метеорити. Зоните без реголит, където скалата е била изложена на повърхността, са редки.
„Оголените скални блокове на повърхността имат сравнително кратък живот, тъй като реголитът се натрупва непрекъснато. Така че, когато ги видим, трябва да има обяснение как и защо са изложени на повърхността на определени места", заявява Питър Шулц, съавтор на научния документ, публикуван в Geology.
И по-рано на лунната повърхност са наблюдавани ръбове на ойолени скали, но в краищата на древни басейни, някога пълни с лава, но в резултат на потъване поради теглото на лавата,
Инфрачервено (горе вляво) и други изображения от лунния иузследователски орбитален апарат на НАСА LRO показват петна върху Луната с хребети и без реголит. Тези наблюдения може да са доказателство, че все още може да има активна тектонска активност на Луната. Кредит: НАСА, LRO
Екипът картографира всички петна от открити скали, които се появиха в данните на Diviner и намират интересна връзка.
През 2014 г. мисията на НАСА GRAIL откри серия от древни пукнатини в лунната кора, канали, по които някога е преминавала магма.
Валантинас и Шулц показват, че оголените скали сякаш се вписват почти перфектно с дълбоките канали, разкрити от GRAIL, корелацията е почти едно към едно.
Смятаме, че това, което виждаме, е непрекъснат процес, движен от активност, която се случва във вътрешността на Луната. Изследователите предполагат, че хребетите над тези стари изригвания все още се издигат, съобщава Шулц.
Екипът нарича откритието „Активност близо до тектонична система“ (ANTS - Active Nearside Tectonic System) и смята, че е причинено от мощен удар от далечната страна на Луната преди милиарди години.
Топографска карта на басейна Южен полюс-Ейткън. Червените участици показват голямо издигане, а лилавите малко. Кредит: Wikimedia Commons
Шулц е проучвал по-рано това въздействие, което е формирало повече от 2000-километров басейн Южен полюс-Айткен и е унищожило вътрешността на обратната страна на Луната. След това магма е запълнила тези пукнатини и определи модела на гребените, открити от мисията GRAIL.
„Скалните гребени, които изграждат системата ANTS, следват непрекъснато тези стари слаби области. Изглежда, че са реакция на нещо, което се е случило преди 4,3 милиарда години. Гигантските въздействия имат дълготраен ефект. Луната има дълга памет. Това, което виждаме на повърхността днес, е свидетелство за дългата памет и тайните, които Луната все още носи“, добавя Шулц.
Справка: The origin of neotectonics on the lunar nearside
A. Valantinas; P.H. Schultz
Geology (2020)
https://doi.org/10.1130/G47202.1
Източник: Active Tectonic System Spotted on Moon’s Nearside, sci-news
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари