На дълбочина почти километър под ледник в северната част на Гренландия е открит огромен кратер от сблъсък с железен метеорит, съобщава Science.
Откритието е направено по време на топографски измервания в Гренландия с помощта на радар, монтиран на самолет и способен да улови радиовълните, които преминават през леда и се отразяват от твърдата повърхност на острова.
Проучването е публикувано в списание Science Advances и се извършва от Курт Кьер (Kurt Kjær) и екипа му от Университета в Копенхаген. То позволи откриването на досега непознат кратер, скрит под дебелия 930-метров слой на ледника Хайават в северозападния край на Гренландия.
Закръглените очертания на кратера за първи път са наблюдавани през 2015 г. в данните, получени при изследването на Гренландия по праграмата на НАСА Operation IceBridge. Мястото бе допълнително изследвано с помощта на широколентов радар, предоставен от глациолози от Германия, което позволи да се определи външната и вътрешната форма на кратера.
© НАСА Goddard
Макар че все още не е възможно да се съберат материали от самия кратер, покрит с дебели слоеве лед, учените организираха експедиция и успяха да вземат проби, носени от разтопения лед до ръба на ледника. Те наистина съдържат минерали, характерни за метеоритните кратери - разтопяван някога и застинал отново кварц, както и никел, платина, злато и кобалт в необичайни количества за земната кора. Всичко това означава, че метеоритът, паднал на това място, е бил богат на метали.
Със своите 30 километра, кратерът влиза в класацията на 25-те най-големи на Земята. (Cardiff University)
Диаметърът на кратера достига 31 километра. Симулациите показват, че метеоритът е бил с размери от порядъка на 1.5 км. Вероятно това е станало през последните 100 000 години.
Подобен удар не може да не е довел до значителни промени в глобалния климат, които да засегнат поне цялото Северно полукълбо.
ICEBRIDGE BEDMACHINE GREENLAND/NASA NATIONAL SNOW AND ICE DATA CENTER
Новината за откритието на кратера събуди стара дискусия сред учените, изучаващи древния климат. Един мощен удар върху ледения щит ще доведе до изливането на студена вода в Атлантическия океан, което потенциално би нарушило периодичността на океанските течения и ще предизвика понижаване на температурите, особено в Северното полукълбо. "Какво би означавало това за видовете или живота по това време? Това е огромен отворен въпрос", коментира Дженифър Марлон (Jennifer Marlon), палеоклиматолог от Университета в Йейл.
Засега е невъзможно да се датира точно, но радарните наблюдения позволяват да се разграничат отделните слоеве от лед, нараствали някога в самия кратер и след това и над него. Ледове на Хиават напълно покриват кратера през последните 11 700 години.
Радарните наблюдения откриха следите от удара в коритото на древна река, която е текла в Гренландия, когато тя наистина е била "зелена" - преди повече от 2,6 милиона години.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари