Повечето метеорити са парчета от астероиди, които са останали от образуването на Слънчевата система.

Обикновено астероидите обитават пояса от останки между вътрешните планети и външните газови гиганти. Но по някаква причина понякога се измъкват от орбитата си или се разбиват при сблъсъци, а парчетата им могат случайно да паднат Земята. Тези космически пътешественици се наричат ​​метеороиди.

Метеоритите са ценен материал за планетарните учени, които изследват историята на Слънчевата система. Първата задача е да се проучи какъв е метеоритът, което разкрива с голяма вероятност откъде е дошъл.

Повече от 30 000 метеорити са открити на нашата планета, понякога веднага след падането им, но често отлежават на повърхността дълго след сблъсъка си със земята .

Метеоритната таксономия е сложна, но най-общо казано, има три групи: хондрити, железни и железни хондрити.

Каменни метеорити или хондрити

На 15 февруари 2013 г. нещо голямо избухва високо в небето над Челябинск на изток от Урал в Южна Русия. По-голямата част от обекта изгаря в атмосферата, но някои парчета достигат Земята. Едно от тях пробива леда на замръзналото езеро Чебаркул, оставяйки дупка широка 7 метра. То е извадено от водолаз през октомври 2013 г. и  теглото му се оказа 570 килограма. Намерени са други много по-малки фрагменти из целия регион. Според астрономите експлозията е на астероид с размери 17 до 20 метра. Светлината от метеора е била по-ярка от Слънцето, бил е видим на разстояние до 100 км. Първоначалният взрив на височина около 30 километра е с енергия, равна на 500 килотона тротилов еквивалент - около 30 бомби на Хирошима. Това е най-мащабният сблъсък на Земята с извънземно тяло в съвременната епоха.

Челябинският метеорит се оказа каменен, най-разпространеният тип, ходрит, наречен така, защото  съдържа хондрули - малки, кръгли частици силикатен материал.

Никой не знае как се образуват хондрулите, но вероятно започват от капчици разтопена скала в облака от прах и газ, от който се е формирала Слънчевата система. Около 86% от метеоритите са хондрити. Те са съставени предимно от скали и идват от Главния астероиден пояс, което означава, че са почти непокътнати останки от материала, образувал Слънчевата система.

Въглеродни хондрити

По-необичаен клас каменни метеорити са въглеродните хондрити, наречени така, защото имат високо съдържание  на органични химикали като аминокиселини. Смята се, че тези метеорити също са девствени части от първоначалния материал, от който се е зародила Слънчевата система.

Ахондрити

Третият клас каменисти метеорити са ахондрите, наречени така, защото им липсват хондрули. Около осем процента от метеоритите попадат в този клас. За разлика от другите, те не са парчета от първичния материал - ахондритите са продукт на ранните етапи на изграждането на планетите, когато материалът се събира под влиянието на гравитацията, за да образува протопланети. С нарастването си по-горещите протопланети започват да се топят. Това унищожава хондрулите и тежките елементи като желязо и никел потъват към центъра, оставяйки само скалиста мантия. Този външен слой е източникът на повечето ахондрити - те са останки на неосъществени планети.

Железни метеороиди

Една малка част от ахондритите имат по-различен произход - те някога са били отломки от Луната или Марс. Около един от 20 метеорити принадлежат към желязната група. Те са съставени до голяма степен от желязо и никел и са също останки от изграждането на планетите - фрагменти от богатите на метали ядра на протопланетите, които по-късно са били разбити на парчета при сблъсъци. Тези късове космически метал ни помагат да разберем как нашата собствена планета се е разделила на ядро, мантия и кора.

Каменно-железните метеорити, последната голяма група, са нбещо средно между каменисти и железни. Тези редки космически скали - само 1% принадлежат към тази категория - идват от вътрешността на неосъществени планети, близо до границата между желязното ядро и външните скални слоеве.

Намирането на метеорит е рядък шанс. Те се забелязват по-лесно на пустинни места - Антарктида е особено добро място, тъй като пейзажът е бял и метеоритите се забелязват добре на този фон.

Има голяма вероятност, ако намерите метерит, той да идва от един голям астероид, който се е разпаднал преди около 470 милиона години. Това е предизвикало градушка от хондрити, които са паднали на Земята през ордовишкия период. Повечето от фрагментите все още са налице и дори сега представляват по-голямата част от метеоритите, които падат на Земята.

Метеоритите понякога удрят хора, но няма потвърдени смъртни случаи. През ноември 1954 г. метеорит пробива покрива на къща в Алабама, отскача от мебел и удря 34-годишната Ан Елизабет Ходжес. Тя е силно натъртена, но напълно се възстановява. През август 1992 г. дъжд от метеорити пада върху Мбале, Уганда. Един се удари в дърво и отскача до главата на момче, което обаче остава невредимо.

Източник: Where do meteorites come from?, New Scientist 

Повече информация: Българско метеоритно общество

Още по темата

29/04/2019

Животът

Животът може да се е развил преди формирането на Земята

25/03/2019

Земята

НАСА засне метеорен взрив, третия по мощност в историята (видео)

18/03/2019

Земята

Първата снимка от космоса на най-големия метеорен взрив след Тунгуска и Челябинск

10/03/2019

Скептик

Експериментите на Тесла предизвикват "Тунгуския феномен"? Да, ама не