Открити са останките на най-големия юрски птерозавър, откриван някога

По време на отлив на остров Скай в Шотландия, млад изследовател, търсещ кости на динозаври, поглежда надолу към крайбрежните скали и прави откритието на своя живот: останките на най-големия птерозавър, регистриран от юрския период.

Събирането на костите на екземпляра през 2017 г. е драматично, тъй като приливът се връща - изследователите режат плочата с вкаменелостите на птерозавъра с триони с диамантени накрайници и почти загубват фосилите. Но докато спасяват костите, те проучват анатомията му и установяват, че това е неизвестен досега вид.

Те дават на животното шотландското галско име Dearc sgiathanach (jark ski-an-ach), означаващо едновременно „крилато влечуго“ и „влечуго от Скай“, тъй като галското име на Скай (An t-Eilean Sgitheanach) означава „крилатият остров ".

The pterosaur was recovered by the PalAlba research team, spotted by then PhD student @AmeliaMPenny, sticking out its tide-eroded toothy skull out of thick Lealt Shale limestone. It was cut out, racing the tide, using diamond-tipped saws in 2017. pic.twitter.com/Nz9pq4aMY2

— Natalia Jagielska (@WryCritic) February 22, 2022

_{Вкамененият скелет на птерозавъра. Кредит: Gregory F Funston}

D. sgiathanach е имал размах на крилете над 2,5 метра, впечатляващ размер за птерозавър, датиран от юрския период (преди 201,3 милиона до 145 милиона години), отбелязва екипът.

„Дийрк е най-големият птерозавър, който познаваме от юрския период и това ни показва, че птерозаврите са станали по-големи много по-рано, отколкото сме си мислили, много преди периода Креда, когато са се конкурирали с птиците – и това е изключително важно“, коментира  изследователят Стив Брусат (Steve Brusatte), професор в катедра по палеонтология и еволюция в Университета в Единбург.

^{Художествено представяне на D. sgiathanach въз основа на неговите вкаменелости. Кредит: Natalia Jagielska}

Птерозаврите (които не са динозаври ) са първите известни гръбначни животни, които могат активно да летят – подвиг, който са постигнали около 50 милиона години преди птиците. Най-старите регистрирани птерозаври датират отпреди около 230 милиона години, през периода на триас, и преди се е смятало, че те не са достигнали огромни размери до много късния юрски или кредния период (преди 145 милиона до 66 милиона години).

Например най-големият регистриран птерозавър, Quetzalcoatlus, вероятно е имал 11-метров размах на крилата, което означава, че е бил голям, колкото малък пътнически самолет преди около 70 милиона години.

Но за да летят, птерозаврите са се нуждаели от леки, деликатни кости - характеристика, която означава, че техните останки рядко се запазват добре. 

„За да могат да летят, птерозаврите са имали кухи кости с тънки костни стени, което прави останките им невероятно крехки и негодни за съхранение в продължение на милиони години“, казва в изявлението водещият изследовател Наталия Ягелска (Natalia Jagielska), докторант по палеонтология в Университета в Единбург. .

„И все пак нашият скелет, на около 160 милиона години, се е запзил в почти непокътнато състояние, съчленен [костите са в анатомичен ред] и почти пълен, сякаш е бил жив преди няколко седмици."

^{D. sgiathanach е живял по същото време с месоядните тероподни динозаври. Кредит: Natalia Jagielska}

Анализът на костния растеж на птерозавъра разкрива, че не е напълно пораснал. Така че, докато този почти възрастен индивид е приблизително с размерите на днешните най-големи летящи птици, като скитащия албатрос (Diomedea exulans), е вероятно възрастен D. sgiathanach да е имал още по-голям размах на крилата, обясняват изследователите.

Освен това, компютърната томография (CT) разкрива, че D. sgiathanach има големи оптични лобове, което означава, че вероятно е имал отлично зрение.

Когато D. sgiathanach е бил жив, районът, който сега е Шотландия, е бил влажен с топли води, където птерозаврът вероятно се е хранел с риба и калмари с острите си зъби и добре очертани зъби, разказва Ягелска.

_{Наталия Ягелска разкрива фосил на 170 милиона години. Кредит: The University of Edinburgh}

Фосилът в Rubha nam Brathairean (известен като Brothers' Point) е намерен от Амелия Пени, бивша докторантка в Училището по геонауки в Университета в Единбург, която сега е научен сътрудник във факултета по биология в Университета Св. Андрюс в Шотландия.

Екземплярът ще бъде добавен към колекциите на Националните музеи на Шотландия за по-нататъшно проучване. 

Справка: A skeleton from the Middle Jurassic of Scotland illuminates an earlier origin of large pterosaurs
Natalia Jagielska et al.
Published:February 22, 2022 DOI:https://doi.org/10.1016/j.cub.2022.01.073

Източник: Largest Jurassic pterosaur on record unearthed in Scotland
Laura Geggel,  Live Science

Още по темата

10/12/2021

Животът

Как са ходели и летели най-големите летящи животни в историята на Земята

04/02/2020

Животът

Рядък фосил на 150 млн години свидетелства за битката между калмар и птерозавър

07/06/2019

Животът

Кое е първо, перото или кокошката?

05/11/2017

Животът

Древен летящ хищник с размерите на самолет е открит в пустинята Гоби