В продължение на десетилетия инженерите и авторите на научната фантастика са мечтали за асансьор, способен да доставя товари в орбита от повърхността на Земята, пише The Economist.
Руският учен Константин Циолковски предлага тази идея през 1895 г., вдъхновен от Айфеловата кула. А през 1979 г. Артър Кларк написва цял роман - "Фонтани на рая" - за изграждането на такива космически асансьори. Благодарение на SpaceX и други частни компании ракетните стартове стана по-евтино през последните няколко години. Например всяко изстрелване на ракетата Falcon Heavy струва само 90 милиона долара.
Но извеждането на сателити, космически сонди и дори хора в орбита от гигантски асансьор може да бъде още по-евтино, по-надеждно и по-цивилизовано, ако някой може да изгради такъв. За съжаление, техническите предизвикателства изглеждат непреодолими.
Основната идея на космически асансьор е да постави неподвижен кабел от точка на екватора на Земята до космическа станция директно нагоре, на геостационарна орбита (т.е. на надморска височина 36 000 км). Обекти на тази надморска височина обикалят планетата веднъж на денонощие, така че да се задържат на фиксираната точка. Тогава носещите товари апарати могат да се качват нагоре и надолу по кабела. По време на изкачването в космоса е необходима много енергия, но надолу може да се икономиса за сметка на гравитацията.
Товарните апарати трябва да са достатъчно големи, за да издигат хора на орбита. Освен това дори при скорост 500 километра в час пътят до космоса ще продължи три дни. Също така, изграждането на високоскоростен "космически път" под наклон и дължина от 36 000 километра няма да е лесно. Ако се изгражда вертикално, това ще бъде още по-проблематично.
Основната пречка е липсата на материал, който да е достатъчно лек и достатъчно здрав, за да издържи собственото си тегло. Въглеродните нанотръби често се изтъкват като материал, който отговаря на тези изисквания. Но всъщност характеристиките им на тегло и якост съответства само на една десета от изискуемия индекс. Освен това въглеродните нанотръби засега могат да бъдат изградени само с дължина няколко сантиметра, а за хиляди километри не може да се говори.
Диамантените наннонишки са по-здрави, но техните характеристики все още не са напълно изучени. Дори ако се намери подходящ материал, част от кабела в земната атмосфера ще бъде подложена на лоши метеорологични условия, което за апаратите, които ще се движат нагоре и надолу, времето може да създаде нежелателни колебания.
Свързването на кабела с движеща се платформа в морето може да помогне за разрешаването на някои проблеми с колебанията. Но за да се постигне стабилност на такъв път в космоса, все още ще бъде трудно. Друг проблем е възможността за сблъсък с други космически обекти. Поддръжниците на идеята за космически асансьор продължават да търсят решения за всички тези проблеми, но те могат да се окажат непреодолими. Идеята обаче не умира поради своята простота и елегантност.
Може би тази мечта ще бъде реализирана, но не и на Земята. Да се построи асансьор между орбитална станция и повърхността на Луната, например, за туристи или транспорт на полезни изкопаеми ще бъде значително по-лесно заради по-слабата гравитация и липсата на атмосфера.
Но всички онези, които очакват асансьор, който ще ги отведе в орбита от повърхността на Земята, трябва да почакат още дълго време.
Площадката на космическия асансьор на Thothx (изображение: thothx.com)
През 2015 г. канадска компания патентова космически асансьор. Височината на космическия асансьор, наречен ThothX Tower, трябва да бъде 20 километра. На върха на кулата, според плана на конструкторите ще се осъществява стартът, кацането и презареждането на космически кораби за многократна употреба.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари