Мащабното изригване на вулкан в Индонезия преди около 74 000 години вероятно е причинило сериозни климатични смущения в много райони на земното кълбо, но ранните човешки популации са били защитени от най-лошите последици, предполага ново проучване, публикувано в списание PNAS.
Изригването на вулкана Тоба е най-голямото изригване на вулкан през последните 2 милиона години, но неговото въздействие върху климата и човешката еволюция са били неясни. Разрешаването на тази загадка е важно за разбирането на промените в околната среда по време на ключов интервал от човешката еволюция.
„Успяхме да използваме голям брой симулации на климатични модели, за да разберем нещо, което изглеждаше като парадокс“, разказва водещият автор Бенджамин Блек (Benjamin Black) от Университета Рутгерс.
„Знаем, че това изригване се е случило и че моделите на климата по онова време показват, че последиците от климата биха могли да бъдат сериозни, но археологическите и палеоклиматичните записи от Африка не показват толкова драматичен отговор.
"Резултатите ни показват, че може би не сме търсили правилното място, за да видим климатичните последици. Африка и Индия са относително защитени, докато Северна Америка, Европа и Азия понасят тежестта на охлаждането. Един интригуващ аспект на това е, че неандерталците и Денисовците са живели в Европа и Азия по това време, така че нашият документ предлага оценка на ефектите от изригването на Тоба върху тези популации може да заслужи бъдещо изследване".
Изследователите анализират 42 симулации на глобален климатичен модел, при които те променят размера на емисиите от сяра, по кое време на годината става изригването, фоновото състояние на климата и височината на проникване на сярата, за да направят вероятностна оценка на обхвата на климатичните смущения, които е причинило изригването на Тоба.
Резултатите предполагат, че има вероятни значителни регионални различия в климатичните въздействия. Симулациите предвиждат охлаждане в Северното полукълбо от поне 4 градуса по Целзий, с регионално охлаждане до 10 градуса по Целзий в зависимост от параметрите на модела.
За разлика от това, дори и при най-тежките условия на изригване, охлаждането в южното полукълбо - включително районите, населени с ранните хора - е малко вероятно да надвиши 4 градуса по Целзий, въпреки че регионите в Южна Африка и Индия може да е имало намаление на валежите при емисии от най-високи нива сяра.
Резултатите обясняват независими археологически доказателства, които предполагат, че изригването на Тоба е имало скромни ефекти върху развитието на хоминидните видове в Африка. Според авторите техният подход за набор от симулации може да се използва за по-добро разбиране на други минали и бъдещи изригвания.
„Нашата работа е не само разследващ анализ на последствията от Тоба преди около 74 000 години, но и средство за разбиране на неравномерността на ефектите, които много големи изригвания могат да имат върху днешното общество“, коментира съавторът д-р Аня Шмит (Anja Schmidt) от Университета на Кеймбридж. "В крайна сметка това ще помогне за смекчаване на опасностите за околната среда и обществото при бъдещи вулканични изригвания".
Справка: Global climate disruption and regional climate shelters after the Toba supereruption. PNAS (2021). DOI: 10.1073/pnas.2013046118
Източник: Early humans were sheltered from worst effects of volcanic supereruption
Sarah Collins, University of Cambridge
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари