Пустинята Сахара някога е била местообитание на няколко вида риби, включително тилапия и сом, които са били ловувани както от животни, така и от хора. Фосилните записи показват, че тези популации намаляват след като климатът се променя и изсушава езерата и блатата, които обитават, което може би е принудило хората и животните, които разчитат на тях, да променят начина си на хранене.
Между 2003 и 2006 г. Савино ди Лерния (Savino di Lernia) от Римския университет Сапиенца и неговите колеги анализират фосили от скален заслон, наречен Такаркори в югозападна Либия. До преди около 5500 години пещерата от 140 квадратни метра е била близо до голямо езеро, което я прави идеална за обитаване от древните хора.
Ди Лерния и неговият екип изследват фосили отпреди 10 200 до 4650 години, добре запазени в заслона и сухите условия на пещерата.
„През този период Централна Сахара е била много по-влажна, отколкото днес. Това е била среда, подобна на саваните и обитавана от големи животни като слонове, хипопотами и носорози“, разказва авторът.
Затова ди Лерния очаква да открие много рибни кости на мястото. Но все пак е бил изненадан от това колко много намира. При фосилите на възраст между 10 200 и 8000 години, около 90% от животинския материал, принадлежи на риби, включително сом и тилапия, съобщават изследователите. Резките по костите показват, че костите са служели за човешка храна.
Това количество драстично намаля, когато анализират животинските останки отпреди 5900 до 4650 години. В този момент рибните кости съставят само около 40% от тези останки. Тъй като броят на останките на бозайници се увеличава, което предполага, че жителите на Такаркори постепенно се насочват повече върху лов и отглеждане на добитък. Голяма част от останалите кости принадлежат на домашни животни като овце, кози и говеда.
Вкаменелостите също подсказват, че в Сахара настъпва суша преди около 7400 години. Нарастващ дял от вкаменелостите на тилапия, образувани около това време, идва от издръжлив вид - Coptodon zillii - който може да издържи на по-сухи условия. В същото време се наблюдава намаляване на дела на костите от Oreochromis niloticus, вид, по-малко подходящ за сухи условия.
Авторите също така откриват, че общият дял на тилапията намалява все по-значително с времето, което може би е защото сомовете разполагат с допълнителни дихателни органи, които им позволяват да дишат въздух и да оцелеят в плитки води с висока температура - още едно доказателство, че тази сега пустинна среда е станала по-неблагоприятна за рибите.
„Няма много места като Такаркори, които показват прехода с начина на хранене на хората в този период на драматична промяна на околната среда“, коментира Дейвид Райт (David Wright) от Университета в Осло, Норвегия.
„Това проучване разкрива древната хидрографска мрежа на Сахара и нейната взаимовръзка с Нил, като предоставя решаваща информация за драматичните промени в климата, довели до образуването на най-голямата гореща пустиня в света. Скалното убежище Такаркори отново се оказа истинско съкровище за африканската археология и извън нея - основно място за реконструкция на сложната динамика между древните човешки групи и тяхната среда в условията на променящ се климат", добавят авторите.
Справка: Van Neer W, Alhaique F, Wouters W, Dierickx K, Gala M, Goffette Q, et al. (2020) Aquatic fauna from the Takarkori rock shelter reveals the Holocene central Saharan climate and palaeohydrography. PLoS ONE 15(2): e0228588. doi.org/10.1371/journal.pone.0228588
Източник::
Ancient humans in the Sahara ate fish before the lakes dried up, New Scientist
Fish in the Sahara? Yes, in the early Holocene, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари