Международен екип учени разкри механизма, благодарение на който древноримският бетон е запазил якостта си две хиляди години.
Тайната на здравината на морските съоръжения на древните римляни - кейове, вълноломи и др. - се дължи на образувания в бетона им минерал Al-торберморит. Той възниква в резултат на химична реакция с морската вода.
Проучването на геолозите и специалисти по материалознание от САЩ, Китай и Италия е публикувано в списание American Mineralogist.
В съвременното строителство се използва бетон, получен от смесването на вода и портланд цимент, която се състои основно от стрити на прах варовик, глина, гипс и понякога малко трас - суровина от вулканична пепел. Този бетон има срок на годност 100 години и се разрушава с течение на времето, особено под влияние на морска вода.
Древните римляни вместо съвременния цимент са използвали смес от вулканична пепел и вар. Така, според Плиний Стари подводното съоръжения стават "единен масивен камък, непревземаем за вълните и все по-здрав с всеки изминал ден".
Изследователите анализират строителна смес, оставена в 30 г. н. е от римския архитект Марк Витрувий. Тя включва вулканична пепел, вар и морска вода, смесена с твърди вулканични скали. Сместта се поставя в дървена форма и допълнително се потапя в морска вода.
Авторите разбрали как да се държи бетонът след време като извадили ядки от древните строежи на пристанище Поцуоли в Неапол.
В по-ранните си проучвания авторите на изследването пишат, че са намерили в древния римски бетон рядък минерал, Al-тоберморит, който се чете като "алуминий тоберморит". Този минерал има формула Ca₅Si₆O₁₆ (ОН) ₂ * nH₂O и се характеризира с високо съдържание на алуминий (Al), заместващ силиция (Si). Това явление се нарича изоморфизъм.
Анализът на извадените проби показа, че морската вода е измила от сместта микрочастиците вулканична пепел. Все пак, това не е довело до унищожаването, а до допълнително укрепване на бетона, освобождавайки пространство за растежа на минерали - продукти от реакциите, които се протичат между компонентите на бетона. Някъде след десетилетие порите се запълват с кристали тоберморит.
Минерални структури в находища на вулканични скали и римски морски бетон. Phillipsite and Al-tobermorite mineral cements produced through low-temperature water-rock reactions in Roman marine concrete / Marie D. Jackson, Sean R. Mulcahy, Heng Chen, Yao Li, Qinfei Li, Piergiulio Cappelletti, Hans-Rudolf Wenk
Al-тоберморът е ключов компонент, фактор за трайността на древния подводен римски бетон. Съединения, които са аналогични на тоберморита се образуват чрез взаимодействие на цимент с вода и играят важна роля в свързването на цимента и съответно - бетона. Но в обикновения бетон няма достатъчно свободен обем и затова там се образува само в малки количества.
В новото изследване авторите проучват разпределението на Al-тоберморит в конкретни проби с помощта на синхротрона Advanced Light Source в Националната лаборатория Лорънс в Бъркли. Учените са открили частици на минерала филипсит (с по-сложната формула K₆ (Si₁₀Al₆) O₃₂ * 12H₂O), който често се среща във вулканични скали и се оказа, че от този минерал под въздействието на морската вода се образува Al-тоберморит.
Филипситът кристализира в порите на агрегатите от вулканична пепел, които са използвани от римляните като бетон, както и в естествени вулканични обекти. Под действието на алкални разтвори, образуващи се от морската вода и циркулиращи в порите, след разтваряне или разграждане филипситът кристализира в Al-тоберморит.
Преди това такива реакции са били наблюдавани само на няколко места, като близо до вулкана Сюртсей в Исландия. Учените са потвърждават, че именно Al-тоберморитът прави бетона толкова издръжлив - дългите му кристали осигуряват на материала гъвкавост и по този начин той се деформира под натиск, а не се разрушава.






















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"