Сеизмолог: Луната не влияе върху земетресенията на Земята

Наука ОFFNews Последна промяна на 13 септември 2016 в 09:00 7181 0

Макар че земетресенията са непредсказуеми, геолози от Университета в Токио, предлагат някаква зависимост - най-големите земетресения в света възникват по-често при пълнолуние или новолуние.

Но други сеизмолози твърдят, че влиянието на Луната е пренебрежимо спрямо огромните напрежения, предизвикващи земетресенията.

Изследването на японските учени е публикувано в списание Nature Geoscience.

Теориите, че Луната и приливните сили влияят на земетресенията, са почти толкова стари, колкото самата наука, пише АВС Science News.

Когато Исак Нютон за първи път през 1687 г. определя, че океанските приливи са предизвикани от гравитационното притегляне на Луната и Слънцето, хората са се замислили дали небесните тела не играят роля и при земетресенията.

Идеята е, че приливите създават по-голям натиск върху активните разломи.

Но оттогава досега категорични доказателства за въздействието на приливите върху земетресения няма.

Заливът Фънди има една от най-големите разлики в нивата на прилив и отлив в света. Снимката в ляво показва брега при прилив. Снимката вдясно показва точно същото място при отлив.  (Wikimedia Commons/Samuel Wantman, 2013 г.)

Сега японските изследователи са открили няколко големи земетресения - включително Суматра през 2004 г.; 2010 Мауле, Чили; и 2011 Тохоку-оки, Япония, всичките те са възникнали приблизително по време на пролетните приливи и отливи.

Екипът от изследователи, ръководен от доц Йошиюки Танака (Yoshiyuki Tanaka) от Университета в Токио обаче не намериха корелация между приливните модели и слабите земетресения.

Големите земетресения сe случва в зоните на субдукция, където една тектонична плоча се подпъхва под друга.

Засега въпросът как възникват големите земетресения и се развиват не е напълно изяснен, но те могат да нарастват чрез каскаден процес, при който една малка фрактура се нараства до мащабен разрив.

Последното проучване твърди, че вероятността малка фрактура да се превърне каскадно в голямо земетресение се увеличава по време на приливи, когато допълнителното налягане на водата е най-голямо.

"Корелациите не са убедителни"

Не всички обаче са убедени, че има някаква зависимост между приливни вариации и времето на земетресения.

Анализът на Марк Куигли, доцент по Активна тектоника и геоморфология в Университета на Мелбърн показва "не са открити силни, убедителни статистически корелации при кое да е ниво в каталозите на земетресенията, наблюдавайки големи събития на сушата, по бреговете, в океана, както и типа на разломните събития".

"Продължавам да не съм убеден, че времето и характеристиките на големи земетресения ясно корелират с лунните цикли или приливните напрежения", заяви д-р Куигли.

Той също така посочва някои несъответствия в последното изследване, които са били признати от авторите.

Картата показва епицентърът на земетресението с 6,0 по скалата на Рихтер, което удари бреговете на Япония на 15 септември, 2011. Епицентърът на японското земетресение бе на 96 км североизточно от Токио на дълбочина от 10 км (www.usgs.gov)


В статията се посочва земетресението Тохоку, настъпило на 11 март, 2011 г., но то се оказва, че е само един ден преди 12 март, когато е Луната е в своята четвърт, тоест когато има най-малка разлика между прилив и отлив. Най-близкото новолуние е на 4 март, а пълнолуние - на 19 март.

"Така че този момент е точно обратното на това, което може да се очаква, ако времето на това земетресение е свързано с пълна или нова луни", коментира д-р Куигли.

Според специалиста, в статията са показани също, че приливните напрежения на срязване са по-високи в рамките на 30 дни преди и след настъпването на земетресението Тохоку.

"Така че не е ясна връзката между връховото приливно напрежение на срязване и времето на зараждане на земетресението", заяви той.

Напреженията при земетресенията са много по-големи от тези от приливите и отливите

По-важното, което отбеляза д-р Куигли е, че типичните земетръсни напряжения са около 100 до 1000 пъти по-големи от тези, предизвикани от приливите и отливите.

Сеизмологът обясни, че предизвикващите земетресения напрежения се увеличават постепенно докато разкъсването на земната кора не снеме напрежението, докато напреженията от приливните промени се случват на интервали, свързани с елиптична орбита на Луната около Земята.

"Има сериозни доказателства, че приливните колебания са твърде кратки и твърде слаби, за да предизвикат големи земетресения", подчерта д-р Куигли.

Според него новото изследване не успя също да се вземе предвид този факт, че е имало земетресение с магнитуд 7,2 два дни преди земетресението Тохоку - събитие, което отново не е свързано с пълнолуние или приливни напрежения.

Д-р Танака и екипа му смятат, че техните констатации биха могли да доведат до по-добри прогнози за предстоящите земетресения.

Но д-р Куигли отхвърля идеята, че знанието на приливно задействаната сеизмичност - ако има такава - може да има някакво практическо приложение от гледна точка на обществената безопасност и смекчаване на последиците от бедствието.

Според д-р Куигли този феномен може да се разглежда практически само като крайбрежна опасност и със сигурност не би повлиял далеч от бреговете както в примера за земетресението в Тохоку.

"Предупрежденията за сеизмичните опасност на основата на *форшока имат по-добра научна обосновка от такава, на основата на приближаващо пълнолуние (осем дни след земетресението в Тохоку то наистина настъпва) или приливни напрежения".

*Форшок означава земетресение, което настъпва преди силно земетресение и е свързано с него по време и място. Форшоковата активност е около 40% от средните и 70 % от големите (M > 7.0) земетресения. Те стават минути, дни или по-големи промеждутъци време преди основния трус.

Предполага се, че форшоковете са част от процеса на подготовката на силното земетресение. Според един от моделите всичко се случва каскадно - малкото земетресение предизвиква все по-силни, което продължава до основния трус. Подкрепа на този модел са анализите на  някои форшокове, които показват, че заедно с афтършоковете, те са част от единен процес на освобождаване на напрежението в зоната на разлома.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !