Разпадането на ледената покривка на Западна Антарктика и бързото размразяване на пермафроста или вечната замръзналост са сред шестте повратни точки в климата на Земята, които сега е вероятно да бъдат достигнати, ако глобалното затопляне надхвърли 1,5°C, целта, поставена от Парижкото споразумение през 2015 г.
През 2008 г. изследователите идентифицираха девет повратни точки в климатичната система на планетата: процеси като топенето на лед, които ще станат необратими и самопродължаващи и които биха могли да ускорят изменението на климата. Сега Дейвид Армстронг МакКей (David Armstrong McKay) от Университета на Ексетър, Великобритания, и колегите му са завършили първата голяма оценка на тези възможни промени и колко глобално затопляне може да е необходимо, за да ги предизвика.
Докато преди това се смяташе, че повечето критични точки ще настъпят, когато средната глобална температура се покачи с около 3°C над тази в прединдустриалните времена, новото проучване установява, че някои могат да се появят при много по-ниски температури.
Броят на повратните точки също така е увеличен до 16. Добавени са някои нови – включително промени в Лабрадорско море, част от Северния Атлантик, които биха могли да охладят Европа – докато други са премахнати, като загуба на лед в Арктика, тъй като вече не се смята, че има динамика на критична точка.
Глобално „ядро“ (a) и регионално „въздействие“ (b) климатични критични елементи, с елементи на криосферата в синьо, биосфера в зелено и океанска атмосфера в оранжево. Кредит: Earth Commission, PIK, SRC and Exeter University
Светът вече се е затоплил с 1,1°C след индустриалната революция, като в този момент има малка вероятност да се задействат някои повратни точки. При 1,5°C обаче стават вероятни шест от тях, включително колапсът на ледената покривка на Гренландия и измирането на кораловите рифове. Възможни са още четири, от внезапната загуба на лед в Баренцово море до срива на жизненоважната голяма система от течения - Атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация или AMOC (Atlantic meridional overturning circulation), която носи по-топла, тропическа вода на север, прекъсването на която може да доведе до по-екстремни горещини и студове от двете страни на океана.
„Това осигурява наистина силна научна подкрепа за бързото намаляване на емисиите в съответствие с целта от 1,5°C“, коментира Армстронг МакКей. „Но колкото повече се приближаваме до 2°C, толкова по-вероятно е да се появят някои от тези повратни точки. Там, където се насочваме в момента, е около 2,6°C — това определено ще достигне много критични точки.“
Миналогодишният доклад на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) подчерта риска от повратни точки, но не очерта температурите, при които всяка може да се задейства. Армстронг Маккей и колегите му са проучили научната литература, а експертите са предоставили прогнози за това колко затопляне може да е необходимо, за да се откроят критичните точки.
Причината за спадането на температурните прагове от 2008 г. насам е последвала експлозия на изследвания. По-доброто моделиране е ключово, особено на ледените покривки. Мехурчета въздух на хиляди години, уловени в ледени ядра и други палеоклиматични записи, са помогнали да научим как са реагирали ледените покривки в миналото, когато светът е бил с 1,5°C по-горещ. Последните години са предоставили наблюдения, показващи ранни признаци на дестабилизация на ледената покривка на Гренландия и отслабване на атлантическия пренос на водни маси.
„Науката за изменението на климата напредна значително през изминалите 14 години и [авторите на изследването] сега предоставят преоценка въз основа на най-новата наука. И това не е добра новина“, коментира Марк Маслин (Mark Maslin) от Университетския колеж в Лондон, който не е участвал в изследването.
Повратните точки сега могат да се очакват много по-рано, отколкото се смяташе. Много се считат за вероятни или възможни при затопляне с около 1,5°C, което според IPCC може да се случи през 2030 г.
„Всичко е много по-близо, отколкото ги чувствахме преди“, отбелязва Армстронг МакКей.
Успокояващо е, че най-близките критични точки, като например разпадането на ледената покривка на Западна Антарктида, което според някои учени вече е започнало, няма да доведат до огромен обратен ефект, който да доведе до бързо затопляне.
Армстронг Маккей казва, че някои наистина неприятни въздействия ще се задържат много дълго време, но няма да причинят внезапно глобално затопляне.
Но според него обществата трябва да действат спешно, за да спрат достигането на повратните точки, за да предотвратят въздействия като огромно покачване на морското равнище, което може да е резултат от загубата на ледени покривки на Антарктика и Гренландия в продължение на хилядолетия или векове.
"Ще принудим бъдещите поколения да се сблъскат с една изключително различна планета, чието морско равнище ще се повиши с 10 или повече метра. Това би променило изцяло бреговете на всички континенти", посочва Армстронг Маккей.
Както отбелязва екипът му, повечето от оценяваните от него системи "съществено влияят върху благосъстоянието на хората". Маслин казва, че събития като рязко размразяване на вечната замръзналост "биха били опустошителни за човешкото общество и трябва да се избягват на всяка цена".
Едно от нещата, които не са взети предвид в новото изследване, е как критичните точки могат да си взаимодействат една с друга. Някои от тях биха могли да изострят други, докато някои ще имат охлаждащ ефект, компенсиращ затоплящия ефект на други.
Армстронг Маккей заявява, че критичната точка, която го притеснява най-много, е превръщането на Амазония от тропическа гора в савана, което би довело до отделяне на повече въглероден диоксид. Моделите предвиждат, че това не се очаква, освен ако затоплянето не надхвърли 2°C, но това не отчита изсичането на горите там.
Разрушаването на ледената покривка е по-скоро проблем от далечното бъдеще, който може да изглежда абстрактен, докато колапсът на Амазония може да се случи още в нашия живот - и има признаци, че преходът вече е започнал в някои райони.
"Това е проблемът, който може да се наблюдава в реално време", отбелязва Армстронг Маккей.
Справка: Exceeding 1.5°C global warming could trigger multiple climate tipping points
David I. Armstrong McKay, Arie Staal, Jesse F. Abrams, Ricarda Winkelmann, Boris Sakschewski, Sina Loriani, Ingo Fetzer, Sarah E. Cornell, Johan Rockström[...]Timothy M. Lenton
SCIENCE, 9 Sep 2022, Vol 377, Issue 6611, DOI: 10.1126/science.abn7950
Източник: We’re on course to hit six climate tipping points in the 2030s, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари