Каквo е климатична сянка и каква е разликата с личния ни въглероден отпечатък?

Както пресмятаме колко вода използваме, как сушим дрехите си и колко боклук рециклираме, трябва да се фокусираме и върху по-общи идеи: за кого гласуваме, къде работим, как образоваме децата си.

От бърза мода до консумация на червено месо, много хора са запознати с въглеродния отпечатък, който оставят върху света, както и с пагубното влияние на парниковите газове върху атмосферата и климатичните промени. Интересно е, че въглеродният отпечатък по света средно се равнява на 4 тона на човек за една година, като в България той е 8 тона. За да се намалят покачванията на температурите с под 2℃, този въглероден отпечатък трябва да се намали до 2 тона в следващите няколко десетилетия. За жалост, експерти споделят, че никакво количество рециклирана хартия на индивидуално ниво не би довело до такъв спад, ако корпорации и правителства не вземат мерки на глобално ниво. Ето защо и много хора започват да говорят не само за въглероден отпечатък, но и за климатична сянка или за онези невидими и трудни за изчисление дейности, без които преходът към въглеродно неутрална икономика би бил невъзможен.

^{Ходещ по трева човек. Източник: Unsplash}

Etiam capillus unus habet umbram suam. Дори и един косъм има сянка.  

Тази латинска сентенция, завещана ни от древноримския поет Публий Сир, ни напомня, че и най-малките неща хвърлят тъмна сянка върху живота ни. Често тази сянка засенчва отпечатъка, който оставяме в житейския си път, а и често тя омаловажава индивидуалните ни действия в борбата с климатичните промени. Интересно е, че по отношение на климатичните промени в резултат от повишаващите се емисии парникови газове, климатичната сянка и въглеродният отпечатък са две взаимосвързани идеи. 

Въглеродният отпечатък е термин, който се свързва с изчисляването на общия дял човешка дейност, която води до високи емисии парникови газове. Сред вредните парниковите газове попадат въглероден диоксид, азотен оксид, метан и флуорирани газове, като количеството вредни парникови газове се изчислява спрямо въглеродния диоксид. Много индивидуални действия и корпоративни мерки са насочени именно към намаляване на въглеродния отпечатък. 

Част от нужната промяна включва и друг съществен елемент обаче: освен върху глобалния въглероден отпечатък, човек трябва да се фокусира и преразгледа мащаба на климатичната сянка, която хвърля върху Земята. 

^{Отпечатък от обувка. Източник: Unsplash}

Каква е връзката на емисиите парникови газове и икономическата ситуация на глобално ниво?

Според научни данни, вредните емисии парникови газове са достигнали неотчитани до момента високи стойности. Емисиите въглерод, например, са се покачили с 6% и са достигнали до 36,3 милиарда вследствие на Ковид-19 пандемията, главно поради усилията на държавите по света да възвърнат икономическата си стабилност. 

_{Фигура 1: Вредни въглеродни емисии в следствие на индустриални процеси за периода 1900 – 2021 г. Източник: IEA} 

Наред с увеличените количества метан и диазотен оксид, емисиите въглероден диоксид, нараснали вследствие на енергийните нужни по света, са достигнали пик още през 2021 г. Тук трябва да бъде отбелязано, че добивът на въглища е виновен за 40% от вредните емисии парникови газове, като Китай е една от главните държави отговорни за това.

^{Фигура 2: Годишни емисии парникови газове. Източник: Research Gate} 

Дали въглеродният отпечатък на личностно ниво е най-важният критерий при борбата с климатичните промени?

Интересно е, че въпреки научните данни за повишаването на емисиите въглерод и научния консенсус по въпроса с климатичните промени и различните стратегии и нововъведения, които могат да намалят въглеродния отпечатък на глобално ниво, повечето маркетинг стратегии в сферата са насочени към индивида и неговите решения в личностни сфери като пътувания, рециклиране, консумация на енергия, месо и др. С други думи, въглеродният отпечатък на индивидуално ниво се превръща във фокус на вниманието.

^{Протестен постер. Източник: Unsplash}

Да, не можем да отречем, че консумацията на червено месо оказва влияние върху околната среда, като производството на говеждо, което допринася само за 18% от калориите, заема 83% от земеделските земи в света. Не можем да игнорираме обаче и факта, че според научни данни световни компании са тези, които всъщност играят решаваща роля. По последни данни, в следващите десетилетия средният въглероден отпечатък по света трябва да спадне от 8 на 2 тона на човек годишно, за да се избегне повишаване на температурата с 2℃. Според експерти подобни мащабни промени обаче не биха се повлияли от индивидуални действия, ако корпорации и правителства не се включат активно в промяна на политики и регулации на глобално ниво. Притеснителна е статистиката по отношение на 100-те компании, отговорни за ¾ от емисиите парникови газове. Експерти сочат, че ако добивът на гориво от компании като “Сауди Арамко”, “Ексон Мобил” и “Газпром” продължи с темп както от 1988 г. насам, до края на века температурите ще се повишат с 4℃.

_{Фигура 3: Годишни емисии парникови газове по сектор. Източник: Our World In Data} 

Въпреки това отговорността бива постоянно насочвана към индивида, насаждайки чувство на вина, което от своя страна може да доведе до тревожност и психични проблеми. Поради тази причина много хора разглеждат идеята за личностния въглероден отпечатък като част от грийнуошинг маркетинг кампаниите на големи корпорации. Подобни кампании често прехвърлят вината върху индивидуалните потребители или целят да комерсиализират “зелени” продукти, маскирайки негативното влияние, което те самите имат върху околната среда. Тук не е изненадващо, че първата организация, която популяризира термина въглероден отпечатък през 2004 г. и въвежда калкулатор за измерване на индивидуалните стъпки с цел намаляване на този отпечатък е “Би Пи” (известен в миналото като “Бритиш Петролиум”), един от главните замърсители на околната среда, отговорен за разлива на петрол в Мексиканския залив през 2010 г. Ето защо много често хората питат къде е отговорността на правителствата и дали въглеродният отпечатък на личностно ниво е единственият фактор за борба с климатичните промени.

Какво представлява климатичната сянка и каква е нейната роля в борбата с климатичните промени?

Поради мащаба на проблема, напоследък започва да се говори не само за въглероден отпечатък, но и за климатична сянка. Какво означава това понятие? Представете си следното: един човек лети по работа два пъти в месеца, а друг ходи пеша до офиса си. Бихме обвинили първия в безотговорно отношение, нали? Когато този, който лети, обаче пътува, за да представи научни данни на конференции за климатичните промени, а този, който ходи пеша, работи за маркетинг агенция, промотираща нефтена компания, тогава отношението ни за това кой има по-голямо негативно влияние върху  климата би се променило. Ето така климатичната сянка е базирана не само на измеримите мерки, които въглеродният отпечатък покрива, но и на реални действия и идеи, които хвърлят светлина върху климатичните промени и имат позитивно влияние върху хората и тяхното отношение по темата. 
Именно в това се определя климатичната ни сянка: в тези невидими и трудни за изчисляване дейности, които въпреки всичко биха насочили вниманието на хората към климатичните промени и подбудили към активизъм. Вземете за пример движението  Fridays for Future (Петъци за бъдеще) водено от Грета Тунберг. Философията му е да подтиква към активизъм и да насочи вниманието към нуждата от отговорност на корпоративно и глобално ниво. Благодарение на това движение, днес все повече хора се интересуват от проблема и полагат реални действия за решаването му. Представете си, ако вместо това, Грета се занимаваше само с рециклиране на кофички от кисело мляко. И докато активизмът в сферата е от изключително значение, тук трябва да отбележим, че климатичната ни сянка покрива множество значими дейности, включително дали работим за компания с устойчиви практики, дали участваме в природозащитни инициативи, дали споделяме достоверна информация в социалните ни канали и прочие.

_{Хора на протест за климатичните промени. Източник: Unsplash} 

Така и ние, когато калкулираме колко вода използваме, как сушим дрехите си и колко боклук рециклираме, трябва да се фокусираме не само върху тези си действия, но и върху по-общи идеи: за кого гласуваме, къде работим, как образоваме децата си. Сянката ни е сбор от това, което консумираме, какви избори правим и в каква посока сме насочили вниманието си. Но дори да говорим за климата с близките ни е едно добро начало. 

В крайна сметка, терминът климатична сянка обхваща не само въглеродния ни отпечатък, но и множество трудни за категоризиране и изчисляване действия на индивидуално ниво, без които преходът към въглеродно неутрална икономика би бил невъзможен.

Концепцията за климатична сянка е важна и поради друга причина: не всеки е привилегирован да намали своя въглероден отпечатък върху Земята. Колко могат да си позволят електрическа кола, особено в незападните общества? Тук трябва да мислим за понятия като климатична справедливост и приемственост или за това как действията ни се коренят в тези на хората преди нас и около нас.

Идеята за климатичната сянка и ситуацията в България

България не е изключение от общата картина. Според Евростат, държавата ни записва увеличение на емисиите въглероден диоксид през 2021 г. На годишна база емисиите се увеличават с почти 23%.

_{Фигура 4: Емисии парникови газове за третото тримесечие на 2021 г. Източник: Евростат}

Специфичен проблем у нас представлява начинът на живот на част от ромското население, за което екологичните и икономически предизвикателства са взаимосвързани проблеми, защото хората  живеят под прага на бедността.

_{Беден квартал. Източник: Unsplash} 

Положителното все пак е, че младите хора у нас все повече се интересуват от климатичната си сянка и наблягат върху нуждата от общи действия и холистичен подход, според U-Report Bulgaria. Например, 20,3% от младите българи споделят, че с цел по-висока подкрепа на зелената политика в България е нужна по-голяма информираност, а 32,6% споделят, че за да се включат и те в овладяването на климатичните промени, е нужно увеличаване на зелените работни места, фактори, които идеята за климатичната сянка засяга.

^{Фигура 5: Изследване на нагласите спрямо климата и нужните действия в България. Източник: UReport} 

Тези тенденции в България съвпадат с подобни разбирания на глобално ниво, тъй като младите по света също споделят за нуждата от подобни общи действия, зелени работни места и информираност по отношение на зеления преход. Интересно е да отбележим, че все повече компании започват да отговарят на тези нужди и набират екологични данни, базирани на научни цели с цел постигане на нулев въглероден отпечатък, процес познат като въглеродно счетоводство. Нека да не забравяме, че корпорациите са съставени от индивиди, чиито индивидуални действия биха довели до глобални промени.

_{Хора на протест за климата. Източник: Unsplash} 

В крайна сметка за ефективното прилагане на Парижкото споразумение, за намаляването на екстремни явления, конфликти, суша, глад, а и за постигането на устойчиво развитие се изискват реални действия и общ холистичен подход между поколения, лидери и социални модели, в който всеки да поеме отговорност за околната средата и обществото като едно цяло — реални действия, които не трябва да бъдат затъмнени от климатичната ни сянка.

В публикацията са използвани материали от :

1. Byskov, M. (2019). Climate change: focusing on how individuals can help is very convenient for corporations. Достъпно на The Conversation. 
2. Cryder, C.E., Springer, S., & Morewedge, C.K. (2012). Guilty feelings, targeted actions. Personality and Social Psychology Bulletin. 
3. EU economy greenhouse gases near pre-pandemic levels (2022). Достъпно на Eurostat.  
4. Freiberg, D., Park, D.G., Serafeim, G., & Zochowski, T.R. (2020). Corporate Environmental Impact: Measurement, Data and Information. Harvard Business School.
5. Griffin, P. (2017). The Carbon Majors Database. CDP.
6. IEA (2022). Global Energy Review: CO2 Emissions in 2021. IEA, Paris.
7. Kaufman, M. The carbon footprint sham. Достъпно на Mashable.
8. Milanov, Aleksandar. (2017). Holistic Society. 
9. Our climate shadow on the planet. A new metric. (2021). Достъпно на Zero CO2.
10. Pattee, E. (2021). Forget your carbon footprint. Let’s talk about your climate shadow. Достъпно на Mic.
11. Pattee, E. (2021). Leading climate scientist Katharine Hayhoe: ‘You have the ability to use your voice’. The Guardian.
12. Riley, T. (2017). Just 100 companies responsible for 71% of global emissions, study says. The Guardian.
13. What is a Climate Shadow and What Does it Mean? (2022). Достъпно на Woodly.
14. Климатичните промени и зеленият преход. Достъпно на Unicef.
15. Лечева, Р. (2021). Как да намалим своя въглероден отпечатък и защо компенсирането не е решение? Достъпно на 3eNews.
16. Тези ежедневни навици са пагубни за планетата (2022). Достъпно на Profit.

Източник: Каквo е климатична сянка и каква е разликата с личния ни въглероден отпечатък? Климатека

Авторът Елица Станева-Бритън е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.

Още по темата

03/08/2022

Земята

Климатичните промени и решенията, които са в наши ръце

28/07/2022

Земята

Глобалното затопляне и условията на труд

26/07/2022

Земята

Блокчейн технологията може да улесни внедряването и функционирането на кръговата икономика

25/07/2022

Земята

Нематоди: Какво представляват, как им влияят климатичните промени и щетите от нематодите