Анализът на радиоактивен прах дълбоко под океанските вълни показа, че Земята се движи през масивен облак, оставен от експлодирали звезди.
През последните 33 000 години космосът е посял на Земята рядък изотоп на желязо, изковано в свръхнова.
Откритието добавя още доказателства, че натрупването на този изотоп продължава - че все още се движим през междузвезден облак прах, който би могъл да произхожда от свръхнова на милиони години.
Изотопът Fe-60 е в центъра на вниманието на няколко проучвания през годините. Той има период на полуразпад от 2,6 милиона години, което означава, че напълно се разпада след 15 милиона години - така че всички проби, открити тук на Земята, трябва да са дошли от някъде другаде, тъй като няма как някой изотоп Fe-60 да е оцелял от образуването на планетата преди 4,6 милиарда години.
Ядреният физик Антон Уолнър (Anton Wallner) от Австралийския национален университет по-рано датира отлаганията на морското дъно на преди 2,6 милиона и 6 милиона години, което предполага, че на нашата планета са валяли остатъците от свръхнова по това време.
Но има по-нови доказателства за този звезден прах - много по-нови. Той е открит в антарктическия сняг според доказателствата, е паднал през последните 20 години. А преди няколко години в космоса около Земята е открито желязо-60, измерено за 17-годишен период от апарат на НАСА.
Сега Уолнър и екипът му в проучване, наскоро публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, съобщава, че използвайки масспектрометрия в пет проби от дълбоководни седименти от две места е открит още Fe-60, датиран от преди 33 000 години. А количествата желязо-60 в пробите са доста последователни през целия период от време. Но тази констатация всъщност поставя повече въпроси, отколкото отговори.
Изследователите пишат в своята статия, изотопът се „произвежда предимно в масивни звезди и се изхвърля при експлозии на свръхнови“. С други думи, желязо-60 се оставя след избухване на звезда.
Земята в момента се движи през регион, наречен Локален междузвезден облак (Local Interstellar Cloud), съставен от газ, прах и плазма.
Ако този облак е създаден от експлодирали звезди, тогава е логично да се очаква, че той посипва Земята с малки количества Fe-60. Това предполага откритието в Антарктида.
Но ако Локалният междузвезден облак е източникът на Fe-60, трябва да има рязко увеличение, когато Слънчевата система е навлязла в облака - което, според данните на екипа, вероятно ще се е случило през последните 33 000 години. Най-малкото, най-старата проба е трябвало да има значително по-ниски нива на Fe-60, но не е така.
Възможно е, отбелязват изследователите в своя документ, Локалният междузвезден облак и свръхновите отломки да са съвпадение, а не единна структура, като отломките да са останали в междузвездната среда от свръхновите, възникнали преди милиони години. Това би означавало, че Локалният междузвезден облак не е остатък от свръхнова.
"Така желязото-60 може да произхожда от още по-стари експлозии на свръхнови и това, което измерваме, е някакъв вид ехо".
Най-добрият начин да се разбере, отбелязват изследователите, е да се потърси още желязо-60, което да покрие пропастта между 40 000 години и преди около милион години.
Ако количеството желязо-60 нарасне по-далеч назад във времето, това би подсказало, че древни свръхнови. По-голямо изобилие обаче напоследък предполага, че местният междузвезден облак е източникът на желязо-60.
Справка: 60Fe deposition during the late Pleistocene and the Holocene echoes past supernova activity
A. Wallner et al., PNAS first published August 24, 2020 DOI: https://doi.org/10.1073/pnas.1916769117
Източник: Earth Appears to Be Travelling Through The Debris of Ancient Supernovae, Science Alert
Още по темата
Космос
Астрономи наблюдаваха най-мощната свръхнова досега
Космос
Загадката на изключително ярката свръхнова SN 2006gy изглежда е разрешена
Космос
Астрономите търсят свръхнова в спомените на старейшините на аборигените
















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция