Археолози, изучаващи човешки кости от бронзовата епоха в Британия преди 4 500 години, откриват над 20 примера, при които останки на близките са запазени дълго след смъртта, предавани като семейна ценност през поколенията. Накрая, няколко поколения по-късно те са полагани заедно с член на семейството. Изненадващите открития са описани в публикация в списание Antiquity.
Един от най-изумителните примери е на бедрена кост, превърната в музикален инструмент и погребана до мъж, недалеч от Стоунхендж. Радиовъглеродното датиране на инструмента показва, че е принадлежал на човек, който собственикът вероятно е познавал през живота си.
Учени от Университета на Бристол във Великобритания и Института Франсис Крик прилагат компютър-томографско сканиране и радиовъглероден анализ на десетки човешки кости, за да разберат какво са правили древните британци с останките на близките си.
"Можем да придобием представа колко дълго са съхранявани тези кости, провеждайки статистическо моделиране на данните от радиовъглеродния анализ на човешките кости и на материалите, които ги придружават", разказва д-р Том Буут (Dr Tom Booth), автор на изследването от Института Франсис Крик.
"Затова, за да разберем дали и колко дълго са съхранявани човешки кости, им провеждаме радиовъглеродно датиране, за да определим датата на смъртта на индивида и радиовъглеродно датиране на нещо друго. Например на животинска кост или овъглени семена", допълва Буут.
Изглежда човешките останки са съхранявани средно около 60 години, обичайно около две поколения след починалия. Това предполага, че костите са съхранявани в памет на близки роднини, които все още са живи в спомените. Новите открития показват и че с останките са правени различни неща - някои са кремирани, някои са погребани и ексхумирани отново, а от други тъканите са свалени, оставяйки ги да се разложат на повърхността на земята.
Както и с други археологически открития от по-древни времена, може само да се предполага какво е било значението на тези предмети. И докато според съвременните разбирания да събираме костите на роднините си може да изглежда зловещо, учените предполагат, че това не се различава особено от начина, по който някои съвременни култури почитат и признават починалите си и в наши дни.
"Можем да твърдим, че част от този импулс да съхраняваме човешки останки между живите се проявява и в съвременните Западни общества днес. Това се демонстрира от хората, които пазят урните, съдържащи праха (на роднини), но и компаниите, които предлагат да превърнат праха в картини, диаманти и други неща", обяснява д-р Буут.
"Всички тези процеси пречистват човешките останки, за да ги направят по-малко неприятни и по-приемливи за съвременните разбирания. Например при съвременната кремация, за разлика от древните кремации, има допълнителна стъпка, ... при която останалите фрагменти от кости, които са разпознаваемо човешки, се смилат до прах. Очевидно е, че идеологическият и ритуалният фон са много различни и вероятно през бронзовата ера е имало много по-голям акцент върху боравенето и действията с останките, които са разпознаваемо човешки, но същността е на лице", допълва Буут.
Източник: IFLScience - Human Remains Of Family Members Were Kept As Heirlooms In Bronze Age Britain
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари