Човешката история става по-дълга: Намериха най-старите фосили извън Африка

Най-старите вкаменелости на съвременни хора извън Африка са открити в Израел, установи ново проучване.

Наскоро откритата част от челюст и зъби се датира на възраст между 175 000 и 200 000 години. Това прави тези вкаменелости най-малко 50 000 години по-стари от фосилите на съвременни хора, открити по-рано извън Африка, а последните генетични резултати подсказват, че съвременните хора може да са напуснали Африка по-рано.

Учените подробно описват своите констатации в списание Science днес, 26 януари.

Тези нови открития предполагат, че съвременните хора може да са имали повече време, през което да си взаимодействат и да се кръстосват с архаични човешки родове извън Африка, отколкото се смяташе досега. Откритието също така хвърля светлина върху маршрутите на съвременните хора при разпространението им от Африка.

Кога хората напуснаха Африка

Смята се, че съвременните хора са възникнали преди поне 200 000 години в Африка. Най-старите известни кости на нашия вид, Хомо сапиенс, датират отпреди около 300 000 години.

Учените отдавна спорят кога и как предците на съвременните хора са се разпръснали от Африка да колонизират останалата част от света. Предишни изследвания предлагат, че хората са започнали да напускат Африка между преди 70 000 и 40 000 години.

Но археологически находки от 2014 г. показват, че миграциите на съвременните хора от Африка са започнали преди най-малко 100 000 години. При разкопки в Етиопия (сайтовете Омо и Херто) учените откриват вкаменелости на Хомо сапиенс на около 195 000 и 160 000 години, съответно. Освен това генетично изследване от 2017 г. предполага, че съвременните хора вероятно са се кръстосали с неандерталците в Германия преди повече от 220 000 години.

За да изяснят загадките около разпространението на съвременните хора от Африка, изследователите се насочват към Близкия изток. Предишни изследвания предполагат, че тази област вероятно е била основен коридор за миграция от Африка за съвременните хора и древни човешки родове като неандерталците.

^{Виртуална реконструкция на челюстта. Прозрачната страна е огледално изображение на запазената част. Снимка: Gerhard Weber, University of Vienna}

Учените изследват лявата част на горната челюст на възрастен индивид, открита в пещерата Мислия (Misliya), една от няколкото праисторически пещери по западните склонове на планината Кармил в Израел. Студент намира фосила през 2002 г. по време на разкопки, разказва водещият съавтор на проучването Израел Хершковиц (Israel Hershkovitz), от катедрата по антропология в Университета в Тел Авив, Израел.

Датировката

С помощта на три независими техники за датиране на челюстта, наречена Misliya-1, изследователите разкриха, че нейният собственик е живял преди между 177 000 и 194 000 години. Преди това откритие най-ранните фосили на съвременни хора, открити извън Африка, се оценяват на възраст между 90 000 и 120 000 години.

^{Пещерата Мислия, където е намерена част от горната челюст на възрастен, е разположена по протежение на западните склонове на планината Кармил, Израел. Снимка: Mina Weinstein-Evron, Haifa University}

Рентгеновите снимки и виртуалните 3D модели на осемте зъба, са все още във фрагмента от челюстта, показват, че тези зъби са малко по-големи от тези на съвременните хора, твърдят изследователите. Но формите на зъбите ясно показват, че  принадлежат на предшественик на съвременния човек, за разлика от неандерталците, най-близките изчезнали роднини на съвременните хора, добавят учените.

Други свидетелства

Артефакти, открити в пещера Мислия. сочат, че хората, които са я обитавали, са използвали сложен метод, наречен "техника Левалоа" за оформяне на каменните си инструменти. Тук хората са имали огнища и са били ловци, способни да убиват едър дивеч, като елени, сърни и европейските бизони, известни като зубри, се отбелязва в проучването.

Пренаписваме историята

Тези констатации показват, че като цяло съвременните хора са мигрирали от Африка най-малко 50 000 години рано от това, което се е смятало на базата на предишните фосилни доказателства. 

Фактът, че съвременните хора може да са напуснали Африка по-рано, отколкото се смяташе, може да помогне и да се обяснят озадачаващи открития, като например "присъствието на съвременните хора в Китай преди 120 000 години", заяви Хершковиц.

Тези нови открития хвърлят светлина върху вероятните маршрути на съвременните хора при разпространението им от Африка. Вкаменелостите подкрепят идеята, че съвременните хора са "мигрирали извън Африка през северния маршрут - долината на река Нил и източния бряг на Средиземно море - а не през южния маршрут - протока Баб ел Мандеб, на южния бряг на Саудитска Арабия, Индийския субконтинент, Източна Азия", отбеляза Хершковиц.

Възможно е, макар и не много вероятно, тези фосили да съдържат възстановяема ДНК, коментират изследователите пред Live Sccience. "Обикновено фосили от региони с топъл климат, е по-малко вероятно да се запази ДНК".

^{Челюстта Misliya-1. Снимка: Gerhard Weber, University of Vienna}

Още по темата

09/12/2017

Животът

Историята на миграцията на човека от Африка трябва да се пренапише

17/11/2017

Животът

Древен череп, намерен в Китай, разклаща текущите еволюционни теории

22/10/2017

Животът

Нови доказателства, че може би Европа, а не Африка, е люлката на човечеството

04/09/2017

Животът

Ново доказателство, че най-ранните предци на човека са обитавали Балканите