Човешкият мозък е нараснал в резултат на изчезването на големите животни

Оригинално обединяващо обяснение за физиологичната, поведенческа и културна еволюция на човешкия вид, от първата му поява преди около два милиона години, до земеделската революция (около 10 000 пр.н.е.) предлага нова статия на д-р Мики Бен-Дор (Miki Ben-Dor) и проф. Ран Баркай (Ran Barkai) от Археологическия департамент към Университета в Тел Авив.

Според статията хората се развиват като ловци на големи животни, което води до пълното им изчезване. Докато се приспособяват към лова на малки, бързи плячки, хората развиват по-високи когнитивни способности, което се доказва от най-очевидната еволюционна промяна - нарастването на обема на мозъка от 650 кубически сантиметра на 1500 куб. см.

Към днешна дата не е предлагано обединяващо обяснение за основните явления в човешката праистория. Теорията е публикувана в Quaternary Journal.

През последните години се натрупват все повече доказателства, че хората са били основен фактор за изчезването на големите животни и следователно е трябвало да се адаптират към лов на по-дребен дивеч, първо в Африка, а по-късно и във всички други части на света. В Африка преди 2,6 милиона години, когато са се появили хората за първи път, средният размер на сухоземните бозайници е бил близо 500 кг. Точно преди появата на земеделието тази цифра е намаляла с над 90% - до няколко десетки килограма.

^{Предложената от екипа хипотеза за еволюцията на човешкото трофично ниво през плейстоцена. LP –долен палеолит; MP - среден палеолит; UP – горен палеолит; Е. хоминини - ранни хоминини, (австралопитеки, парантропи). История и положение на приматите. Всяка линия съответства на съотношението храна-източник на растения и животни на един вид бозайник. Растителноядни и хищни животни - бозайници, които получават над 70% от храната си съответно от растения и животни. Всеядни животни - всеки бозайник, който получава храна както от растения, така и от животни. Кредит: Prey Size Decline as a Unifying Ecological Selecting Agent in Pleistocene Human Evolution, Miki Ben-Dor, Ran Barkai, Quaternary 2021, 4(1), 7; https://doi.org/10.3390/quat4010007}

Според изследователите намаляването на размера на дивеча и необходимостта от лов на малки, бързи животни принуждават хората да проявяват хитрост - еволюционен процес, който изисква увеличен обем на човешкия мозък и по-късно води до развитието на езика, позволяващ на обмен на информация за това къде може да се намери плячка. Теорията твърди, че всички средства са служили за едно: съхраняване на енергията на организма.

Изследователите показват, че през по-голямата част от своята еволюция ранните хора са били суперхищници (заемащи върха в хранителната верига), специализирани в лова на едър дивеч. Представлявайки по-голямата част от биомасата, налична за лов, тези животни осигуряват на хората високи нива на мазнини, основен източник на енергия и позволяват по-висока енергийна ефективност от дребния дивеч. В миналото в Африка са живели шест различни вида слонове, съставляващи повече от половината от биомасата на всички тревопасни животни, ловувани от хората. Данните за Източна Африка сочат, че Homo sapiens се появява в тази област след значителен спад в броя на слоновете в определени региони.

^{Ловните методи като функция от теглото на плячката и максималната й скорост. Големите растителноядни животни (> 1000 kg) са по-бавни от лъва (хоризонтална линия), така че те не разчитат на бягството като стратегия за оцеляване. За ловуване на по-малки и по-бързи животни е необходима комбинация от оръжия. Кредит: Prey Size Decline as a Unifying Ecological Selecting Agent in Pleistocene Human Evolution, Miki Ben-Dor, Ran Barkai, Quaternary 2021, 4(1), 7; https://doi.org/10.3390/quat4010007}

Учените сравняват размера на животните, открити в археологическите култури, представляващи различни видове хора в Източна Африка, Южна Европа и Израел, за да направят своите констатации.

„Ние свързваме увеличаването на обема на човешкия мозък с необходимостта да станем по-умни ловци“, обяснява д-р Бен-Дор. Например необходимостта да се ловят десетки газели вместо един слон генерира продължителен еволюционен натиск върху мозъчните функции на хората, които сега изразходват много повече енергия както в движението, така и в мисловните процеси.

"Ловът на дребни животни, които са постоянно застрашени от хищници и следователно много бързи, изисква физиология, адаптирана към преследването, както и по-сложни ловни инструменти. Познавателната активност също се повишава, тъй като бързото проследяване изисква бързо вземане на решения, основано на познаване на поведението на животните - информация, която трябва да се съхранява в по-голяма памет".

"Еволюционната адаптация на хората е била много успешна", коментира д-р Бен-Дор. "Тъй като размерът на животните продължава да намалява, изобретяването на лъка и стрелата и опитомяването на кучетата дава възможност за по-ефективен лов на средни и малки животни - докато тези популации също не намаляват. Към края на каменната ера, когато животните стават още по-малки, хората трябва да влагат повече енергия в лова, отколкото са успяват да си възстановят. Всъщност това е времето, когато настъпва Земеделската революция, включваща както опитомяването на животни, така и култивирането на растения. Тъй като хората се заселват в постоянни селища и ставата фермери, размерът на мозъка им намалява до сегашния си обем от 1300-1400 кубически сантиметра. Това се случва заради култивирането на растения и отглеждането на животни, които не бягат и не е необходимно да се преследват и хората вече не се нуждаят от развиване на изключителни когнитивни способности за лов.

"Докато мозъкът на шимпанзето, например, остава стабилен в продължение на 7 милиона години, човешкият мозък е нараснал три пъти, достигайки най-големия си размер преди около 300 000 години. Освен към обема на мозъка, еволюционният натиск кара хората да използват език, огън и сложни инструменти като лък и стрела, адаптират ръцете и раменете си към задачите на хвърляне и мятане, а телата си към продължително преследване, подобряват каменните си инструменти, опитомяват кучета и в крайна сметка също култивират самата игра и се обръщат към земеделието", обяснява проф. Баркай.

"Трябва да се разбере, че нашата перспектива не е детерминирана. Хората сами са си навлекли този проблем. Като се фокусират върху лова на най-големите животни, те причиняват тяхното изчезване. Където и да се появят хората - били те Homo erectus или Homo sapiens, рано или късно наблюдаваме масовото изчезване на големи животни. Зависимостта от големите животни има своята цена. Хората сами се лишават от средства за съществуване. Но докато други видове, като братовчедите ни неандерталците, изчезват заедно с едрите ловувани животни, Homo sapiens решава да започне отначало, разчитайки този път на земеделието", добавя проф. Баркай. 

Справка: Prey Size Decline as a Unifying Ecological Selecting Agent in Pleistocene Human Evolution
Miki Ben-Dor, Ran Barkai
Quaternary 2021, 4(1), 7; https://doi.org/10.3390/quat4010007

Източник: 

The human brain grew as a result of the extinction of large animals, Tel Aviv University

Още по темата

15/06/2020

Човекът

Открити са най-древните стрели, използвани някога извън Африка

11/05/2020

Човекът

Първите следи на Homo sapiens в Европа са открити в пещерата Бачо Киро

02/03/2020

Човекът

Изолирано племе показва как започва културната революция

14/01/2020

Човекът

Homo erectus е достигнал Югоизточна Азия по-късно от предполаганото досега