Дали всички хора сънуват?

Никола Кереков Последна промяна на 04 септември 2015 в 17:05 6915 0

Дали всички хора сънуваме, а реално си спомняме много малка част от тези сънъща? Едно е сигурно - не всички хора спят толкова спокойно.

Всички сънуват - дори хората, които вярват, че никога не сънуват и не могат да си спомнят нищо от своите сънища. Това смятат група френски учени, публикували в Journal of Sleep Research своето доказателство, че "несънуващите" всъщност сънуват!

При изследвания с използване на въпросници, до 6% от запитаните твърдят, че "не сънуват никога". Въпреки че повечето от тези хора докладват, че са сънували за определен период в миналото, средно 1 на всеки 250 души твърди, че не може да си спомни някога да е сънувал - нито веднъж. 

Възможно ли е тези "несънуващи" да имат сънища, но просто да не могат да си ги спомнят?

За да отговори на този въпрос, Херлин и колектив (Herlin et al.), изследвали хора с нарушения в REM фазата на съня (REM sleep behavior disorder - RBD) - състояние, при което пациентите извършват движения, понякога много резки, докато спят. Понякога тези движения са свързани и с говорене на сън. Движенията при това заболяване често са доста сложни и като цяло изглежда отговарят на съдържанието на сънищата, които пациентите имат в този момент. Поне част от движенията на пациентите с RBD представляват "изиграни" сънища.

Херлин и колектив докладват, че някои пациенти с RBD също съобщават, че никога не сънуват: от 289 диагностицирани случаи на RBD, 2,7% твърдят, че не са сънували за последните поне 10 години, а 1,1% казват, че изобщо не са сънували никога. Въпреки това техните движения по време на сън (заснети на клипове в клиника по разстройства на съня) показват, че те реално сънуват. Ето някои примери посочени от екипа изследователи:

Пациент 1 беше 73-годишен мъж.. Той си спомня сънища от свото детство, но спрял да си спомня сънищата си на около 20-годишна възраст. На 53 той започнал да говори, крещи и да си движи краката и ръцете насън.

Кадрите от видеокамерите показват, че пациентът спори, ядосва се на нечия глупава проява, рита, боксира се и хвърля предмети по невидими цели по време на REM фазата на съня, както е и установено, че участва във въображаема битка насън по време на друг случай една година по-късно, като при всички случаи пациентът не е имал спомени да е сънувал въпреки факта, че дежурната сестра веднага го събудила и му обърнала внимание да се опита да си спомни какво е сънувал.

Апаратурата е записала пациента да казва (в превод от френски):

"Какво мога да си направя да ям... Видях... Слушай какво... (неразбираеми думи, после тънък писък) Стой тук преди да направиш каквото и да е, ти..."

Това определено звучи като говор и действия характерни за сънищата. На основата на тези случаи, Херлин и колеги заключават, "че процеса на генериране на сънища е универсален, докато способността да се изграждат спомени за тези сънища варира."

Което води до интересна философска дилема: какво всъщност е съня? Дали това е просто субективно преживяване докато спим? Ако е така как можем да бъде сигурни, че тези пациенти реално сънуват? Може би те се държат така сякаш сънуват, без при това да има каквото и да е смислено съдържание. Може би несънуващите са изключително точен пример за "философско зомби" - хипотетично създание, което се държи като нормален човек, изглежда като такъв, но всъщност няма съзнание.

От друга страна, може би някои хора все пак имат сънища, но никога нямат спомени от тях. Може би дори всички ние сме подложени на това - може да имаме много сънища за една нощ, а да си спомняме само някои от тях. Но дали могат да се смятат за "наши" сънищата, ако реално не си ги спомняме? И дали паметта е това, което интерпретира нашите преживявания и създава нашата идентичност?

В това изследване обаче се забелязва избирателна селекция. Всички пациенти са били подложени на изследвания за проблемно поведение по време на сън, което означава, че в съня си те са извършвали движения, които са потенциална заплаха за останалите или за самите тях.

Въпреки това ако движенията при пациентите с RBD са свързани със сънища, тогава някой, който наистина никога не сънува не би трябвало да извършва такива движения. Такъв човек може да развие тежка форма на RBD и никой никога няма да разбере за това, защото те няма да имат сънища, които да ги карат да се движат на сън. С други думи, реално несънуващи хора може и да съществуват, но те никога не биха били включени в изследване като това.

По материали от: Herlin B, Leu-Semenescu S, Chaumereuil C, & Arnulf I (2015). Evidence that non-dreamers do dream: a REM sleep behaviour disorder model. Journal of sleep research PMID: 26307463

Източник: Neurosceptic

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !