Дивото зове - ще отговори ли кучето ви? Необичайно изследване на реакциите на кучетата на вълчи вой (видео)

Изследователи от катедрата по етология на Университета "Еотвьош Лоранд" (ELTE), Унгария, са проучвали реакциите на кучетата на вълчи вой. Има ли кучета, които са по-склонни да отговарят с вой? Дали тези кучета са генетично по-близки до вълците? За да се даде отговор на тези въпроси, в това проучване е проверено влиянието на породата, възрастта и пола на кучетата върху тяхното поведение.

Резултатите от това необикновено изследване са публикувани в списание Communications Biology.

Когато човек чуе вой в гората, първото нещо, с което свързва този звук, е вълкът. И това е вярно, воят е характерна форма на общуване на вълците, но той е широко разпространен и сред кучетата. Те го използват за общуване на големи разстояния с другите, за маркиране на границите на територията, а също и за определяне на позицията на другите вълци, които в повечето случаи също отговарят с вой.

Сред техните опитомени роднини, нашият най-добър приятел - домашното куче, ситуацията изглежда малко по-сложна: за някои породи, като например кучетата за впряг, подобни на вълците, се смята, че са " твърдо виещи", което означава, че те вият често, дори в "отговор" на несъществени звуци като звънци, сирени или музика, докато други никога не надават вой дори веднъж през живота си, въпреки че са способни да го произвеждат.

Породите кучета, генетично по-близки до вълците, отговарят на възпроизвеждането на вълчи вой по-често с вой и също така проявяват по-голям стрес от породите, генетично по-отдалечени от дивите роднини - но интересното е, че тази генетична разлика се появява само сред по-възрастните кучета.

Изследователите от Катедрата по етология към Университета "Етвьош Лоранд" си поставят за цел да разгадаят тайната на кучешкия вой и да проверят дали е вярно, че определени породи са по-склонни към вой и дали това има нещо общо с генетичната им близост с вълците.

За да отговорят на тези въпроси, изследователите тестват 68 чистокръвни домашни кучета, като възпроизвеждат записи на вълчи вой и наблюдават реакциите им в поведенческа лаборатория. За да се провери влиянието на породата, като мярка е използвана генетичната близост на различните породи с вълците (т.нар. "коренно разстояние").

^{Изследователи от Катедрата по етология към Университета "Етвьош Лоранд" изследват реакциите на кучетата към вълчия вой. Има ли кучета, които са по-склонни да отговарят с вой? Дали тези кучета са генетично по-близки до вълците? За да се даде отговор на тези въпроси, в това проучване е проверено влиянието на породата, възрастта и пола на кучетата върху поведението им. Резултатите от това необикновено изследване са публикувани в Communications Biology. Кредит: Lehoczki Fanni и Gáti Oszkár Dániel}

"Според нашите резултати породите, които генетично са по-близки до вълците ("древни породи"), са по-склонни да отговарят със собствен вой на възпроизвеждането на вълчи вой. От друга страна, породите, които са по-далечно свързани с вълците ("съвременни породи"), обикновено реагират с лай вместо с вой. Изглежда, че въпреки че воят присъства в репертоара на повечето породи, той е загубил своята функционалност поради променената социална среда, поради което съвременните породи не го използват в адекватни ситуации", обяснява Фани Лехочки (Lehoczki Fanni), първият автор на изследването.

"Освен това установихме, че породите, които надават повече вой, показват и повече поведение, свързано със стреса в тази ситуация."

Предполагаме, че по-древните породи, които са генетично по-близки до вълците, могат да обработват информацията, закодирана във вълчия вой, по-добре от съвременните породи. По този начин древните породи от нашето изследване могат да изпаднат в стрес при нахлуване в територията на глутница и да използват воя с цел избягване, точно както правят вълците", обяснява Тамаш Фараго (Tamás Faragó), постдокторант в катедрата по етология на ELTE и старши автор на изследването.

"Интересно е, че този генетичен ефект върху виенето се проявява само сред по-възрастните кучета (>5 години), за което правдоподобно обяснение може да бъде опит или някакъв личностен ефект, свързан с възрастта. Възможно е - в съответствие с нашата хипотеза, че воят, появяващ се при по-високо ниво на стрес, е реакция на страх - по-възрастните кучета да са по-страхливи, което вече беше предположено от предишни изследвания, но тези предположения изискват по-нататъшно проучване."

Освен породата и възрастта на кучето е проверено и влиянието на други характеристики като пол и репродуктивен статус.

_{Изследователи от Катедрата по етология към Университета "Етвьош Лоранд" проучват реакциите на кучетата към вълчия вой. Има ли кучета, които са по-склонни да отговарят с вой? Дали тези кучета са генетично по-близки до вълците? За да се даде отговор на тези въпроси, в това проучване е проверено влиянието на породата, възрастта и пола на кучетата върху тяхното поведение. Резултатите от това необикновено изследване са публикувани в Communications Biology. Кредит: Gáti Oszkár Dániel}

"Това, което установихме, е, че нещо се случва с мъжките полови хормони, тъй като няма разлика между интактните и кастрираните женски, но интактните и кастрираните мъжки се държат различно. Кастрираните мъжки, при които липсва тестостерон, вият повече в отговор на възпроизвеждането. Тъй като се предполага, че кастрираните мъжки са по-страхливи, този резултат може да е в съответствие с нашите констатации за отзивчивостта и по-стресираното поведение. По този начин кучешкият вой може да означава "Страх ме е, не се приближавай", обяснява Фани Лехочки.

Това е първото проучване, което специално изследва воя при домашните кучета.

Резултатите подкрепят хипотезата, че опитомяването и селективното развъждане от хората са променили фундаментално вокалния репертоар на кучетата и както възприемането, така и продуцирането на вой при кучетата. Това прозрение ни доближава до разбирането на историята и въздействието на изключително важните взаимоотношения между хората и техните "най-добри приятели" - домашните кучета.

Справка: