
Учени откриха как бактериите в червата могат да контролират гените в клетките ни. Тяхната работа показва, че химическите сигнали от бактериите могат да променят химическите маркери в целия човешки геном.
Сигналните химически вещества се отделят, когато бактериите смилат плодове и зеленчуци, и могат да помогнат в борбата с инфекциите и за предотвратяване на рака, съобщава ScienceDaily.
Работата на учени от Института Бабрахам, близо до Кеймбридж в сътрудничество с колеги от Бразилия и Италия, е публикувана в Nature Communications.
Тази работа, водена от д-р Патрик Варга-Уайз (Patrick Varga-Weisz), показва как химическите вещества, произвеждани от бактерии в червата от смилането на плодове и зеленчуци, могат да повлияят на гените в клетките на лигавицата на червата. Тези молекули, наречени късоверижни мастни киселини, могат да се придвижват от бактериите в клетките ни. Вътре в нашите клетки те могат да задействат процеси, които да променят активността на гените и в крайна сметка да окажат влияние върху това, как се държат клетките ни.
Това ново изследване показва, че късоверижните мастни киселини увеличават броя на химическите маркери на нашите гени. Тези маркери са наречени кротоналейшъни (crotonylations) - вид прости протеини - хистони, регулиращи генната активност. Те са открити едва наскоро и са ново допълнение към химичните активатори в генома, които се наричат общо епигенетични маркери. Екипът показа, че късоверижните мастни киселини увеличат броя на тези хистони и изключват протеин, наречен HDAC2. Учените свързват наличието на този протеин с вероятността от рак. Късоверижните мастни киселини и хистоните влияят положително на способността на организма да се бори с инфекциите и неговата устойчивост към онкологични заболявания.
Екипът изследва мишки, които са загубили голяма част от бактериите в стомашно-чревния си тракт и показа, че техните клетки съдържат повече от нормалното ниво на протеина HDAC2. Други изследвания показват, че увеличаването на HDAC2 е свързано с повишен риск от рак на дебелото черво. Това означава, че регулирането на хистоните в генома на чревните клетки е важно за предотвратяването на рака.
Това също така подчертава важната роля на добрите бактерии и здравословна диета в този процес. Късоверижните мастни киселини се произвеждат от организма в процеса на ферментиране на хранителни фибри, на които са богати зеленчуците, плодовете, зърнените храни. Диета с високо съдържание на фибри спомага за активното произвеждане на късоверижни мастни киселини, което от своя страна е важно за предотвратяване на рака.
"Нашите черва са дом на безброй бактерии, които ни помагат за усвояването на храната, като например растителните влакна. Те също така действат като бариера пред вредните бактерии. Нашата работа изяснява как късоверижните мастни киселини допринасят за регулирането на протеините, които пакетират генома и по този начин влияят на активността на гените", заяви водещият учен д-р Патрик Варга-Уайз.
"Късоверижните мастни киселини са основен източник на енергия за клетките в червата, но ние също така изяснихме, че те влияят на хистоните в генома и че се намират в много клетки, особено в червата. Нашето проучване разкри новата роля на протеина HDAC2 като свързан с рака. Той ще бъде интересна нова мишена за лекарствата, която трябва допълнително да се проучи" - отбеляза един от авторите на изследването Рейчъл Фелоуз (Rachel Fellows).
Още по темата

Животът
Ограничаването на антибиотиците няма да ни спаси от резистентността на бактериите (видео)

Животът
"Глутеновата чувствителност" всъщност може да не е причинена от глутен (видео)

Животът
Бактериалните мазнини, а не тези от храната, са виновни за сърдечно-съдовите заболявания

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората