Йорданка Глухчева бе сред 20-те избрани за финала на конкурса на Junior Chamber International (JCI) - за най-изявени млади личности в света за 2017 (The Outstanding Young Persons in the World - TOYP).
Доц. Йорданка Глухчева, заедно с екипа си, се занимава с изследване на влиянието на различни метални соли върху човешкия организъм и разработва противоотрова при интоксикация с метали. Резултатите могат да помогнат за подобряване на стратегиите за допустимите концентрации метални соли в храни, напитки, козметика, и др., за да се подобри качеството на живот и здравето на хората.
Разкажете ни за себе си и Вашите интереси в науката.
Родена съм през 1979 г. в гр. София. Завършила съм висшето си образование в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2002 г. като магистър биолог. През 2003 г. съм зачислена като редовен докторант в Института по експериментална морфология и антропология с музей при БАН, където защитих дисертация през 2006 г. Имам две специализации в Австрия със стипендия за млади учени „Ernst Mach” от Австрийското министерство на науката и образованието.
От 2007 г. работя усилено върху изследване влиянието на остро, субостро и хронично третиране с метали (природни замърсители, хранителни добавки, лекарствени препарати) върху хемопоезата и тяхното биоакумулиране в различни органи при гризачи. Била съм ръководител на два научноизследователски проекта за млади учени, финансирани от Фонд Научни изследвания – МОН, и участник в други 16 проекта. В два от тях съм в екипа за управление като координатор, а солидното им финансиране е от Европейския социален фонд и съфинансирано от МОН.
От 2010 г. съм хоноруван преподавател в Биологически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където водя практически упражнения по цитология, хистология и ембриология.
През 2016 г. бях избрана за доцент в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ) при БАН, където работя и в момента.
Днес обикновените хора са ужасени: "всичко е химия", макар че погледнато буквално това не може да се отрече (всичко около нас, а и самите ние сме изградени от химични съединения), кажете ни, има ли основание за тревога за качеството на храни, напитки, козметика, и др.?
Ние ежедневно сме изложени на въздействието на метали. Приемаме ги чрез въздуха, храната и питейната вода. Трудно можем да се предпазим от тях, но в известна степен можем да ограничим техния прием. Един от начините за предпазване е като избягваме консумацията на храни, за които е известно, че натрупват тежки метали. Ограничаване приема на богати на консерванти продукти също би ни предпазило, до известна степен, от въздействието на металите.
Какъв е рискът за здравето от недостига или излишъка на микроелементи в нашата среда?
Недостигът, както и излишъкът от микроелементи, са вредни за нашето здраве, защото и двете могат да предизвикат различни заболявания. И тук е в сила принципът за златната среда – умереност и внимание при консумиране на храни богати на консерванти.
Видях огромен списък Ваши публикации в "Българско дружество по биореология". С какво се занимава тази наука?
Биореологията изучава свойствата на биологичните течности при поток. В нашия случай, с колеги от Института по механика към БАН, сме изследвали реологичните промени (общ кръвен и плазмен вискозитет) на кръв от интоксикирани животни. С научния ми ръководител доц. д-р Е. Цветкова имаме интересни и оригинални резултати върху кръвни проби от хронични хероиномани, съпоставени с морфологичните промени в кръвните клетки, които бяха публикувани в престижни научни списания.
Как попаднахте в конкурса The Outstanding Young Persons in the World - TOYP? С какво може да се мотивират младите да се занимават с наука?
Информация за конкурса получих от научния секретар на медико-биологичното направление „Биомедицина и качество на живот” към БАН и бях номинирана от Научния съвет на Института. Бях много приятно изненадана, когато научих, че у нас JCI е отличила моята кандидатура в категория „Иновации в медицината” и, че ще участвам в международния конкурс, където бях класирана в топ 20 на най-изявените млади личности за 2017 г. Приемам номинацията като признание за труда на колектива, състоящ се предимно от млади учени от ИЕМПАМ-БАН и Софийския университет - от Медицинския факултет и Факултета по химия и фармация. Това е стимул за нас да продължим да работим в тази посока и вдъхновение за нови идеи.
През последните години се наблюдава известно подобряване на условията за работа на младите хора, занимаващи се с научна дейност. С цел повишаване тяхната мотивация да се посветят на научна работа в България в БАН бе създадена Програмата за подпомагане научните изследвания на млади учени и докторанти с финансиране от МОН. Процедурата „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени - фаза 1“, финансирана от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., както и конкурсът за финансиране на научни изследвания на млади учени и постдокторанти от ФНИ-МОН, също предоставят добри възможности за финансиране на научните разработки и мобилността на младите учени. Създаването на по-благоприятни и привлекателни условия - модерна инфраструктура и адекватно финансиране, ще повиши качеството на научните изследвания и ще доведе до успешното публикуване на резултатите от тях в чужбина. Използването на съвременна специализирана апаратура ще повиши конкурентноспособността на учените, а по-достойното заплащане ще повиши тяхната мотивация и ще направи по-привлекателна научноизследователската работа.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари