Удивителен пример за грижа за потомството, каквато не се среща при никое от съвременните животни, са открили британски палеонтолози.
Описаното от тях древно членестоного Aquilonifer spinosus навсякъде е носило със себе си специални торбички, в които са били децата му.
Този бавно маршируващ по морското дъно родител е приличал на човек, който разхожда глутница кучета на каишка.
В началото тази проява от родителски грижи възхитила палеонтолозите, но после проумели, че след като нищо подобно не се случва при съвременните животни, явно тази стратегия в борбата за оцеляване не е достатъчно ефективна.
Името на съществото "Aquila" означава орел или хвърчило, а наставката "fer" означава "нося". Името на вида идва от "spinosus" - бодлив, заради дългите бодли по сегментите.
Изследователи от Йейл, Оксфорд, Университета в Лестър и Имперския колеж в Лондон са описали новия вид в доклад, публикуван онлайн на тази седмица в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Що за звяр е това
Aquilonifer spinosus представлява малко членестоного животно - дълго около един сантиметър. Единственият образец от този вид е намерен от британски учени в отложения на морска фауна от периода Силур в Херефордшир. По време на изследването образецът е унищожен, но е останало дигитално 3D копие, разказва сайтът на Университета Йейл.
Aquilonifer spinosus Снимка: D. Briggs, D. Siveter, D. Siveter, M. Sutton, and D. Legg
Позицията на Aquilonifer spinosus в систематиката на видовете е доста неясна. Палеонтолозите успели да определят всички детайли на затворената отгоре със щит безока глава с разклонени антени и сегментирано тяло, всеки сегмент от което е затворен в собствено щитче с остри шипове по краищата. Тази структура не предизвикала у тях някакви определени асоциации с вече известните групи членестоноги.
"Обикновено като погледна определено животно, мога да кажа, че принадлежи към една или друга група, но що за звяр е това, нямаме никакво понятие" - призна авторът на изследването Дейвид Лег (David Legg) от Природонаучния музей на Университета в Оксфорд.
"Сега няма животно, с което би могло да бъде свързано, - добавя д-р Лег - "Ние смятаме, че принадлежи към същества, които са се развили и диверсифицирани, преди да са възникнали съвременните групи".
Строгото възпитание на децата не води до нищо добро
Още по-голяма загадка за учените станаха дузината капсули от някакво здраво органично вещество, прикрепени към сегментите на тялото с дълги нишки. В началото са приели за външни паразити, но след това, палеонтолозите решават, че на такова разстояние от гостоприемника, за паразитите ще бъде трудно да го използват за храна. Така че като основна хипотеза се предполага, че това е някакъв вид грижа за потомството.
Задълбоченото проучване потвърждава тази версия - във вътрешността на капсулите се оказват дузина малки на различни етапи на развитие. Това означава, че по време на износването на малките възрастното животно не сменя хитиновия си екзоскелет, защото в противен случай част от капсулите биха останали прикрепени към изхвърлената обвивка.
"Нито едно от познатите досега същества не държи децата си за нишки. Когато родителят се придвижва, малките висят на него като украшения или кръжат наоколо като хвърчила, свързани с него," - обяснява съавторът на проучването Дерек Бригс (Derek Briggs) от Йейлския университет. - "Съвременните форми използват различни стратегии, за да защитят своите яйца и ембриони от хищници като ги прикрепват за крайниците, крият ги под екзоскелета си или ги поставят в специална капсула, докато не станат достатъчно възрастни, за да живеят самостоятелно, но този пример е уникален. Той показва, че членестоногите са разработили други хитри стратегии, освен тези, които виждаме днес - но е възможно точно тази стратегия да се е оказала по-малко успешна и да е довела до изчезването на вида" - заключава изследователят.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари