Палеонтологът професор Кен Макнамара често е вземал децата си на лов за фосили. На една такава експедиция, тогава 4-годишната дъщеря на Макнамара открива нещо. "Това не трябва да е там" - казва баща ѝ. 

Нужни бяха почти 30 години и нейната находка доведе до преобръщане на голяма част от това, което учените смятаха, че знаят за безгръбначните от клас Crinoidea, познати още като морски лилии, някога доминирали в древния океан.

В продължение на около 500 милиона години морските лилии доминират в плитководните морски екосистеми. Но по времето, когато динозаврите властват на сушата, все по-голямо разнообразие от морски хищници като акули и ихтиозаври навлиза в техните местообитания. Морските лилии са бодлокожи, заедно с морските звезди и морските таралежи, но имат стъбла и не се движат свободно, което ги прави беззащитни за хищниците. 

Морските лилии до голяма степен изчезват от плитките води по времето, когато динозаврите губят господството си. Отстъплението им до малко по-дълбоки води е част от морската мезозойска революция. 

^{Морското дъно по времето на Мезозоя.}

Поне така си мислеха учените, докато Макнамара (Ken McNamara), палеонтолог от Университета в Кеймбридж, не взе децата си на теренна работа до кариера в Олбъни на южния бряг на Западна Австралия. "Децата са страхотни", заяви той пред IFLScience. "Те се трудят безплатно, имат добро зрение и са близо до земята".

И дъщерята на Макнамара се появява с фосил на морска лилия очевидно от плитки води и на възраст десетки милиони години след времето, за като се смяташе, че вече не обитават тези места.

Откритието води до по-широко търсене, включително идентификацията на стотици фосили на морски лилии близо до Ексмут в северната част на Западна Австралия, които показват, че морските лилии са процъфтявали в плитките австралийски води 33 милиона години по-късно. Заедно с д-р Роуан Уитъл (Rowan Whittle) от Британската служба за антарктически изследвания, Макнамара публикува статия в Communications Biology разкривайки, че морските лилии са оцелели в плитките води десетки милиони години в голяма част от южното полукълбо след тяхното голямо отстъпление в Северното полукълбо, което има много по-голямо значение, отколкото локална аномалия. Дъщерята на Макнамара не получава авторски права, но един вид ще бъде кръстен на нея в предстояща статия.

Северозападна Австралия изглежда е била особено важна за оцеляването на морските лилии в плитките води, като видовете се разпространяват от океанските течения. Макнамара дори мисли, че проследяването на разпространението им може да позволи да се проследи и историята на теченията в Южното полукълбо.

^{Местоположения на местата, където са открити вкаменелости от морска лилия от плитки води, след изчезването им от Северното полукълбо, както и големите океански течения. Whittle et al / British Antarctic Survey}

Причината за това голямо разминаване във времето между полукълботата остава неясна, споделя Макнамара.

"Смятахме, че това може да е отсъствие на хищници, но открихме морски таралежи в някои от същите находища", коментира изследователят. Каквато и да е обяснението, историята на морските лилии е по-сложна, отколкото си мислехме в началото и това я прави по-интересна".

Още по темата

31/07/2016

Животът

Покемоните и техните изкопаеми прототипи

17/11/2014

Земята

Кратка геохронологична таблица