През 2013 г. тигровата котка (Leopardus tigrinus), вид малка петниста котка от Северна и Южна Америка, е разделена на два вида: северна тигрова котка (Leopardus tigrinus) и южна тигрова котка (Leopardus guttulus).
Ново изследване, ръководено от бразилски учени, показва, че всъщност тигровата котка е три отделни вида.
Онцилите, познати още като тигрови котки, са диви котки с размерите на домашните, обитаващи планинските и тропическите дъждовни гори на Коста Рика, Бразилия и Аржентина.
Те приличат на маргай (Leopardus wiedii) и оцелот (Leopardus pardalis), но са по-малки, със стройно телосложение и по-тясна муцуна.
Тежат едва 1,5 кг и обикновено не надвишават 3 кг, като мъжките са малко по-големи от женските. Дължината на тялото им може да бъде между 35 и 60 см, а височината им е около 25 см.
Онцилите имат жълтеникаво-оранжева фонова козина с шарка от отворени розети.
Хранят се с дребни бозайници, гущери, птици, яйца, безгръбначни животни и понякога с жаби от дърветата.
Обикновено живеят от 10 до 14 години в дивата природа и въпреки че е известно, че живеят до 23 години в плен.
Те са застрашени от загуба на местообитания заради животновъдството, селското стопанство и местната търговия за домашни любимци.
"Комплексът от видове тигрови котки, оригинални видове от старите таксономични схеми, са едни от най-интригуващите, енигматични и очарователни групи котки", заявяват изследователят от Universidade Estadual do Maranhão Тадеу де Оливейра (Tadeu de Oliveira) и колегите му.
"Поради ограничените налични познания тигровата котка, преди и след разделянето на вида, дълго време е била обект на редица заблуди по отношение на ареала и свързаните с него местообитания. Те включват присъствието ѝ в басейна на Амазонка и в Пантанал."
"Понастоящем видовият комплекс на тигровата котка се състои от два вида: Leopardus tigrinus и Leopardus guttulus, като първият вид се разделя допълнително на три подвида: Leopardus tigrinus oncilla, Leopardus tigrinus pardinoides и Leopardus tigrinus tigrinus".
"В момента и двата вида - Leopardus tigrinus и Leopardus guttulus - са определени като световно застрашени."
Тигровата котка Leopardus tigrinus се характеризира с това, че е самотна и води предимно нощен живот. Козината й е плътна и мека, светлокафява до тъмноохра на цвят, с множество черни розетки по гърба. Освен това е един от най-малките видове сред петнистите котки. Тази котка е забелязана в резервата ProAves Loro Coroniazul в Колумбия. Кредит: Fundación ProAves de Colombia
"Те обитават някои от най-застрашените екорегиони и горещи точки на биологичното разнообразие в Америка, включително Серадо, Тропическите Анди, Атлантическата гора и планинската верига Таламанка."
"С изключение на Leopardus tigrinus tigrinus, няма публикувани приоритетни области за опазване на индивидите в комплекса."
"Като се има предвид застрашеният им статус и високите темпове на загуба на местообитания в съответните им ареали, е наложително да се определят районите, които е по-вероятно да приютят жизнеспособни популации на тези видове."
Класически примери за видовия комплекс на тигровите котки: (а) саванната тигрова котка (Leopardus tigrinus); (б) облачната тигрова котка (Leopardus pardinoides); и (в) атлантическата горска тигрова котка (Leopardus guttulus). Кредит: Ricardo Ribeiro / Johannes Pfleiderer / de Oliveira et al., doi: 10.1038/s41598-024-52379-8.
В своето изследване авторите са се стремили да определят действителния ареал на разпространение на видовете и подвидовете тигрови котки, да сравнят техните характеристики и да оценят приликите и разликите между тях.
В крайна сметка те са имали за цел да характеризират тигровите котки, за да определят действителния брой на видовете.
"Нашите резултати разкриват съществуването на криптичен вид - облачната тигрова котка (Leopardus pardinoides), който включва както Leopardus tigrinus oncilla, така и Leopardus tigrinus pardinoides", казват авторите.
Според екипа Leopardus pardinoides е дългоопашата котка с къси кръгли уши, тежаща 2,27 кг.
Новият вид има забележително подобна на котките маргай глава, която има хубава гъста мека козина с наситен червеникаво-оранжев/сиво-жълт фонов цвят, украсена с неправилни по форма средно големи "облачни" розетки, които са ярко маркирани и често се сливат.
Отличителна черта на Leopardus pardinoides е, че има само един чифт гърди.
Видът се среща в изчезващите дъждовни гори в южните части на Централна Америка и Андите, обикновено на височина над 1 500 м над морското равнище, но най-вече между 2 000 и 3 000 м, при субтропичен климат с умерени температури и много обилни валежи, обикновено в райони, където числеността на оцелотите е ниска или отсъства.
"Leopardus pardinoides се среща в 11 планински екорегиона", съобщават изследователите.
"В Южна Америка ареалът се простира от венецуелските андски гори през източните, централните и западните кордилери на Колумбия, в Еквадор, през перуанските, боливийските и южноандските юнгаски екорегиони и завършва в северозападна Аржентина."
"Основният район на разпространение е в Колумбия, но се простира и в Еквадор."
Справка: T.G de Oliveira et al. 2024. Ecological modeling, biogeography, and phenotypic analyses setting the tiger cats’ hyperdimensional niches reveal a new species. Sci Rep 14, 2395; doi: 10.1038/s41598-024-52379-8
Източник: Scientists Identify Cryptic New Species of Tiger Cat, Natali Anderson, Sci.News.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари