Кайсията в капана на климата - засилват ли се рисковете при отглеждането ѝ в България?

Затоплянето на зимите и късните пролетни мразове може да променят условията за отглеждане на кайсиите у нас

• Зимите стават все по-топли и непредсказуеми, с недостатъчно студени дни за нормалното развитие на кайсията, което води до преждевременно излизане от покой, ускорено развитие и повишен риск от измръзване.
• Повишаването на температурата по време на фазата на затопляне има силен ефект за напредване на цъфтежа.Нестабилността на времето води до загуба на реколта. На всяко десетилетие в България има риск за 2 напълнo провалени и 1 слаба година. Има опасения за провал и на реколтата през 2025 г. 
• Тази нестабилност затруднява производителите, намалява интереса към инвестиране в млади градини, увеличава зависимостта от внос и е предпоставка за повишаване на цените на пазара.
• Площите с кайсии у нас са намалели от около 6000 ha през 2000 г. до средно около 2500 ha през последните години, като промишленото производство остава значително по-ниско спрямо началото на века.
• Необходимо е обновяване на сортовете с адекватни изисквания за топлина и студ по време на покоя, по-добра студоустойчивост, застраховки и адаптирани агротехнически практики както и сътрудничество между учени и производители.

Какво е значението на кайсията?

Кайсиите се отглеждат заради плодовете и ядките. Оранжевият им цвят говори за една от суперсилите им – наличието на витамин А, който е мощен антиоксидант и поддържа здравето на очите и имунната система. Плодовете са източник на витамини С, Е и В6, както и на калций, фосфор, калий и магнезий. И благодарение на високото съдържание на фибри, кайсиите насърчават и здравето на червата. Ядките съдържат В17. Факт е, че сушените кайсиеви плодове присъстват дори в менюто на астронавтите на НАСА. 

У нас всяка година през лятото се чества празника на кайсията, обикновено в нейната „столица“ – Тутракан. Събитието популяризира нови сортове и продукти в това число сладкиши и кайсиева ракия.

Какви са световните тенденции?

Кайсията (Prunus Armeniaca L.) има древен произход, като според някои източници идва от Китай, а според други – от Армения, където има и най-голямо разнообразие на този вид. Отглежда се в Средиземноморието, Близкия изток, Кавказ, Китай и Централна Азия. 

Световното производство на кайсии през периода 2000–2023 г. варира между 2.97 и 3.93 милиона тона, като най-високата стойност е отчетена през 2017 г. – 4.79 милиона тона. Общата тенденция за периода остава положителна, което показва устойчивост на добива в глобален план (Фиг. 1).

^{Фигура 1. Световно производство на кайсии от 2000 г. до 2023 г. (в милиони метрични тона). Източник: Apricot production worldwide 2023 | Statista} 

Съставният годишен темп на растеж при свежи плодове, масло и сушени кайсии е стабилен и положителен, като се прогнозира през 2032 г. нарастване съответно с 4,2%; 4,11%; 3,37% (Фиг. 2). 

_{Фигура 2. Прогнозни стойности на кайсиеви продукти в световен мащаб за 2032 г., спрямо 2023 г. (милиарда USD). Източник}

В момента около 89% от продукцията е конвенционална, но се очаква значителен ръст в сегмента на биологично отглежданите кайсии поради интереса към здравословното хранене, според международно изследване. Органичните плодове се възприемат като по-безопасни и полезни заради липсата на синтетични пестициди и торове.

Какво е състоянието на отглеждането на кайсията в България?

Първите кайсиеви насаждения у нас се появяват след Първата световна война. Около 1960 г. основните сортове са Унгарска, Луизетова и Силистренска (Добринова, 1983). Културата се отглежда в Североизточна България, като са създадени промишлени насаждения и по Южното Черноморие, Ямбол, Сливен, западната част на Тракийската низина – Пловдив и Пазарджик, както и в районите на Кюстендил, Петрич и Сандански. и може да се види в почти всяка градина из цялата страна. Освен това кайсията е много предпочитана от любители-градинари и се среща масово в личното стопанство в цяла България.

Наблюдава се спад в отглеждането на кайсии от 2000 г. насам

До 2000 г. площите с кайсии са сравнително стабилни – между 5600 и 6000 хектара (ha). Следва сериозен спад: през 2001 г. кайсиевите насаждения са вече под 5000 ha, а до 2008 г. намаляват наполовина – до едва 1983 ha. През последните години площите се стабилизират – след 2010 г. се задържат около 2500 ha, но като цяло се наблюдава значителен спад в промишленото отглеждане на кайсии общо за периода 2000–2023 г (Фиг. 3).

_{Фигура 3. Динамика на площите с кайсии и средните добиви в България (по данни на FAO)}

Средните добиви за последните 23 години са около 4913 kg/ha. Въпреки добре изразената положителна тенденция, се наблюдава силно вариране през отделните години заради причини от метеорологичен характер. Едни от най-благоприятните години за кайсията у нас са 2013 и 2017 г., когато средните добиви са малко над 7750 kg/ha – доказателство, че при добри условия културата има висок потенциал у нас. 

Екологични изисквания и климатични промени в България 

Филогенетичното развитие на кайсията е протекло при висока надморска височина от 600 до 2000 м. в условия на студена и продължителна, без екстремни температурни зима; с по-късна и стабилна пролет и зреене при слънчево и сухо и лято. Затова има кратък дълбок и неустойчив принудителен покои у нас от края на декември до началото на януари. В този времеви отрязък не се наблюдават повреди дори при температури под –25⁰С (Митов и колеги 2008; Йорданов, 2020). 

След това, при по-продължително затопляне, пъпките започват да се събуждат и стават чувствителни към студа. Устойчивостта им намалява (Митов и кол., 2008; Личев и кол., 2020), както следва:

• след като кайсията излезе от покой, пъпките понасят до –14°C; 
• при поява на „боя“ – около –6°C; 
• при отворени цветове – от –2 до –3°C, 
• при формиране на завръзи повреди настъпват дори при –1°C.

Анализирайки екологията на кайсията, можем да откроим няколко по критични периода, свързани с добрата реколта като:

• Период на плододаване и грижи след прибиране;
• Период на покой, след края на листопада до започване на вегетация;
• Температурни условия от начало на вегетация до формиране на завръз с повишен риск от повреди от мразове.

Първият етап е свързан с полагане на грижи за поддържане на насажденията в добро здраве. Въпреки, че е донякъде подценяван, някои изследвания правят препратка между добрата агротехника, растително защитните дейности и подложката и устойчивостта на замръзване при овощните видове (Dumanoglu et al., 2019; Lichev and Papachatzis, 2006).

През втория етап се набират студени температурни единици (между 0⁰С и 7⁰С). Покоят позволява оцеляване на вида през неблагоприятните условия на зимата. 

Фигура 4. Изменение на студените единици. Източник

В първата му фаза процесът е спрян от вътрешни фактори и е необходимо излагане на студ, за да се възстанови капацитетът на растеж. Във втората фаза растежът е ограничен заради неподходящите метеорологични условия, като пъпките изискват излагане на високи температури, за да възобновят отново растежа си. Повишаването на температурата по време на фазата на затопляне има силен ефект за напредване на цъфтежа.

Прекъсването на покоя е критична фаза, тъй като определя колко рано растението ще започне активен растеж и съответно – колко уязвимо ще бъде при евентуални късни пролетни мразове.

Изискванията за охлаждане очертават зоната на отглеждане на всеки сорт, но въпреки важността си, този параметър не е добре изучен за много сортове кайсии. В последните години учените все по-често обръщат внимание на момента на прекъсване на покоя – процес, който корелира и с времето на цъфтеж. Според Georgieva et al., 2023, най-ранната средна дата за прекъсване на покоя в периода 2002-2010 е в края на декември, в районите на Сандански и Пловдив (Фиг. 5).

^{Фигура 5. Средна дата на прекъсване на периода на покой (Georgieva et al., 2023). Източник}

Зимите в България са с около 0,6⁰С по-топли в новия климатичен период, като повишението на температурите протича с ускорени темпове през последното десетилетие. 

Този факт е причина за недостиг на необходимите за много овощни видове студени единици. В същото време някои изследвания, свързани със студените вълни за сега не откриват значима отрицателна тенденция в страната (Malcheva, 2017). Същата публикация докладва, че студените вълни през декември, януари и февруари са с продължителност между 6 и 11 дни и с температури между -10 и -20⁰С.

Така например тази година НИМХ съобщи за над 5 последователни дни с такива стойности през периода 16-24 февруари като критичните около (-19, -20 °С) – в Кнежа и Драгоман; Главиница (-20°С); Добрич (-21,6°С) нанесоха щети върху излезлите от принудителен покой ранно цъфтящи кайсии (30-50% в агростанция Силистра). След тази студената вълна около 20 март и 8 април в много райони се отчетоха температури под (-3°С), които увеличиха щетите вече върху цветове и завръзи. Възможно е реколтата в тези райони да е изцяло провалена, но това ще може да се каже, след като се отчете процента на измръзванията.

Обичайно кайсиите цъфтят от средата на март до началото на април, но при топли зими – цъфтежът може да започне още през февруари.

_{Фигура 6. Средна многогодишна дата на цъфтеж на кайсията в България(Georgieva et al., 2023). Източник}

Според по-нови изследвания за територията на България (Georgieva et al., 2023, фиг. 6), през периода 2002-2010 г. най-ранната средна дата на цъфтеж на кайсията е отчетена в района на Пловдив – около 27 март. Най-късната такава е в Търговище – около 14 април.

Следва етапът на развитие, който за нашите условия често е белязан от падане на слани и повреди (Фиг. 5). 

_{Фигура 5. Повредени цветни пъпки на кайсия (плътна линия) и повреден плодник (пунктир) 2018 г. в Алкалде, Ню Мексико. Източник}

Средните многогодишни данни за настъпване на чувствителните фази в овощните градини са след средните многогодишна дата на началото на пролетната слана (Geogieva et al., 2023). Същите автори докладват, че пролетни мразове падат между 28 март и 16 април като броя на опасните случаи за периода 1991-2022 г. е до 7 като веднъж на 10 години пада слана и през май. Средните дати не показват ясна тенденция към промяна в сравнение с предходни климатични периоди.

При валежно и хладно време активността на пчелите силно намалява, което може да се отрази на качеството на плодовете.

По време на узряване са възможни повреди в резултат на валежи от дъжд и град.

Много характерно заболяване за вида е апоплексията (внезапна смърт), изсъхване на отделни сектори в резултат на измръзване и патогени. Кайсията се напада от гъбни и бактериални болести, източен плодов червей и др.

Очакванията са в бъдеще зимите да стават по-топли и по-непредсказуеми. Въпреки това, опасността от повреди от студени вълни ще остане актуална. По-високите температури през януари и февруари водят до по-ранно начало на пролетта, което ще изтегли напред развитието на овошките и ще увеличи уязвимостта им към пролетни мразове. Потвърждава се нарастване на екстремния характер на времето – предпоставка за нестабилни добиви при кайсията и занапред. В най-благоприятните райони за отглеждането ѝ, средно за 10 годишен период, се отбелязват 3 отлични, 4 средни, 1 слаба реколти. При слаба реколта може да очакваме внос и по-високи цени. 

Какви са възможните решения и адаптация?

През последните години борбата с болестите доведе до сериозно обновяване на сортовете в световен мащаб, но също така и до голяма променливост в изискванията за охлаждане на новите сортове. Ролята на селекционерите е приоритетна но трябва по-достъпна информация за основните сортови характеристики. Широк кръг изследвания от последните години препоръчват сортове като „Harcot“ „Goldrich“, „Perle Cot“ и „Sweet Cot“ (Bakos et al., 2024; Nesheva&Boshkova, 2021) като студоустойчиви и подходящи за по-хладни райони. 

Във връзка с измененията на климата има основание да се проучат и метеорологичните условия в райони с по-висока надморска височина, например в Асеновград спрямо Пловдив. 

В борбата с климатичните промени важен съюзник на производителите може да е Опитната станция по кайсията и земеделие в Силистра (ДП Научно-производствен център), която е създала над 11 сорта и поддържа колекция от 500.

В съгласие с международните тенденции за отглеждане по биологичен метод и климатичните предизвикателства, е важно българските производители да бъдат насърчени да запазват и подновяват кайсиевите си насаждения, въпреки климатичните предизвикателства.

Грижите за кайсиевите насаждения през цялата година не бива да се подценяват. Препоръчва се напояването да се извършва по-рано, за да не се удължава периодът на растеж на леторастите, което може да ги направи по-уязвими през зимата.

Важна е ролята на специализираните прогнози, в които вече успешно се използват сателитен мониторинг и изкуствен интелект за по-точно предвиждане на рискови условия. Полезно е реципрочно сътрудничество, при което производителите да подават данни за развитието и състоянието, което учените да използват при моделиране и прогнозиране. 

За защита от ниски температури се препоръчва изкуствено задимяване чрез изгаряне на купчини органични материали – така се отделя топлина, която може да предпази цветовете от измръзване. Използването на отоплителни уреди или мощни вентилатори също е възможно средство срещу пролетни мразове, но тези методи не са популярни поради високата цена.

На пазара се предлагат иновативни препарати, които могат да забавят цъфтежа, изискващи изключително прецизно дозиране и внимателно прилагане.

Важно е производителите да бъдат подкрепени под различни форми, както и да имат възможност да застраховат продукцията си и да покриват щети от измръзване – мерки, които ще помогнат за устойчивото развитие на сектора.

Създаването на кайсиева овощна градина, може да бъде добър модел за семеен бизнес,

особено при сегашните по-ниски цени на земеделските земи и в селски райони с висока безработицата. Най-важното условие за създаване на кайсиевата градина е правилното ѝ проектиране. Мястото трябва да е защитено от студени течения, с добре аерирани почви и по-дълбоки подпочвени води, защото кайсията не обича преовлажнението. Необходимо е да се използва здрав посадъчен материал, а сортовете и подложките да съответстват на климатичните дадености на района. Много често в рамките дори на едно землище сланите могат да бъдат с различна интензивност. 

Нарастващите температури, свързани с климатичните промени, оказват и ще оказват негативно влияние върху отглеждането на кайсии в България. Един от по-новите, изцяло климатични проблеми е невъзможността за натрупване на достатъчно студени единици през покоя и промяната в акумулирането на топли такива. Той е ключов за районите на разпространение на отделните сортове, а някои изследвания го свързват с аномалии при цъфтежа, образуването на листа и плододаването. 

По-топлите зими и капризите на преходните пролетни месеци увеличават рисковете, причинени от резки температурни колебания – включително периоди на необичайно затопляне, последвани от студени вълни. Това може да доведе до наслагване на щети на няколко етапа от различна метеорологична обстановка.

Недостатъчното познаване на физиологичните процеси, които протичат през покоя на кайсията може да забави адаптационните мерки. Няма категорична яснота дали съчетанието между ефективно охлаждане и акумулиране на топлина в двете фази на покоя ще изтегли напред или ще отложи към по късна дата процесите на пролетната фенология.

В резултат както на климатични така и на причини от друг характер, наблюдаваме намаляване на площите и на желаещите да създават и поддържат кайсиеви насаждения. Реални държавни политики са силно препоръчителни особено в условия на зимно затопляне и по-екстремни преходни сезони, за да може този традиционен за българите плод да продължи да се отглежда у нас. 

Виж още: Агроексперти: Резките промени на времето застрашават реколтата от плодове и ще се отразят на цените

В публикацията са използвани материали от:

• Viti, R., S. Bartolini, S., Andreini, L. (2013). Apricot flower bud dormancy: main morphological anatomical and physiological features related to winter climate influence, Adv. Hort. Sci., 27(1-2): 5-17 
• Georgieva, V., Kazandjiev, V. (2023). Late spring frosts and their impact to agriculture in Bulgara. Journal of International Scientific Publications: Agriculture & Food 11, 166-175. https://doi.org/10.62991/AF1996294069 https://www.scientific-publications.net/en/article/1002659/
• Georgieva, V., Sredkova P, Kazandjiev V. (2023). Temperature conditions during the dormancy period for some fruit crops growin in Bulgaria. Agriculture & Food, Volume 11, 195-204 https://www.scientific-publications.net/en/article/1002662/
• Митов П., Пепелянков Г., Дяков Д. (2008). Овощарство, стр. 331-334. АИ на ВСИ, Пловдив
• Личев, В., Табаков С., Йорданов А., Добревска, Г., Говедаров Г., Манолов, И., Куманов К., Ранкова, З., Николов Х., (2020), Овощарство, стр. 399-403, издателство Виденов&Син
• https://www.marketresearchfuture.com/
• High Tunnel Apricot Production in Frost-prone Northern New Mexico
• Hatice Dumanoglu, Veli Erdogan, Ali Kesik, Said Efe Dost, Rabia Albayrak Delialioglu, Zahide Kocabas, Cemil Ernim, Tahir Macit, Melike Bakir. (2019). Spring late frost resistance of selected wild apricot genotypes (Prunus armeniaca L.) from Cappadocia region, Turkey, Scientia Horticulturae, Volume 246, 2019, Pages 347-353
• Bakır, M., Dumanoğlu, H., Erdoğan, V., Ernim, C., et al. (2019). Characterization of Wild Apricot (Prunus armeniaca L.) Genotypes Selected from Cappadocia Region (Nevşehir-Turkey) by SSR Markers. Journal of Agricultural Sciences, 25(4), 498-507. 
• Lichev, V., & Papachatzis, A. (2006). Influence of ten rootstocks on cold hardiness of flowers of cherry cultivar. Sodininkystë ir darþininkystë, 25(3), 296-301
• Malcheva, K (2017) Cold waves on the territory of Bulgaria in the period 1952-2011, BJMH, 22, 3-4, 16-31
• https://www.mzh.government.bg/bg/statistika-i-analizi/
• НСИ, Цени на селскостопанската продукция по години
• FAOSTAT, Food and Agriculture Organization of the United Nations Statistical Databases. https://www.fao.org/faostat/en/#data/QCL, 
• Bozhkova, V. (2013). Plum genetic resources and breeding. AgroLife Scientific Journal, 2(1), 83-88. 
• Bakos et al., (2024). Frost hardiness of flower buds of 16 apricot cultivars during dormancy. Folia Horticulturae Volume 36 (2024): Numero 1 (Giugno 2024)
• Nesheva M., Bozhkova V. (2021). Spring frost damages of plum and apricot in the region of Plovdiv, Bulgaria. Scientific Papers. Series B, Horticulture. Vol. LXV, No. 1 194-197
• Климатичен справочник за НР България, том 3 под ред. Кючюкова М., 1983, 315-323
• Fraga, H., Pinto, J.G. & Santos, J.A. (2019).Climate change projections for chilling and heat forcing conditions in European vineyards and olive orchards: a multi-model assessment. Climatic Change 152, 179–193 (2019). https://doi.org/10.1007/s10584-018-2337-5
• Добринова Сл. ред. (1983). Дати на настъпване на фенофази при овощни видове II част. БАН, ГУХМ

Източник: Кайсията в капана на климата - засилват ли се рисковете при отглеждането ѝ в България?, Климатека

Авторът Надежда Шопова е асистент в секция “Климат” в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) към Българска академия на науките. По образование е инж. агроном със специалност “Лозаро-градинарство”, завършила е Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения.

Още по темата

16/04/2025

Животът

Агроексперти: Резките промени на времето застрашават реколтата от плодове и ще се отразят на цените

11/03/2024

Човекът

Учени тестват може ли българско кисело мляко да се произвежда на Марс

17/01/2024

Животът

Учени борят инфекция по насажденията с... инфекция. Един български проект

11/10/2023

Животът

Как ще се променят условията за отглеждане на царевица у нас?