Децата, които демонстрират по-високи резултати на коефициента на интелигентност (IQ), показват по-високи нива на образование, придобиват по-добър професионален статус и получават по-високи доходи от децата с по-ниски оценки.
Затова разбирането на основните биологични и психологически механизми на интелигентността е важно, за да се извлече пълният потенциал на отделния човек.
Интелигентността обикновено се измерва като коефициент на интелигентност (IQ). IQ описва средното представяне на индивида по редица стандартизирани тестове, обхващащи множество области, в сравнение с резултатите на представителна извадка от хора на същата възраст.
Съвременните изследвания показват, че интелигентността не е фиксирана при раждането, а по-скоро се колебае с узряването на мозъка. Подрастващите са с особено пластична интелигентност.
Но ако е така, това повдига въпроса, може ли да подобрим своя коефициент на интелигентност?
Какво променя човешката интелигентност?
По-рано учените са смятали, че интелигентността е наследственa и фиксирана. Повечето сега са единодушни, че възпитанието и образованието също играят роля, но доколко точно е въпрос на дебат.
Проучвания, сравняващи еднояйчни близнаци, установиха, че около половината от IQ може да се обясни с генетиката. Другата половина от вариабилността на коефициента на интелигентност се дължи на средата.
Затрудненията при отделянето на генетиката от средата е заради това, че е трудно да се изолират образователните фактори. Например, по-умен човек е по-вероятно да остане по-дълго в училище и да посвети повече години на образование, отколкото човек, с по-малко умствени способности.
Според мета-анализ от 2018 г., който съчетава резултатите от 28 проучвания с общо 600 000 участници, всяка добавена година обучение повишава средната оценка на IQ за участниците с между 1 и 5 точки.
Интересно е, че хората стават по-умни. Средните нива на интелигентност, измерени чрез стандартизирани тестове за интелигентност, постоянно нарастват от началото на 20-ти век. Според едно проучване, обхващащо повече от 4 милиона души в 31 страни, хората повишават IQ-то си с по 3 точки на всеки десет години или около 10 точки на поколение. Това явление е известно като „ефектът на Флин“, кръстено на професор Джеймс Робърт Флин от Нова Зеландия, който за първи път документира феномена през 80-те години и популяризира значението му. Няма едно-единствено категорично обяснение, но някои от факторите, допринасящи за ефекта, могат да са по-доброто хранене, разширяването на обхвата на средното образование, подобрения в околната среда (т.е. по-малко излагане на олово) и намаляването на броя на децата в семейството, което позволява отделяне на по-голямо внимание върху образованието на всяко дете.
Долната визуализация показва нарастването на IQ в различните региони на света, като стартират от времето, откакто има на разположение данни за определения регион.
Източник: Our World in Data
Различни измервания на IQ - Pietschnig и Voráček. Различните измервания на коефициента на интелигентност, показани на фигурата горе, съответстват на различни типове интелигентност.
Fullscale IQ: цялостна интелигентност
Crystallized IQ: способността на индивида да развие умения, знания и опит, за да отговори на проблемите
Fluid IQ: логически умения и способност за решаване на проблеми в нови ситуации, независимо от придобитите знания
Spatial IQ: способност за визуализиране на информация за решаване на проблемите
Важен и интересен въпрос е какво повишава интелигентността. Наред с естествените обяснения, касаещи по-доброто изхранване и здравеопазване, роля играе и по-честата употреба на тестове за абстрактното мислене в образованието. В книгата си "Какво е интелигентност?: Отвъд ефекта на Флин" (What Is Intelligence?: Beyond the Flynn Effect) на Джеймс Флин установява, че голяма част от ръста на IQ идва от тестовете за абстрактното мислене (като прогресивните матрици на Рейвън - пример може да видите под абзаца). Само малка част от напредъка се дължи на повече информация и знания по математика и лексика. Това наблюдение подкрепя идеята, че коефициентът на интелигентност се повишава от променящия се начин, по който живеем.
Многократното преминаване на IQ тестовете подобрява резултата в IQ тестовете, но не увеличава интелигентността.
Интересно е, че ефектът на Флин може да се обърне. Новото изследване на Робърт Флин показва, че стойностите на интелигентността в скандинавските страни показват спад от около 6,5 IQ точки за едно поколение - важно е да се спомене - от много високо ниво. На други места темпото на повишаване на коефициента на интелигентност се забавя, което предполага, че пикът, последван от спад, може да се запази.
Все още не е ясно как точно образованието може да повиши коефициента на интелигентност или дали въздействието на образованието се увеличава с всяка изминала година. Освен това IQ и общата интелигентност не са едно и също нещо, въпреки че могат да корелират.
IQ е полезен показател, той никога не измерва директно интелигентността, така че обучението може само да подобри определени умения, които съвпадат с вида задачи в тестовете за интелигентност, за разлика от по-всеообхватното подобрение на общите когнитивни способности.
"Хората смесват когнитивните способности със знанието. Всеки може да учи и да подобри своя речник. Но аз твърдя, че това не ни прави по-умни. Най-добрият начин да измерим интелигентността е като измерим онези способности, които са в основата на придобиването на знания, отделно от самите знания, които имаме", обяснява за Live Science Джак Наглери (Jack Naglieri), професор в Университета на Вирджиния.
Според теорията на интелигентността на психолога Реймънд Катал (Raymond Cattell), интелектът може да се раздели на флуидна интелигентност - способността да се мисли логично, да се анализират и решават проблеми, които надхвърлят предишния опит и кристализиран интелект - натрупан опит и способност за използване на придобитите знания и умения.
Съвременните тестове за интелигентност измерват както кристализираната, така и флуидната интелигентност.
Влияе ли обучението на мозъка?
Милиардната индустрия твърди, че когнитивните тестове и програмите за обучение могат да засилят флуидната интелигентност, но доказателствата в най-добрия случай са несъществени, поне що се отнася до основните програми. Когнитивното обучение е предимно решаване на когнитивни задачи като запаметяване на списък с думи, набор от снимки или определен маршрут до определена цел. Едно проучване установи, че участниците, които играят игри за когнитивно обучение, разработени от Luminosity, увеличават коефициента си на интелигентност с пет до десет точки - но само ако вярват, че обучението ще има ефект върху тях. С други думи, голяма част от ползата от тези игри може да е в нашите глави, подобно на плацебо ефекта.
Има някои случаи, при които обучението на мозъка стимулира някои когнитивни аспекти. През 2017 г. изследователи от университета „Джонс Хопкинс“ установиха, че тестът за последователно запаметяване „dual n-back“ (двойно n-връщане назад), в който хората трябва да помнят постоянно актуализиращи се последователности от зрителни и слухови стимули, подобрява работната памет на участниците с 30%.
Може би най-обещаващата форма на обучение на мозъка е обучението за релационни умения, което според проучване от 2016 г. може да повиши IQ и когнитивните способности. Релационните способности не се отнасят до междуличностните социални взаимодействия, а по-скоро до компетентността при справянето с голямо разнообразие от абстрактни връзки между нещата в нашата среда.
Създателите на теорията на релационните рамки (Relational frame theory - RFT) твърдят, че са открили ключа към функционалния подход към обучението на мозъка, идентифицирайки някои основни градивни елементи на интелектуалното развитие, като се съсредоточават около способността да се разбират сложните взаимоотношения между различните стимули. Например, разбирането, че обратното на противоположното отношение е същото отношение или че ако А е повече от B, тогава В трябва да е по-малко от А.
Идеята, че тези умения не са само в основата на интелигентността, а и я съставляват, е ядрото на RFT.
Статия от 2016 г. на Сара Касиди (Sarah Cassidy) и нейни колеги, публикувана в списание Learning and Individual Differences, показва, че значително повишаване на общата интелигентност, средно с 28 пункта, може да се получи след няколко месеца интензивни тренировки на базата на RFT. В изследването участват петнадесет деца на възраст от 11 до 12 години и резултатите се виждат в долната таблица.
Кредит: Bryan Roche.Друго проучване, публикувано в British Journal of Educational Psychology, разделя 28 деца на възраст между 10 и 11 г. на две групи. Едната група е обучавана със SMART (Strengthening Mental Abilities with Relational Training - Укрепване на менталните способности с релационно обучение), която учи децата да извличат сложни взаимовръзки между глупости в хиляди примери и да използват обратна връзка с опита (например Cug е същото като Vek, обратното на Mer, Mer е противоположното на Gew, дали Cug е същото като Gew?).
Втората група се обучава по ScratchTM, онлайн програма за обучение по компютърно кодиране, създадена от Масачузетския технологичен институт. Във всяка група участниците са обучавани 29 часа.
Преди и след своето обучение участниците изпълняват различни IQ тестове (WASI, WIAT-II и WISC-IV) и стандартизираната система за проверка на знанията SAT. Групата за тренинг за релационни умения е подобрила резултатите си за всички, с изключение на един от тестовете. В същото време групата Scratch не показа значително увеличение на резултатите от тестовете, IQ или по друг начин.
Средните коефициенти на интелигентност IQ за участниците, получили SMART или Scratch обучение. Кредит: Bryan Roche.
Това, което прави релационните умения особено интересни в контекста на обучението на мозъка, е фактът, че при участниците в проучването се забелязва подобрения както в стандартизираните тестове за четене, така и в правописа. Това се случва въпреки факта, че със SMART не се обучават специално на тези умения. Резултатите показват, че влиянието на SMART има „трансфер на ефекта“ към по-широки когнитивни способности, които много други програми за обучение се опитват да направят, но не успяват.
Изглежда, че обучението на релационни умения предлага най-обещаващата възможност за повишаване на когнитивните способности или възстановяването на интелектуалния дефицит. Изследванията в тази област обаче са все още на ранен етап, така че ще са необходими повече изследвания, преди учените да достигнат до определено заключение.
В края на краищата обаче, дори всичките тези видове интервенции, трикове и мозъчни игри да помогнат за повишаването на вашия коефициент на интелигентност, това не означава, че ще станете по-умен.
Всъщност начинът, по който подхождате към предизвикателствата и решаването на проблемите в реалния живот, няма да се промени твърде много - освен ако вашата работа не включва познаване на следващата форма в поредица от обърнати квадратчета.
Още по темата
Животът
Нобеловият лауреат Уотсън е лишен от званията си заради обвинения в расизъм
Животът
Защо хората не харесват умните лидери
Животът
Консервативният синдром обяснява връзката между религиозността и по-ниското IQ
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари