Цъфтящите растения се отличават с изобилие от ярки цветове, които се дължат на вещества, наречени антоциани. Но според ново изследване тези пигменти са се появили първоначално като средство за защита при древните растения и с времето са се оказали полезни за привличане на опрашващи насекоми.
Цветовете на голосеменните растения като смърчове, борове, гинко и др. - обиклновено са зелени и кафяви. Венчелистчетата на покритосеменните обаче са оцветени ярко и това великолепие от цветове е предназначен за опрашителите - предимно насекоми - а тази симбиоза (наричана и коеволюция или съвместна еволюция, е клюгът на еволюционния успех на тази група растения.
Най-ярките цветове - от червено до лилаво и синьо - се създават от антоцианите. Оригиналната им функция обаче далеч не е привличане на насекоми. Паула Ръдъл (Paula Rudall), ръководител на отдела за сравнителната биология на растенията в Кралската ботаническа градина в Съри, пише в статия, публикувана в Journal of Experimental Botany, че някога антоцианите са служили на растенията за защита, а оцветяването е било „страничен ефект“, който през милионите години еволюция се е превърнал в основен.
Паула Ръдъл отбелязва, че голосеменните, които са се появили много по-рано от покритосеменните растения, също могат да синтезират антоциани. Именно те придават на някои шишарки червеникав цвят. Пигментите добре абсорбират ултравиолетовата светлина, което позволява на растението да регулира до известна степен температурата в шипарката, предпазвайки я от увреждане, а също и отблъсква тревопасните животни. Те не се нуждаят от помощта на насекоми, защото се опрашват от вятъра.
Различни голосеменни. Забележете червените шишарки. Кредит: Leipzig ; Berlin ; Wien : F.A. Brockhaus
Антоциани се произвеждат и от саговидните (цикадните) и гнетовите (Gnetopsida) - примитивни растения, доминирали на Земята през мезозойската ера, които могат да се считат за преходни между голосеменни и покритосеменни растения. Някои от тях вече се опрашват от насекоми, привличайки ги със сладък нектар, който се отделя от специални клетки. Именно на този етап може да се забележи промяната във функциите на пигмента. Покритосеменните, отделени от голосеменните растения преди 200 и 240 милиона години, са запазили способността да произвеждат антоциани, които окончателно са поели функцията за привличане на насекоми. С течение на времето растенията разширяват набора синтезирани пигменти, получавайки нови повече и по-ефектни нюанси като лилави и сини цветове. Възникват и други пигменти като каротеноиди.
"В крайна сметка, както химичните, така и физическите аспекти на цвета на цветята са резултат от сравнително късни етапи в сложна и интерактивна каскада от гени, които контролират целия процес на развитие на цветята", заключава Ръдъл.
Справка: Paula J. Rudall. Colourful cones: how did flower colour first evolve? J Exp Bot. 2019 Nov 12. pii: erz479. doi: 10.1093/jxb/erz479
Източник: How and Why Did Flower Color First Evolve?, RealClearScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари