Всекидневно ставаме свидетели на последиците от климатичните промени – опустошителни пожари, урагани и бури, наводнения и засушавания. Климатичните промени макар и с различни проявления се случват навсякъде и засягат всеки един от нас. Но не всеки един е засегнат еднакво.
И докато последиците за едни могат лесно да бъдат преодоляни, то за други по-уязвими групи от обществото те могат да бъдат катастрофални. Това поражда необходимостта да се гледа на климатичните промени не само от екологична гледна точка, но и от политическа, етична, социална и икономическа. Именно с тези въпроси се занимава и „климатичната спаведливост“ (climate justice).
Терминът „климатична справедливост“ разглежда климатичните промени през „призмата на човешките права и се базира на вярването, че заедно можем да изградим по-добро бъдеще за настоящето и бъдещите поколения.“ Няма единна дефиниция за „климатична справедливост“, но през 2018 г. в становище на Европейския икономически и социален комитет относно „климатичната справедливост“ се посочва, че понятието „очертава глобалното изменение на климата като политически и етичен въпрос, а не само като строго екологичен проблем.“
Последиците от климатичните промени не засягат всички еднакво – често най-уязвимите и най-бедните в обществото са тези, които понасят последиците от промените в климата най-силно и болезнено. В такива групи, биха могли да се причислят хора с ниски доходи и в икономически неизгодно положение, маргинализирани групи, малцинства, коренно население, дори често жени. Въпреки факта, че точно тези групи са най-малко отговорни за емисиите на парникови газове и други фактори, които водят до промените в климата, точно тези групи са най-потърпевши. Това се потвърждава и от скорошен доклад на Oxfam International, който посочва, че най-богатите 1% от световното население (около 63 мил. души) са отговорни за 15% от натрупаните емисии въглероден диоксид или два пъти повече от най-бедните 50% от населението.
Двете карти по-долу, илюстрират добре тази теза. Развитите страни, най-често в Северното полукълбо, са тези с най-високите нива на емисии на въглероден диоксид на глава на населението. В същото време страните в глобалния Юг са тези, които са най-уязвими и потърпевши от случващите се промени в климата.
Фиг. 1 Географско разпределение показващо (а) емисии на CO2 на глава от населението и (b) уязвимост към климатичните промени по света. Източник: Saraswat, Kumar (2016)
Климатичната справедливост има за цел да овласти уязвимите и често пренебрегвани групи на обществото, да им позволи да получат гласност и да участват във вземането на решения, свързани със справянето с последиците от климатичните промени. Това са само няколко примера, в които климатичната справедливост е водещ мотив в действията на участниците:
- глобалните ученически стачки за климата; които са активни и в България;
- протестите на местни племена за защита на териториите им, през които се строят газопроводи;
- съдебното дело на неправителствената организация Urgenda срещу правителството на Нидерландия с цел да ги застави да намалят спешно и значително въглеродните си емисии.
Справянето с последиците от климатичните промени и намаляване на техния негативен ефект върху обществото изисква участието на всички. Фондацията „Мери Робинсън“, която от години се занимава с темата за климатичната справедливост, посочва, че е необходимо тези, които са допринесли най-много за увеличаване на нивата на парникови газове, да допринесат (финансово, чрез трансфер на знания и технологии и др.) за адаптация и смекчаване на последиците от промените в климата.
Част от стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се доближим до по-работещи и ефективни решения в посока климатичната справедливост:
- Да се открият по-добри начини за вземане на решения, които да включват мнението и гласа на тези, които са най-потърпевши от климатичните промени;
- Да се гарантира, че разходите и ползите от справянето с климатичните промени са разпределени справедливо спрямо отговорността и възможностите на всички страни;
- Да се предвиди как нуждите на бъдещите поколения (човешки и не само), които нямат глас във вземането на решения днес, могат да бъдат взети предвид в нашите решения.
Темата за „климатичната справедливост“ ще продължи да набира скорост и да играе все по-важна роля при обсъждане и търсене на решения за справяне с последствията от климатичните промени.
Източник: Климатека - Какво е „климатична справедливост“
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6136
1
04.11 2020 в 13:49
Последни коментари