Климатичните промени могат да провокират интерес към отглеждането на смокини у нас

С повишаване на температурите у нас, смокинята се превръща в търсен овощен вид за отглеждане в повече райони на страната

Страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.)  Култивирането на вида е застъпено по масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, смокинята предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо. Констатирано е затопляне на зимите и положителен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количества извън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние  и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.

Произход, ботаническа характеристика и значение 

Смокинята (Ficus carica L.) е листопадно, субтропично растение, което се отглежда в много райони у нас. Започва да дава плодове рано,  3 – 4 година след засаждане и животът ѝ продължава около и над 50 години. В по-топлия и влажен субтропичен климат смокинята става дърво с големи размери, а в по-северните и по-хладни райони, включително и в България, често се формира и като храст. Видът притежава ценни стопански качества –  плодовете се използват за прясна консумация, сушене и преработка, а листата – за приготовление на сироп и чай с лечебни свойства. Наречена е „плод на дълголетието“ от древния лечител Авицена. Тя съдържа финицин, ензими, които намаляват съсирването на кръвта и понижават силното сърцебиене. 

Има данни (1882 г.), за разпространението на смокинята в западната част на Азия, откъдето през Финикия и Египет е навлязла в Гърция и Рим. Смокинята се култивира успешно в страните със субтропичен климат като Турция, Гърция, Италия, Алжир, Мароко, Испания. 

^{Фигура 1. Разпространение на смокинята в България. Източник: https://bgflora.net/families/moraceae/ficus/ficus_carica/ficus_carica.html}

У нас се среща в континентално-средиземноморската климатична област – по Черноморското крайбрежие, в Източните Родопи и в Санданско-Петричката котловина. В полите на Родопите – в района на Асеновград, също се развива добре. Видът е установен и в предпланински рид на Западните Родопи, между долното течение на Стара река и Марица, на територията на областите Пазарджик и Пловдив (Маринов, 1984). 

Представител е на род Фикус (Ficus,) сем. Черничеви (Moraceae) и включва над 1000 предимно тропични вида. Някои от тях притежават добра студоустойчивост, което ги прави подходящи за целите на селекционна работа. Кореновата система в хоризонтално направление превишава повече от два пъти проекцията на короната ѝ. Изследванията в България показват, че  основната част от корените ѝ са в зоната 80 см, а единични достигат до 260 см (Серафимова, 1966) в дълбочина. Листата са 3 – 7 делни върху дълги дръжки, целокрайни или дълбоко нарязани като интересното е, че различните разновидности може да се наблюдават върху едно и също дърво. Разделнополово растение е, с женски съцветия и ядливи плодове, наречени фиги, и мъжки съцветия и неядливи плодове, наречени каприфиги – като от първите се развиват сладките съплодия (смокини). Същинските цветове се формират с помощта на дребни, сребристи осички, наречени (Blastophaga psenes L.). 

Видът е с висока продуктивност (до 160 кг), добрите вкусови качества и лечебни свойства. Плодовата захар е около 25% в пресните и до 75% в сушените плодове (Цолов и Стоянов, 1991). Откриват се около 2% белтъчини, пектин, органични киселини, минерални соли. Богати са на витамин В1 (80 – 100 мг%), В2 (82 мг%) и по малко количество витамин Ц – до 2 мг%, които с изключение на последния, се запазват и в сушените плодове. 

Почвено-климатични изисквания

Най-подходящи за смокинята са леките, богати и овлажнени почви с неутрално или слабо алкална среда. Понасят по-ниска въздушна влажност, но като всяко растение реагират добре на напояване.

Смокинята е сред най-студоустойчивите субтропични видове (Арендт, 1972). Предпочита места с много слънчеви часове, сухо лято и по-мека и влажна зима. Районите с годишна сума на валежите около 600 мм са подходящи за отглеждането ѝ, като с приоритетно значение е разпределението им по сезони. През летния период, по време на зреене на плодовете, по-сухите и топли области са с нарастваща благоприятност за отглеждане на вида. Влажното време в периода на зреене е причина за влошаване на качествата на плодовете (напукване, ферментация) и води до намаляване на хранителната им стойност. Затова летните засушавания, преминаващи в есенни, при условия на напояване са много подходящи за оптимално развитие и водят до по-рано прекратяване на вегетацията и по-добра устойчивост през зимния сезон. Що се отнася до температурния фактор, 

смокиновите дървета предпочитат райони с умерено до горещо лято и топла зима, 

със средна от абсолютно минималните температури > (-14°C). Повреди по младата дървесина се наблюдават при стойности под (-15°C), като цели растения могат да загинат при  температури от минус 18°C до минус 22°C, в зависимост от продължителността на застудяването, общото състояние на растенията и съчетанието с допълнителните метеорологични фактори. След измръзвания при студени зими успешно се прилага резитба за възстановяване (Минков, 1967). Видът се развива добре и в полупланински, топли и слънчеви райони, защитени от студени ветрове. От едно растение у нас може да се получат до 50 кг плодове. 

Климатични условия през периода 1991 – 2020 г.

В последните години вследствие на природни и антропогенни фактори глобалната температура на планетата се повишава. В България също се забелязва добре изразено нарастване на температурата (Фиг. 2) като отклоненията от нормата след 2000 г. са положителни. Увеличението е в диапазона от около и над 1°C като по-високи са стойностите през вегетационния период и през есента. Съгласно последния доклад на Световната банка, средната годишна температура за цялата страна е 10,7°C, със средна стойност от 21°C за месеците юли, август и минус 1°C за януари. 

^{Фигура 2 Средна годишна температура на въздуха в България за периода 1901 – 2020 г. Източник: Climate Risk Profile: Bulgaria (2021): The World Bank Group}

По данни на НИМХ на база 355 различни по тип станции (синоптични, климатични и валежомерни), средната температура за зоните, подходящи за земеделски дейности, е 11,8ºС (bta.bg). Количеството и разпределението на валежите у нас се формира под въздействие на атмосферната циркулация. В анализа на НИМХ се посочва, че голяма част от България се оказва в преходна зона с изравнени по сезони валежни суми. Количеството в мм за периода 1991 – 2020 г., се изменя от около 500 мм в някои части на Дунавската равнина и Горнотракийската низина до над 1000 мм в планинските райони. Разпределението на параметрите по месеци и по райони е показано на Фигура 3.

_{Фигура 3: Средна месечна температура на въздуха и сума на валежите в България за периода 1991 – 2020 г. по данни на НИМХ/ Източник: Изчислени са климатичните норми за България за новия референтен период 1991-2020 г. – Новини – БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (bta.bg)}

Районът на Черноморското крайбрежие обхваща тясната ивица (40 км) покрай Черно море, като към вътрешността, в посока запад, влиянието на водната площ постепенно отслабва. Една от най-важните характеристики тук е намалената температурна амплитуда, което е благоприятна за развитието на смокиновите дървета. Януарските стойности на средната температура са положителни като достигат до 3°C. Лятото е умерено със средна температура между 22°C и 23°C, което създава много добри  условията за отглеждане на вида. Трайна снежна покривка и много ниски зимни температури не са обичайни за района, като съществуват прогнози, че смекчаването на зимата ще продължава. Сумата на валежите е равномерно разпределена и с изравнено сезонно количество. Като цяло, по-високата относителна влажност, благоприятните летни температури и смекчения характер на зимата създават най-благоприятните условия за отглеждане на смокиня в страната ни.

Вторият район с много добри хидротермични ресурси е областта с континентално-средиземноморски климат –  долините на реките Струма и  Места, на юг от Кюстендил, и в Източните Родопи. Тази област се характеризира с много ранно настъпване на пролетта и с по-меки зимни условия – със средни температури за най-студения месец между 0°C и 2°C, а също и горещо лято с над 24°C и топла есен. Преобладаващите валежи са през студеното полугодие. Това дава възможност за ранно развитие и отглеждане на сортове, които узряват още през лятото.  

Областта с преходно-континентален характер включва цялата Горнотракийска низина, ниските задбалкански котловини, хълмистите области северно от река Тунджа, както и Източна Стара планина. Въпреки че средната януарска температура е отрицателна – около и под минус 1,5°C, зимите са доста по-смекчени в полите на Родопите и във височина, където условията за презимуване са много подходящи за смокинята. Районът е с добре изразени минимум и максимум на валежите, съответно през зимата и лятото. През юни и юли средните температури надвишават 24°C, а максимумите 40°C. Пролетта е една от най-ранните в страната, а есента е топла и продължителна, което благоприятства отглеждането на сортове, узряващи както през лятото, така и през есента.

В доклада на Световната банка (Фиг. 4) се посочва, че  затоплянето у нас вероятно ще е с 1,1°C до 1,9°C до 2039 г., като се очакват до три пъти по-високи стойности към 2099 г. По отношение на влажността се очертава намаление с 4,5 мм и до 17,6 мм през 2099 г. и по-неблагоприятни хидротермални параметри. В условия на напояване, тези температурни условия ще са много благоприятни за разширяването на областите на отглеждане на различните сортове смокини.

 _{Фигура 4. Моделни очаквания за валеж и температура в близко и по-далечно бъдеще. Източник: Climate Risk Profile: Bulgaria (2021): The World Bank Group}

Отглеждане и сортове 

При климатичните условия на България се образуват три генерации:

1. пролетни, от презимували пъпки при мъжките растения; 
2. летни – от съцветията в пазвите на листата, които цъфтят през юли и узряват през август;
3. есенно-зимна генерация, която се формира върху леторастите късно през лятото и през есента. 

У нас със стопанско значение е лятната генерация. Те са разнообразни както по форма (крушовидни, бутилковидни, яйцевидни), така и по цвят на кората и плодовото месо (кремави, жълти, жълтозелени, червеникави, виолетови, тъмносини до черни). При създаване на промишлени насаждения се изисква и сорт опрашител. Най често схемата на засаждане е 6×4м и 6×5м (Серафимов, 1983) или по-гъсто 4×4м;5×4м. Създаването на по-големи площи трябва да бъде съобразено с климатичните особености на района и с направлението на производство. Плодовете, отглеждани на по-ниски и по-влажни места, са с по-груба кожица и по-ниско захарно съдържание. Полупланинските, сухи и слънчеви райони са по-подходящи за сортове за сушене. Тези сортове се формират с високо стъбло 100 см – 120 см. Сортовете за преработка и прясна консумация се отглеждат като дървета с по-ниско стъбло (50 – 70 см). Към сортовете за прясна консумация изискванията са да узряват рано и да дават две реколти годишно. Препоръчани за нашите условия са Далматинска, Италианска бяла, Поморийска 6, 17 и 24. От семенните плодове за прясна консумация най-добри са Адриатическо бяло, Кадота, Муасон, Подарък на октомври. 

Нашите сортове Мичуринска 10, Поморийска 17, Созополска 20, Ахтополска 17, са с добра устойчивост. Сортовете могат да бъдат с кратък срок на зреене 30 – 45 дни през август и дълъг – около 60 дни и повече към края на септември и през октомври.

Мичуринска 10. Името на този сорт е дадено от професор Радка Серафимова, като същият е описан в нейната книга „Смокиня“ (1980 г.) Сортът Мичуринска 10 се нарежда сред най-студоустойчивите смокини в света. Това е стар, местен сорт, който се среща само в България и в отделни райони на Македония, Сърбия и Румъния. Този сорт е ценен с плододава на нови клони, което е предимство в случай на измръзване през зимата. Сортът Мичуринска 10 се отличава с голяма родовитост и редовно плододава с две реколти през лятото, една през юни и основна реколта през втората половина на юли или началото на август (за равнините в Южна България). Плодовете зреят до края на септември, а при подходящо време – и до края на октомври. В най-студените места в Северна и Западна България зреенето може да бъде сходно с това в Южна България, но ако растението измръзва до земята всяка година, ще дава само основна реколта, която ще зрее по-късно. Пораженията от студ започват при температури под минус 16,0°C до минус 19,0°C, а дърветата измръзват до земята при температури под минус 22,0°C.

Освен традиционните български сортове на пазара може да се намерят смокини с различна големина, форма, оцветяване и вкусови качества. Студоустойчивостта е важна сортова особеност, която производителите добре познават и коректно могат да консултират желаещите да отглеждат вида съобразно даден район.

Тенденциите в страната са към повишаване на температурата на въздуха, по-висока честота и продължителност на летните и есенните засушавания, както и промяна в разпределението на валежите на годишна база по сезони и райони (Александров, 2011; Climate Risk Profile: Bulgaria, 2021).

У нас е установена тенденция към намаляване на екстремалните минимални температури

 (Александров, 2010; Climate Risk Profile: Bulgaria, 2021). Всички тези промени в климата имат локални особености, което изисква детайлно проучване на хода на основните метеорологични елементи по райони. Оптимални остават условията край Южното Черноморие, в Югоизточна България и Южен централен район, както и Санданско-Петричката котловина. При по-висока надморска височина степента на благоприятност също следва да се повиши. Освен тенденциите към затопляне, интерес към вида у нас представляват и ценните му качества като: съчетание на вкус и хранителна стойност, универсална употреба, включително и на листата; много бърза възстановителна способност след зимни повреди; по-лесно отглеждане поради ограничения брой болести и неприятели; добрата родовитост и дълголетие; успешно развитие в полупланински райони (200-400 м); добра поносимост към по-ниска въздушна влажност; изисквания за по-сухо време през летния период. Смокинята се е отглеждала и се отглежда у нас, като климатичните промени в последните десетилетия предполагат нарастване на степента на благоприятност и разширяване на районите на разпространение на този ценен вид в страната. 

В публикацията са използвани материали от:

1. Александров, (2010).  Климатични промени, НИМХ-БАН
2. Александров, (2011).  Сушата в България, НИМХ-БАН
3. Асьов Б, Петрова А, Димитров Д, Василев Р. 2012.  Конспект на висшата флора на България. 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация „Биоразнообразие“, София.
4. Арендт, Н.К. (1972). Виды, сорта и лучшие гибридные формы субтропических и орехоплодных пород, произрастающих в Государственном Никитском ботаническом саду. Ялта, 1960 (в соавторстве); * Первичное изучение сортов граната: Метод. указания. Ялта, 1972
5. Минков, С. (1967). Градинарска и лозарска наука, 1967, бр.6
6. Climate Risk Profile: Bulgaria (2021): The World Bank Group
7. Серафимова, Р. (1980). Смокиня, издателство Хр. Г. Данов Пловдив, 144 
8. Серафимова, Р. (1965). Проучване върху някои въпроси по биологията на цъфтежа и подобрителна работа при смокинята, автореферат към дисертация 
9. Серафимов, С.  (1983).  Южни овощни и листопадни култури, издателство Хр. Г. Данов Пловдив, 196
10. Цолов, Ц., Стоянов, А. (1991). Овощарство на тропика и субтропика, 238
11. https://drive.google.com/file/d/1_R0YOCF165M6u7lcZW2UgzG16bvlrhNw/view
12. https://hranene.framar.bg
13. Изчислени са климатичните норми за България за новия референтен период 1991-2020 г. – Новини – БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (bta.bg)

Източник: Климатичните промени могат да провокират интерес към отглеждането на смокини у нас, Климатека

Авторът Надежда Шопова е асистент в секция Климат в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. По образование е инж. агроном със специалност Лозаро-градинарство, завършила Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения.

Още по темата

19/12/2021

Животът

Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще

16/12/2021

Земята

Ноември 2021 г. – петият най-топъл ноември за последните поне 43 г.

10/12/2021

Земята

Промени в нивото на световния океан и тяхното значение

08/12/2021

Земята

От смъртоносно замърсяване на въздуха до въглеродна неутралност