По-рано този месец в Twitter бе публикувана класическа оптична илюзия с въпроса „Колко цвята виждате?“ Авторът на поста вижда три.
Отговорите обаче варират от 11 до 3 и огромните 39. И следват десетки хиляди коментари в разгорещен дебат за това колко „наистина“ трябва да са цветовете.
На какво се дължат тези разлики?
Макар да е трудно да се каже със сигурност, явлението най-вероятно се дължи на ефект, описан за пръв път преди около век и половина от австрийския физик Ернст Мах.
През 1865 г., докато работи като професор по математика и физика в Университета в Грац, той изследва подобна илюзия (описана за сиви оттенъци): усилва се контраста по краищата на леко различаващи се нюанси, когато са едни до други, но по-трудно се различават, когато се разделят. Но след като ивиците се разделят, илюзията изчезва.
Например да предположим, че има около 10 различни нюанса в изображението с лилави вертикални ленти от Twitter. В точките, където лентите от два различни нюанса влизат в контакт, човешкото око може да види друг оттенък. Така например, самият ръб на светло лилавата ивица изглежда още по-светъл, когато е до лента с по-тъмен нюанс. Междувременно ръбът на ивицата с по-тъмен нюанс изглежда още по-тъмен, когато е до лента с по-светлолилав оттенък.
Според Мах причината се крие във фоточувствителната тъкан, изграждаща ретината. По-късно тези нюансирани ивици ще станат известни като ленти на Мах в негова чест.
Оттогава изследвания, използващи много по-добри технологии от тези, с които е разполагал Мах, потвърждават, че този странен оптичен феномен се дължи на автоматичен процес в мозъка ни, наречен странично потискане или латерално инхибиране (lateral inhibition). Той ни помага да определим ръбовете на обектите.
Нашата ретина е малко като кино екран, улавяйки светлината, проектирана през зеницата. Този екран е покрит с рецептори, някои от които реагират по-енергично при по-ярка светлина и изпращат поток от сигнали към мозъка.
Ако си представим две клетки, изпращащи два много сходни сигнала към мозъка, може лесно да се предположи че те отразяват един и същи нюанс. Мозъкът ни обича лесните начини и в забързания свят наистина няма време за детайли.
Мозъкът ни е еволюирал така, че по-лесно да различава цветовете при сходни нюанси. Винаги, когато отделна светочувствителна клетка изпраща сигнал, тя потиска активността на близките си съседни клетки.
При тази конкуренция, когато по-неактивна група клетки, реагираща на по-тъмен нюанс, е разположена точно до възбудените клетки, отразяващи по-светъл оттенък, се потиска влиянието върху клетките точно на границата, ефективно увеличавайки разликата между нюансите.
Кредит: ScienceAlert
Диаграмата по-горе може да помогне да се разбере какво се случва. По-ярката светлина кара рецепторите да задействат съответната нервна клетка по-интензивно. В същото време всяка светочувствителна клетка потиска невроните на своите съседи.
В резултат невроните на границата между различните нюанси изпращат сигнали, които усилват разликата, осигурявайки ясен граничен сигнал за мозъка.
Тази способност играе роля в различни оптични илюзии, включително влудяваща „искряща решетка“ от точки, върху които никога не можем да се фокусираме и не можем да видим всички 12 черни точки в тази оптична илюзия.
Докато латералното инхибиране обяснява защо очите ни могат да различават подобни нюанси по-добре, когато са един до друг, това не обяснява защо някои не могат да направят разлика между близките оттенъци, както е например в разглежданата илюзия.
Влиянието на латералното инхибиране в нашите клетки е нещо, което всички изпитваме в различна степен, но също така е малко вероятно да е единственият фактор, който казва на мозъка ни как да интерпретира изображението. Има много фактори, които са уникални за нашите очи, мозъци, компютърни екрани и околната среда.
Околните източници на светлина, разликите в яркостта на нашите екрани и монитори и дори прецизното клетъчно покритие на нашата ретина варират. Нашите мозъци също добавят корекции по свой уникален начин в зависимост от своя опит.
Като се имат предвид толкова много променливи, може да се очаква, че не всички ще сме на едно мнение къде точно свършва един оттенък на розовото и започва следващия.
Всичко това може да е само игра в Twitter, но бе забавно да разберем повече за това как нашата ретина засилва разликите в нюансите.
Източник: How Many Colors in This Image? Here's The Science Behind The Illusion Dividing Twitter, Mike MacRae, ScienceAlert.
Още по темата
Животът
3-те най-зашеметяващи видеоклипа в конкурса за най-добра илюзия на 2020 г.
Животът
Проста оптична илюзия може да предизвика забавяне на мозъка
Човекът
С тази оптична илюзия ще видите черно-бели изображения в цвят
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари