Много преди предците на човека да започнат да ловуват големи бозайници за месо, мазната храна им е помогнала да развият по-големи мозъци, според нова статия, публикувана в Current Anthropology.
Статията твърди, че ранните ни предшественици са придобили вкус към мазнините, като са се хранели с костен мозък от останките на големи животни, които са били убити и изядени от други хищници. Аргументът оспорва широко разпространеното мнение сред антрополозите, че яденето на месо е важен фактор за еволюцията на хората.
"Нашите предци най-вероятно са започнали да придобиват апетит за мазнини преди 4 милиона години, което обяснява защо ги търсим и днес", отбелязва Джесика Томпсън (Jessica Thompson), водещ автор на проучването и антрополог в Йейлския университет. "Съдържанието на мазнини в дългите кости на труповете са били огромен пакет калории в тогавашните бедни на калории условия. Това би могло да даде предимство на популацията от наши предци като задейства веригата на човешката еволюция", цитира антрополога phys.org
Съществува теория, че нашите предци са започнали да се развиват в резултат на месната диета. Те са ловували малки животни, изяждали богатите на протеини меса и започнали да измислят инструменти за лов, за да уловят и убият по-големи животни.
Макар че фокусирането върху мазнините вместо върху месото може да изглежда малка разлика, всъщност разликата е значителна, подчертава Томпсън. Хранителните вещества в месото и мазнините са различни, както и технологиите, необходими за достъп до тях. Яденето на месо традиционно се свързва с изработването на остри, режещи каменни оръдия, докато получаването на богати на мазнини костни мозъци изисква само разбиване на костите с камък, отбелязва Томпсън.
Тя смята, че яденето на постно месо, без мазнини, може да доведе до протеиново отравяне и недохранване. Най-честият пример за протеиновото отравяне е зайчевата диета на първите арктически изследователи. Поради изключително ниското съдържание на мазнини в заешкото месо, участниците в експедицията изпитват неприятни симптоми - диария, главоболие и умора. Следователно, според Джесика Томпсън, за човешките предци месото от малки животни не е било полезно. Много по-вероятно е да са се хранели с костен мозък, наситен с мазнини от вече умъртвени животни.
Авторите разглеждат доказателствата, че апетитът за костен мозък може да е бил стимул не само за нарастващия размер на мозъка, но и за чупенето на костите с камъни, за да се направят по-сложни инструменти и да се ловят големи животни.
"Така е възникнала цялата технология - да се вземе едно нещо и с негова помощ да се промени нещо друго", коментира Томпсън. "Така се е стигнало и до iPhone".
Човешкият мозък консумира 20% от енергията на организма в състояние на покой или два пъти повече от мозъците на другите примати, които са почти изцяло вегетарианци. За учените е загадка как нашите човешки предци са посрещнали тези нужди от калории, за да развият и поддържат по-големите ни мозъци.
"Нашите предци вероятно са били доста тромави същества. Те не са били добри в катеренето по дърветата като шимпанзетата, но не са умеели да се движат достатъчно бързо и по земята. И така, какво са направили първите ходещи на два крака маймуни наши предци, за да станат толкова успешни? А още на този етап вече е имало малко увеличение на размера на мозъка. Как са го изхранвали?", пита Томпсън.
Нейната хипотеза предлага обяснение за това как човешките прародители са си набавяли допълнителните калории, необходими за стимулирането на по-голям мозък много преди да има доказателства за овладяването на огъня, който би могъл да облекчи проблема с бактериите при гниенето на месото. Хипотезата за мазнините дава възможност да се разбере как е станало увеличаването на мозъка на предците ни повече от 1 милион години по-рано от най-ранните доказателства за изработване на прости каменни сечива.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари