В книгата си "Еволюцията на човека: Маймуни, кости и гени" руският биолог, палеонтолог, еволюционен психолог и популяризатор на науката Александър Марков се опитва да намери отговора на този въпрос:
Защо женските примати издават стонове, докато правят секс?
Като начало ще обясним, че сексът (включително еднополовият) при такива интелигентни животни като маймуните служи не само за продължаването на рода, но и като регулатор на всички видове социални отношения - от разрешаване на конфликти до поддържане на йерархията „началник-подчинен“ (в този случай маймуните бонобо произвеждат имитация на полов акт). Във връзка с такова сложно преплитане на цели - от прякото продължаване на рода до установяване на ред в групата - е много трудно за науката да намери отговора на въпроса защо самките на приматите вдигат шум по време на чифтосване.
Копулационните сигнали са специфични, много силни викове, които издават самките на някои видове, включително човека, по време на полов акт.
„Разбира се, може да се предположи, че тези викове нямат адаптивно (еволюционно) значение, че самките просто викат „от страст”, че такова поведение не влияе върху репродуктивния успех и затова естественият отбор не го засяга", коментира Марков.
Въпреки това, нямат ли някакво еволюционно значение тези писъци? Защо самките вдигат шум по време на секс?
Снимка: Pxhere
Има ли размерът значение?
Отдавнашна е хипотезата, че копулационните сигнали са начинът, по който женските шимпанзета, правещи любов с някакъв самец, едновременно с това информират останалата част от мъжката половина на шимпанзетата, че са готови да се чифтосат. Според тази хипотеза всичките тези викове са предназначени да възбуждат самците и да ги принудят да започнат битка заради крещящата самка. Това е полезно за нея, защото сред самците, които се бият, тя може да избере най-силния.
Но Homo, т.е. хората, се различават от шимпанзетата, и исторически са склонни по-скоро към моногамия, отколкото към подобни безразборни сексуални взаимоотношения. Освен това, в стадата на шимпанзета има и така наречените "сперматозоидни войни", когато женската се чифтосва последователно с много самци (все пак предпочита такива с висок ранг), и този от самците, чиито сперматозоид достигне целта си по-бързо от другите, се оказва победител.
Ето защо самците шимпанзета имат тестиси, които са гигантски по размер, каквито не се срещат при хората. Но затова пък по отношение на размера на пениса (както по дължина, така и по дебелина) хората са рекордьори. При маса от 200 кг мъжката горила има пенис с дължина около 4 см. Същото важи и за орангутаните. При мъжките шимпанзета половият орган е малко по-дълъг - 7 см, но много тънък. Факт е, че горилите и орангутаните имат така наречения харемов тип семейство, т.е. конкуренцията за жените е много развита между мъжете, но те се конкурират помежду си, така че не е необходимо да имат големи гениталии, най-важното е да са физически здрави и да имат големи кучешки зъби. При шимпанзетата, с техните безразборни сексуални отношения на самките, е важно самците да имат големи тестиси, за да спечелят "сперматозоидните войни".
„За какви особености на живота на нашите предци (хората) свидетелства огромният пенис? Препоръчвам на читателите да се замислят за това в свободното си време: добро упражнение за ума ... Ще ви подскажа малко: това едва ли е показател за приспособеност или признак, развил се „за красота“ например или пък в резултат на Fisherian runaway (механизъм на половия отбор, обясняващ еволюцията на неадаптивни, биологично неутрални черти като опашката на пауна). В този случай мъжките гениталии щяха да имат по-естетичен вид - например щяха да са в ярки, атрактивни цветове, като при някои маймуни. По-скоро има нещо функционално. Например по-малко е вероятно съпругите да им изневерят. Някои жени обаче твърдят, че размерът няма значение. Може би те не са съвсем честни: науката не потвърждава това”, пише Александър Марков.
Някои примати го правят лице в лице. Снимка: Pinterest
Полигамните самки
За женските шимпанзета „сперматозоидните войни”, между другото, също са полезни, защото в този случай нито един самец, който се е чифтосал с женската, не може да каже дали роденото бебе е негово дете или не.
В дивата природа убиването на деца от мъжките животни, не е рядкост, ако са убедени, че детето не е тяхно. Ако самецът има дори малко съмнение, че е баща - детето има голям шанс да оцелее. Има още една причина за полигамността на самките - колкото с повече самци се чифтосват, толкова е по-вероятно тези самци да бъдат „благодарни“ на самките, да им донесат храна например, а ако тези самци са по-високо в йерархията на стадото, тогава може да получат и други всевъзможни благодеяния.
Социалният статус на самката е силно зависим и от самците, с които тя се чифтосва - ако това е водачът или други „приближени до шефа” - нейният статус, разбира се, също е висок. Затова е вероятно изгодно за женските шимпанзета да „викат“ така, че всички да разберат за тяхната „връзка“ с този високорангов самец.
За да се изяснят тези предположения, антрополози от Великобритания и Германия наблюдават живота на семейство шимпанзета в гората Будонго, Уганда, по време на два сезона - през 2006 и 2007 година. ("Female Chimpanzees Use Copulation Calls Flexibly to Prevent Social Competition", Simon W. Townsend et al., PLOS ONE, 2008).
След като наблюдават достатъчно от сексуалния живот на маймуните, изследователите стигат до заключението, че женските шимпанзета викат по-често, когато правят секс с високорангови самци, но когато са с някой с нисък ранг (независимо от възрастта), те вдигат шум по-малко.
Тук има и един интересен момент. В 12% от случаите други маймуни не позволяват процесът на копулация да бъде завършен. И това се случва точно заради силните викове на женските, които се чифтосват. Тези викове провокират и агресия - в четири случая една високорангова самка се нахвърля върху двойка, в три случая високорангов самец, а в два случая нискорангов самец.
Нещо повече, атаката от "високоранговите" самки е най-жестока. Агресията е чисто „женска“ - ударите получава само самката от по-нисък ранг - съперницата, а не самецът. Но ако самките се чифтосат тихо - няма агресия от високоранговите самки, защото те просто не чуват, че "техният мъж" прави секс с някоя друга.
Бонобо - най-сексуалните примати. Кредит: Wikimedia Commons
Конкуренцията между самките
Наблюденията на всички тези драми в семейството на шимпанзетата кара учените да стигнат до интересния извод, че „страстните стонове” зависят от състава на женската аудитория, която е в опасна близост до мястото, където се извършва половият акт. Колкото по-близо са "дамите" от същия социален статус като женската, която се чифтосва, или по-високопоставени самки, толкова по-малко вероятно е копулиращата женска да крещи. И обратното - колкото по-малко са опасните съперници, толкова по-голяма е вероятността за сърцераздирателни писъци.
Вторият извод е: колкото по-висок е статутът на самеца, с който женските се чифтосват, толкова е по-голяма вероятността от силни викове. Но изследователите не откриват връзка между стоновете и честотата на половите актове с различни самци.
Така че, хипотезата, че копулационните сигнали, които издават самките по време на чифтосване, допринасят за привличането на други самци - така че женската да може да избере най-добрия мъжки - в този случай не се потвърждава.
Според учените, ако ситуацията наистина е такава, тогава чифтосването със самец с нисък ранг би предизвикало много повече писъци, за да се привлекат други самци, но всъщност, както разбрахме, всичко е точно обратното. Но изследователите все пак обръщат внимание на факта, че когато високорангов самец се занимава със секс, други високорангови самци също се въртят наоколо. Така че самката все пак информира другите "мъже" за нещо.
"И въпреки че високоранговите самци, запазвайки своето достойнство, не бързат веднага да прекъсват своя събрат, те могат да се възползват от получената информация малко по-късно", пише Марков.
Не е намерена връзка между писъците и йерархичната позиция на самката. Тези стонове не информират слушателя за това, че в момента самката е в състояние да зачене.
Както обобщава Александър Марков, тези неотдавнашни изследвания и получените в хода на провеждането им данни, потвърждават теорията, че сред семействата на шимпанзетата много съществена роля играе силната, понякога дори твърде жестока конкуренция между самките. При чифтосване самките се опитват да издават по-малко звуци и го правят само в определени случаи - ако наблизо има опасни съперници.
Авторите на проучването също така казват, че констатациите им не противоречат на хипотезата, че за самките е изгодно да обвързват самците като бащи на децата им.
Интересно е, че женските шимпанзета викат по време на секс много по-рядко от други женски маймуни - например, по-миролюбивите бонобо - самките бонобо издават звуци по време на секс много по-често.
Вероятно страхът от разправа от агресивни конкурентки при женските шимпанзета е много по-голям от желанието да привлекат по-високорангови самци и да ги обвържат с бащинство. Такива писъци възбуждат самците, но тъй като женските шимпанзета се конкурират силно помежду си - страстните писъци са предназначени за другите самки и наред с други неща служат като един гъвкав регулатор, който позволява на самките да сведат до минимум различните рискове, които произтичат от тази безкомпромисна борба за самци.
Справка: Female Chimpanzees Use Copulation Calls Flexibly to Prevent Social Competition, Simon W. Townsend et al., PLOS ONE, 2008
Източник: Зачем самки кричат во время секса?, Руслан Зораб, Naked Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари