Оказва се, че болката е заразна, или поне за мишките. След престой в леговище, в което преди това е лежала ранена мишка, здравите мишки също започват да реагират по-силно на болка.
Експериментът, описан в списание Science Advances, показва, че болката може да се предава от едно животно на друго, без необходимостта от нараняване или заболяване.
Резултатите се прибавят към растящ брой от изследвания, които демонстрират, че животните могат да си предават едни на други усещането за неприятен стрес (дистрес) и се повлияват от дистреса на другите около тях.", обяснява Инбал Бен-Ами Бартал (Inbal Ben-Ami Bartal) от Университета в Калифорния, цитиран от Science News.
Изследователят Андрей Райбибин (Andrey Ryabinin) и негови колеги не планирали първоначално да изследват прехвърлянето на болката. Но учените забелязали нещо любопитно по време на своите експерименти с мишки, страдащи от алкохолна абстиненция. Мишките, преживяващи мъките на абстиненцията, показвали по-висока чувствителност при мушкане на крачето. Но изненадващо, подобна чувствителност била установена и у техните напълно здрави събратя по клетка. "Осъзнахме, че протича някакъв трансфер на информация за болката" от ранените мишки към наблюдаващите мишки, коментира Райбибин.
Когато мишките страдат от ефектите на абстиненцията от алкохол, морфин или от болезнена инжекция, те стават по-чувствителни към мушкане на лапата с тънък инструмент - чувствителна реакция, която разкрива намален праг на толерантността към болка.
У събратята по клетка на ранените мишки също така се откриват други знаци на повишена чувствителност - като например бързо отдръпване на опашката от гореща вода и продължително близане на лапичката след дразнещ натиск.
Резултатите са впечатляващо доказателство за социалното прехвърляне на болка според Кристиян Кейсърс (Christian Keysers) от Института по невронаука в Амстердам.
По-нататъшните експерименти разкриват, че заразността на болката сякаш започва от носа на мишките.
След като прекарат някакво време в леговище, използвано от мишки, изпитващи болка, чувствителността към болка на здравите мишки нараства. Вероятно някои обонятелни сигнали са се прехвърлили от ранената мишка върху леговището, преди групата на здравите да се появи и да я подуши. Райбибин и екипът му търсят съединения, които могат да носят този сигнал на болка от мишка на мишка.
Докато данните подсказват, че болката може да се предава чрез сигнали в миризмата, Кейсърс посочва, че други сетива - като например слуха или зрението, също може да играят важна роля.
Мишките биха могли да виждат, че тяхното другарче страда, или да чуват неговите писъци. При все това изследването потвърждава идеята, че гризачите обменят помежду си информация за своите състояния по вълнуващи и сложни начини.
Едно заключение от тези проучвания, което малко или много е валидно и при хората, е, че социалните фактори и знаци могат да повлияят възприятието на болката.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари