Представете си ситуация влизате в обществена тоалетна и трябва да използвате сапун, до който вече някой се е докосвал. Каква е вероятността на повърхността на този сапун да има патогенни бактерии?
Колкото и страшно да звучи, върху сапуна винаги има микроби и сред тях може да са и причинители на болести и това се отнася не само за хигиенните средства в обществените тоалетни. В нашия дом също има сапун с потенциално опасни бактерии.
Но трябва ли да се безпокоим за това?
Страшно е да си представим колко микроби има на ръцете ни
Във всеки момент на повърхността на нашето тяло се намират милиони бактерии, като повечето от тях са в косите и на ръцете и тъй като ръцете са един от най-важните инструменти на човека, те практически всяка минута са в контакт с различни предмети. Затова не е чудно, че по ръцете ни постоянно има средно 840 хиляди микроби.
Голяма част от тях се крие под ноктите, по страничните части на дланите и в многочислените гънки на кожата. Именно затова учените смятат, че ръцете на човека са по-мръсни от пейките в парка и търговските центрове. По ниво на замърсяване те могат да се сравнят само с мръсните кухненски гъби.
Имайки предвид всичко това, излиза че е необходимо да си мием ръцете колкото се може по-често. при това е важно да се използва сапун.
Как мие сапунът
Тайната на сапуните и другите почистващи вещества е свързана с повърхностно активните вещества (съкр. ПАВ). Те намаляват повърхностното напрежение на водата, като по този начин подобряват нейните почистващи свойства. Пяната се състои от безброй сапунени мехури, чиято повърхност е направена от вода. Частиците от прах, сажди и мръсотия се прилепват към мехурчетата, а струя обикновена вода отмива пяната много лесно.
Сапунът се състои от химичното вещество натриев стеарат. Молекулите на миещите вещества имат дълга хидрофобна (избягваща водата) "опашка" и малка фидрофилна (привличана от водата) "глава".
Молекулите на повърхностно активните вещества в граничната си повърхност са подредени така, че хидрофилните групи са насочени към водата, а хидрофобните се отблъскват от нея. В резултат на това, цялата повърхност на водата се покрива с преграда от молекулите на повърхностно активните вещества.
Такава водна повърхност има по-малко повърхностно напрежение, което води до по-бързо и пълно намокряне на замърсените повърхности. За сметка на намаляването на повърхностното напрежение на водата, се увеличава способността й да намокря.
Когато сапунът се втрива в кожата на човека, частиците мръсотия, заедно с бактериите и вирусите се покриват с молекулите на повърхностно активните вещества и под формата на емулсия или суспензия, заедно с водата, частиците мазнина и намиращите се на кожата бактерии, се отмиват в канализацията.
Така, колкото по-дълго си мием ръцете със сапун, толкова по-малко остават на кожата мазнини и бактерии.
И не трябва да забравяме, че макар сапунът пряко да не убива бактериите, той разтваря мастната мембрана на вирусите и те се разпадат като къща от карти.
Така че дори на повърхността на сапуна да има бактерии, те се отмиват, докато си мием ръцете и отиват в канализацията
Бактериите върху сапуна
Това, че сапунът не може да пренася бактерии, е доказано в експеримент, проведен през 1988 година. По време на експеримента изследователите нанасят върху сапун бактерии ешерихия коли (Escherichia coli). След това група доброволци измиват ръцете си, използвайки заразения сапун. После ръцете им са проверени за наличие на опасни бактерии. Както се очакваше, ръцете на участниците в експеримента са били чисти.
Резултатите от експеримента са публикувани списание Epidemiology and Infection.
Ешерихия коли под микроскоп
Антибактериалният сапун е неефективен
Изследванията показват, че обикновеният сапун е също толкова ефективен за измиване на ръцете както антибактериалният. Нещо повече - заради веществото триклозан, съдържащо се в антибактериалния сапун, той може да бъде вредно за човешкото здраве.
Корейските специалисти са тествали обикновен и антибактериален сапун срещу 20 щамове на бактерии, включително листерия, салмонела и стафилококи.
В първия експеримент, хората си мият ръцете с двата вида сапун - обикновен и съдържащ 0,3 триклозан (максималната доза, разрешена от закона) - в продължение на 20 секунди (толкова време лекарите препоръчват да продължи миенето на ръцете).
Във втория експеримент ръцете на 16 здрави доброволци се поливат с бактерии Serratia marcescens, а след това участниците измиват ръцете си с двата вида сапун с топла вода в продължение на 30 секунди. Нито при този, нито при първия експеримент, учените не са забелязали значителна разлика между нормалния и антибактериалния сапун.
Изследователите откриват, че за да бъде триклозанът ефективен в борбата с бактериите е нужно повече време - около 9 часа.
Резултатите показват, че производителите трябва да престанат с твърденията си, че антибактериалните сапуни действат по-добре от обикновените, заяви водещият автор на изследването, Мин-Сук Рий, изследовател по био- хранителни технологии от Университета в Сеул, Южна Корея.
"Ако някой производител иска да рекламира антибактериалната ефикасност на своите продукти, то трябва да предостави научни доказателства в подкрепа на твърденията си," - каза Рий.
Така или иначе, всички бактерии отиват в канализацията, но по-просто и по-евтино е да се купува обикновен сапун. И да не забравяме да си мием ръцете преди и след хранене и веднага като се приберем вкъщи.
Справка:
Washing with contaminated bar soap is unlikely to transfer bacteria.
J. E. Heinze and F. Yackovich, Epidemiology and Infection, doi: 10.1017/s0950268800029290
Източник:
Why does soap work so well on the SARS-CoV-2, the coronavirus and indeed most viruses?, Cecile G. Tamura
Skip the Anti-Bacterial Soap: Regular Suds Work Just as Well, Live Science
Могут ли бактерии жить на куске мыла?, hi-news.ru
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари